Скъсаха ме на изпита по кормуване и мисля да се откажа.

Никой не се е родил научен. Плати си няколко часа кормуване и пробвай пак.
Успех следващия път!

Не се отказвай! Разчитай на знанията си и бъди по-спокоен. В крайна сметка всеки греши, но стресът е най-големият вредител.

Без да искам да те нагрубя, но някои хора просто не стават за шофьори. Щом не можеш да си овладееш нервите и се стресираш, тия 1000 лв са си баш дадени на вятъра.

Моя позната на 40+ наскоро изкара курса, защото винаги е мечтала да шофира. Ами същата работа. Стрес, паника, неадекватни реакции. Пробва жената два пъти, скъсаха я и се отказа. Реалистка е и видя, че не става. Като ми се докара, казва, ще си платя няколко часа и ще покарам пак учебната кола. Толкоз.

писала съм и в други теми. Не ми се кара, никога не ми се е карало, защото евентуално е необходимо и полезно ходих на курс и на всяко кормуване с омраза. За разлика обаче от хора, на които им се кара аз и са много вдъхновени и ги късат, аз изпит не отказвам и го взех от първия път. Да седна зад волана обаче ме стресира ужасно. Не карах. След 10 години бях на опрсенителен курс и после пак не седнах да карам. После уж щях да се уча с напътствия, после щях да си блъскам главата сама да се науча и да се отпусна. Е не става. Всеки следващ път е по-лош и буквално цялото ми тяло се сковава и ми се повръща, като седна на шофьорското място. Знам всичко теоритична, знам кое и кога трябва да се прави и как и като се стигне да го направя ми става пълна каша и това просто не е машина, която мога да управлявам, сякаш нищо не се случва, както е в моите знания и теории нито с колата, която аз управлявам, да не говорим пък за другите на пътя. Отвратително е да съм на 40, с малко дете и без някой, който да ни кара при нужда. Но сме си така - обществен транспорт и таксита.
Написах всичко това за пореден път със заключението. Причина да се откажеш не е невзет изпит. Но ако ти е неприятно, противно да караш и въпреки положени усилия не мислиш, че усвояваш практическото умение може би трябва да се откажеш.

Гледай сега... Ако си търсиш причина да се откажеш, не е нужно - не те кефи, отказваш се, платил си си за опита. Ако не - на изпита и аз бях супер зле. И точно щото го знаех, пък и го знам все още, съм супер внимателен шофьор. Ако някой си въобразява, че с 40ч кормуване се става шофьор...
Та така, смятай. Аз лично книжката си за нищо на света не заменям, при все нервите и страховете. Ако не ти пречи вечно да разчиташ на (липсващ) транспорт.. отказвай се, но си мисля, че след някоя и друга година ще съжаляваш

На първо място основният въпрос е Искаш ли да караш?
Аз си взех изпита от първия път и ревах със сълзи, защото напрежението ми беше толкова голямо, че трябваше да избие някъде. Бях много стресирана, много уплашена, а на всичкото отгоре, момичето преди мен в колата го скъсаха. Можех да карам, но имах стратегия за изпита....трябва да минат 30-35 мин в шофиране без фатални грешки. Карах бавно, с 30-35, не знам даже дали съм вдигнала 40, но моята цел беше да мине времето. Та...всички се страхуваме на изпити, аз бях на 32 или 33 когато взех книжка.
Но аз просто исках да карам. Обичам да карам, въпреки ужасните шофьори, които ти отнемат предимството, въпреки изскачащите на улицата пешеходци, които нямат място там и разчитат шофьорът да ги пази. Винаги съм искала да карам и в момента, в които взех книжката си от КАТ, казах на мъжът ми да седне на пасажерското място и че аз ще карам. И така...
Та, според мен най-важният въпрос е дали искаш да караш. Ако искаш, напрегни се още малко.
Между другото онова момиче, дето го скъсаха тогава, мисля че взе изпита от 5 тия път. Ама може би и тя е искала да кара де.

Благодаря на всеки за отговорите!

Мисля оттук нататък да се явявам на изпити, докато не го взема. Ако трябва 1000 пъти ще се ява, но няма да се отказвам. Парите ще се изкарат, но искам тоя етап от живота ми да го разкарам.

За да те успокоя ще ти кажа, че и аз преди 2 години карах курсовете . Скъсаха ме 4 пъти . С инструктора си карах много добре само ми казваше на къде да карам и с паркирането назад се справях много добре . Ама появя ли се на тоя изпит сърцето и мозъка ми падат в гащите . И един път един глупак ми отне предимството и щяхме да се блъснем и може би от там изпитах страх и се провалих . Майната му сега си ползвам автобуса давам по 2 лв и хич не мисля за прегледи, застраховки и там други простотии по колата . Така , че хич да не ти дреме .. Ако решиш продължавай . Листовките са валидни до 1 година . След това трябва да караш пак . Желая ти успех !!! Може би по - нататък ще се опитам ..

Щом искаш да си шофьор, не се шашкай от едно късане. Толкова хора ги късат, пък си стават прекрасни шофьори после.

Шофирането е като всяко друго умение, научава се с практиката. Колкото повече практика, толкова по -добре. Това, че са те скъсали на изпита веднъж, не означава, че не ставаш за шофьор, а означава, че все още не си овладял шофирането. Взимай допълнителни часове, явявай се, докато успееш. Моето дете го взе чак от третия път изпита.
Аз това с отказването не го разбирам. Както се казва, да отидеш до Рим и да не видиш папата. Всеки може да не успее в дадено начинание, важното е да не се отказва, а да продължава да се бори.

Това все едно аз съм го написала. Аз също изкарах книжка на твоите години, а не на 18. Листовките ги взех от първия път без нито една грешка, с което съм много горда, но и аз не успях да взема изпита по кормуване от първия път. На мен също ми изгасна колата два пъти, а по време на целия курс ми е изгасвала най-много 4-5 пъти, но късмет.. Бях много притеснена, направо краката ми трепереха на светофарите.. Аз също се бях ядосала и отчаяла след изпита, но по принцип съм от хората, които не се отказват, когато са си поставили някаква цел. Не може да положиш толкова усилия, да дадеш толкова пари и накрая да се откажеш.. Ако трябва ще се явиш и 5 пъти, но ще го вземеш този изпит все някога. После ако не искаш да караш, недей, но важното е, да вземеш книжка.
Мен също кормуването много ме стресираше - целият ми гръб беше мокър след всеки час.. Можеш да си представиш за какво напрежение става дума. На втория изпит бях на валидол, защото иначе нямаше да мога да го изкарам пак от притеснение.. В момента не шофирам, защото това наистина много ме стресира и напряга, но поне знам, че имам книжка и ако някой ден ми се наложи да карам, ще се запиша на опреснителни курсове и ще се опитам да бъда по-смела.
И един съвет от мен - следващия път не споделяй с колегите си, че ще ходиш на изпит, за да не се налага да обясняваш какво е станало и да се чувстваш неудобно, в случай че не се получат нещата. Като си вземеш изпита, направо им се похвали и ги почерпи. Аз така направих и моите колеги дори не знаят, че не съм го взела от първия път. Спестих си неудобните въпроси и срама.

Ех, аз принципа да имаш книжка в рамка не го разбирам. Ако не седнете да карате веднага след изпита, уменията се губят много бързо. Кормуването по време на учене ви дава едно голямо предимство, вкарва ви в градска среда и ви дава възможност да карате, а някой друг да носи отговорност за това. Едно е да сте шофирали в продължение на 2 години и да спрете за определен период, съвсем различно е да не се качите да шофирате след изпит и взета книжка. Но, всеки сам решава в крайна сметка за какво да си даде парите и кога да се включи в движението като шофьор.

Ами когато видиш колко разходи има по една кола например и в дадения момент прецениш, че не можеш да си го позволиш, защото имаш и други по-важни разходи, какво правиш? Държиш си книжката в рамка, докато имаш пари за нова кола или постоянни ремонти на старата кола.. Колата си е скъпо удоволствие и понякога нещата не се свеждат само до желанието.
Също така човек може много да е искал да вземе книжка и да шофира, но по време на курса да е видял, че не го бива особено и това не е за него. Все пак ще си изкара книжката, защото иначе всичките тези пари отиват на вятъра. Нека си я държи в рамка, но по-добре все пак да я има, когато някога му потрябва.

Няма страшно! Листовките ги взех от ряз, на 18 години.
В нашият град има (или имаше - беше отдавна)  двама изпитващи. единият се славеше , че е много добродушен , а другият, че е супер гадняр и избягва да дава книжки на жени. Отидох на изпит по кормуване, падна ми се добродушният. Е, познай - скъсаме ( заслужено) на 20тата от 25тата минута при паркиране
Платих си допълнителни часове, явих се пак - този път ми се падна вторият. На лекцията преди изпита, 30 минути обяснявя как и за какво ще ни скъса, моят инструктор влезе и му подметна “Добре ги наплаши , поне им кажи и при какви условия ще минат, не само при какви ще ги скъсаш” , дори попита дали има някой , който се явява повторно и като вдигнах ръка изцепи “ Ако ще ми губиш времето, направо си тръгвай”
Таа така де, явих се, че даже го и взех.
Години по-късно карам кола много, много рядко и то задължително трябва да съм сама , когато има някой с мен, който ме критикува зацепвам. И аз си я държа в рамка, но когато ми потрябва знам, че я имам.
Таа по-добре си плати и си я вземи, необходимост е, дори и да е рядко.