Привет. Няма да пиша от трето лице и започвам директно.
Става дума за жена, която беше моя най добра приятелка.
- Жена, с която се запознахме чисто случайно (и двете нови на работното място).
- Жена, с която започнахме да комуникираме, да излизаме по женски, да се смеем. С която всяка минута ми е била прекрасна емоция.
- Жена, която ме запозна с най специалния мъж, когото съм имала и с която за х време бяхме станали почти роднини (те са такива).
Мина време. Започнах да се чувствам малко тегаво, че се сприятелява все повече и с други момичета, че се снимат. До момент, в който тегавината се превърна в ревност.
Така се случи, че с мъжът се разделихме, с нея също разредихме комуникацията. Не исках да я виждам. Започнах да премислям колко много пъти съм ѝ помагала, че голям процент от вижданията ни тя ме е търсила за услуги. Настроих се срещу нея.
Отначало се чувствах нормално.
След време започна да ми липсва. Много. Всеки ден мисля за нея - как е, къде е, какво мисли да прави. Сънувам я.
Знам, че мога да опитам с едно писане или позвъняване, но нещо ме спира. Някак аз направих крачката да я отхвърля. Не ми е удобно. И не искам да ми напомня за мъжът, с когото бях...
Тъпо ли е всичко, лудост ли е, филмирам ли се, какво е? ☹️
Става дума за жена, която беше моя най добра приятелка.
- Жена, с която се запознахме чисто случайно (и двете нови на работното място).
- Жена, с която започнахме да комуникираме, да излизаме по женски, да се смеем. С която всяка минута ми е била прекрасна емоция.
- Жена, която ме запозна с най специалния мъж, когото съм имала и с която за х време бяхме станали почти роднини (те са такива).
Мина време. Започнах да се чувствам малко тегаво, че се сприятелява все повече и с други момичета, че се снимат. До момент, в който тегавината се превърна в ревност.
Така се случи, че с мъжът се разделихме, с нея също разредихме комуникацията. Не исках да я виждам. Започнах да премислям колко много пъти съм ѝ помагала, че голям процент от вижданията ни тя ме е търсила за услуги. Настроих се срещу нея.
Отначало се чувствах нормално.
След време започна да ми липсва. Много. Всеки ден мисля за нея - как е, къде е, какво мисли да прави. Сънувам я.
Знам, че мога да опитам с едно писане или позвъняване, но нещо ме спира. Някак аз направих крачката да я отхвърля. Не ми е удобно. И не искам да ми напомня за мъжът, с когото бях...
Тъпо ли е всичко, лудост ли е, филмирам ли се, какво е? ☹️
