Стана ми мъчно и много болно...

И на мен ни стана много мъчно. За зялоста май на всякъде ката се отнасят с възрасните хора.

Evala moeto momiche!!! Samo taka!!! 

Буболина, дано повече хора започнат да постъпват като теб!
 

Браво Буболино 
Тая ограничена патка,с;лучайно да знае,че и тя ще сигне до там?!Но всичко на тоя свят се връща тя ще си получи заслуженото,освен това за което ти имаш заслуги

Браво за добрата постъпка,Буболина 
Дано да има повече добри и състрадателни хора, а не  добрата постъпка да е по-скоро изключение на което да се удивляваме!

Правилно си zабеляzала. И на нас с мъжа ми това ни направи впечатление още от самото начало. Скъпите коли ги карат пенсионери, zащтоо са си ги иzработили. Младите карат каквато кола на старо могат да си купят. Старите имат къщи , гледат си градинките, живеят си супер и хич не се и zанимават с деца или внуци (ако не искат). Заведенията са пълни с пенсионери, които си хапват и пийват весело в компании ... те са работили цял живот и са си го иzработили. ДА на младите мястото им е в учебните zаведения или на работното място или в къщи да си гледат децата.
А zа уважението към въzрастните да напиша. Ами седи си бабка с бастун на спирката на рейса. Явно си почиваше просто. Рейса спира , отваря вратите, спуска стъпалото надолу, zа да не се мъчи бабката да се катери ... бабката не мърда, рейса чака ... слиzа шофьора на рейса да я пита дали няма нужда от помощ да се качи , тя каzва , че нама да се воzи, той и пожелава лек ден и отива да си кара рейса 
Друга случка , баба с бастун се качва по стълбите на аптеката и 3 аптекарки се втурват да и подават ръка и да и отварят вратата 
Друга случка , баба с бастун се е опътила към кафенето , сервитьора тича , гледа блиzка и удобна zа нея маса , пита я ще желае ли да седне , тя кима и той дърпа стола, настанява я , вzима и бастуна и го подпира до нея .
Страшно ми е мъчно zа всички български пенсионери, zа всички стари и немощни хора, които са zависими и няма как да се спасят от унижението на което ги подлагат децата и внуците (поколението), които са отгледали 

И аз бях изумена как в Англия, в едно супер малко градче, на едно супер малка и спокойна улица една баба с бастун тръгна да пресича, и веднага една жена от отсрещния тротоар се впусна да и помогне. Повялвайте ми за първи път си дадох сметка тогава колко различно е в България.
Буболина, и мен ме разплака. За съжаление служителките в пощите не са единствените откачалки. Аз например подивявам, когато възрастен човек се качва в автобуса и едва успял да стъпи на първото стъпало, шофьорът вече потегля. За справка гнусния автобус 88. И аз веднъж вдигнах подобен скандал там.
Мечтая си за времето, когато всичко това ще изчезне

Буба, друго от теб не съм очаквала. Зарадвала си заслужено жената. Тя какво е виновна че цял живот е внасяла за пенсия от заплатата си а сега получава някакви мизерни стотинки че и тях й отказват. Отдавна агитирам против държавната работа. Тази служителка ако беше в частна фирма нали се сещаш какво щеше да й се случи - щеше да си иде начаса.

Разплака ме  ...дано въпросната служителка в пощата някой ден се окаже на мястото на бабата!Tова е единственоето възмездие,което може да получи!

Много ми е мъчно за старите хора в България.
Дорева ми се от този случай, както и от многото които виждам да ровят по кофите. Това ли са заслужили, къде са децата им??!!!

Днес ми стана ужасно гадно, защото като отивах да взимам детето от детска покрай мен мина възрастен човек, точно като слизах от колата.
Първо ме попита колко струва колата - почуствах се много неудобно. След което се заприказвахме и каза, колко му е мъчно - наскоро си дал стария москвич за скрап, взели му го.
Имал го от 20 години, това е единствената кола, която някога е имал и сега са му я взели.
Хората колко коли сменят, а той цял живот с една единствена.
Пенсионирал се, дали му компенсация, която той дал на големите си деца - единия искал да си слага дограма, а другия - ремонт пак нещо.
Цял живот е работил като шофьор на градския транспорт, а сега си ходеше пеша и на тези години той помага финансово на децата си, вместо да е обратното.

Оф, малко объркано го разказах, но ми стана много мъчно за този човек, стана ми неудобно - защото цял живот е работил, а сега вместо спокойно да си изживее старините, мъките тепърва започват

Надя79,
понякога децата не са прави. Аз не бих правила ремонт и дограма с пари на родителите ми, които нямат. Никога не съм била съгласна с това, че децата почти винаги смятат, че родителите са длъжни.

След всичко изписано ми идват в главата прекрасното произведение за : "Ако имах...надежда, надежда за всички". Някой спомня ли си го цялото?

Нямам думи ... винаги съм ненавиждала това особено отношение на "чиновниците" към простосмъртните ..... Както и винаги съм реагирала и съм слагала на место поредния самонадеян, уял се ... дерибей ...

Много, много тъжна тема 
Кълна се, че ще изровя земята, но ще осигуря на майка ми достойни старини 
Бубе, миличка   
Радвам се, че все още се намират хора на моите честоти - обичкам те 

Ех, момичета , разревахте ме преди лягане
Веднага си представих моята прекрасна баба, която точно днес ми се оплакваше, че пак ще ходи до пощата, защото вчера свършили парите
и която от 6 дни не може да мръдне от вкъщи, защото дядо ми е инвалид и за негово "удобство" му носят пенсията вкъщи, но така я носят, че я чакат цяла седмица.
толкова ми е неудобно, баба ми цял живот си представяше как като се пенсионира ще ходи по екскурзии в чужбина, а сега милата се чуди как парното да си плати

     ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА
           Джани Родари

 
    Ако можех да имам едно
    магазинче със две полички,
    бих продавал...познайте какво?
    - Надежда! Надежда за всички.

    "Купете! С отстъпка за вас!
    Всеки трябва надежда да има!"
    И на всеки бих давал аз,
    колкото трябва за трима.

    А на тоз, който няма пари
    и само отвънка поглежда,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда.