Ужас. Защо изобщо още има майчета, които раждат в тази болница?
Не ми го побира главата.
Докато децата бяха в кувьозите, ме пускаха при тях по всяко време - стига да имам желание (не ме пускаха само по време на визитацията и 1 ден, когато се беше родило бебче 700 г. и детското бяха много притеснени и всичко беше под ключ).
Стоях си в болницата цял месец, заради децата - в момента, когато почнаха да наддават, дори ги прехвърлиха в моята стая.
Другото си е жива инквизиция. Време е да се вземат в ръце в някои болници.
Мъжът ми, наистина, не го пускаха в отделението, което го одобрявам, но пък го пускаха през едни вътрешни стълби да им се радва през стъклената врата (т.е. хем да ги вижда, хем да не им внася бацили) - можеше да влиза между 8 и 18 ч. по всяко време (без времето на визитация и кърменето).
Всъщност, това не е важно. Най-важното е дечицата да са добре и скоро мама Теди да се похвали, че се прибират вкъщи.
Момченцето на моята братовчедка се роди в 29 г.с., а само след няколко месеца тръгва на предучилищна и е страхотно, добро, красиво и здраво детенце (единствено има леко намален слух, но е толкова умен и не само догони връстниците си, но вече ги задмина и чак сега докторите "хванаха" проблема).
Не ми го побира главата.
Докато децата бяха в кувьозите, ме пускаха при тях по всяко време - стига да имам желание (не ме пускаха само по време на визитацията и 1 ден, когато се беше родило бебче 700 г. и детското бяха много притеснени и всичко беше под ключ).
Стоях си в болницата цял месец, заради децата - в момента, когато почнаха да наддават, дори ги прехвърлиха в моята стая.
Другото си е жива инквизиция. Време е да се вземат в ръце в някои болници.
Мъжът ми, наистина, не го пускаха в отделението, което го одобрявам, но пък го пускаха през едни вътрешни стълби да им се радва през стъклената врата (т.е. хем да ги вижда, хем да не им внася бацили) - можеше да влиза между 8 и 18 ч. по всяко време (без времето на визитация и кърменето).
Всъщност, това не е важно. Най-важното е дечицата да са добре и скоро мама Теди да се похвали, че се прибират вкъщи.
Момченцето на моята братовчедка се роди в 29 г.с., а само след няколко месеца тръгва на предучилищна и е страхотно, добро, красиво и здраво детенце (единствено има леко намален слух, но е толкова умен и не само догони връстниците си, но вече ги задмина и чак сега докторите "хванаха" проблема).
