Силата е с нея. Оплела го е.
Латино е, да. То ѝ личи по чертите. Четох, че имала и 10-годишно дете...
Давам им две години. Дори са много, но айде, ще му отпусна повече този път. Първият път изкара цяла година и половина.
На този свят има страшно много глупави мъже с пари и жени, които знаят как да им ги отмъкват. Занаят.
6-Byoukan no Kiseki: Hanabishi Mochizuki Seitaro no Yuutsu - епизод 3
Страхотен японски сериал и с всяка серия минутите не ми стигат. Малко са.
Голяма човещинка, а хуморът е много качествен. Умело разказана реалистична история за това как се справяме след смъртта на родителите си и дали можем да продължим напред, да живеем и да бъдем щастливи, колкото и да ни е трудно.
Хубава двойка са Цубаса и Исей. Някак лесно им се получава и общуването, а и самите им герои са много симпатични. Тя с нейните проблеми със семейството си, бившия си приятел и начина, по който описа това, от което имаме и нямаме нужда в този живот, а той с неговата меланхолия и тъга по загубата на баща си.
Да, зариваме се всекидневно с какви ли непотребни неща/ дрехи/ техника, докато един ден не решим, че нищо от това не ни е нужно, а нещо съвсем малко и незабележимо за много хора...
Сега ще чакам събота. Отново. 20 минути всяка събота и така до средата на март.
Латино е, да. То ѝ личи по чертите. Четох, че имала и 10-годишно дете...
Давам им две години. Дори са много, но айде, ще му отпусна повече този път. Първият път изкара цяла година и половина.
На този свят има страшно много глупави мъже с пари и жени, които знаят как да им ги отмъкват. Занаят.
6-Byoukan no Kiseki: Hanabishi Mochizuki Seitaro no Yuutsu - епизод 3
Страхотен японски сериал и с всяка серия минутите не ми стигат. Малко са.
Голяма човещинка, а хуморът е много качествен. Умело разказана реалистична история за това как се справяме след смъртта на родителите си и дали можем да продължим напред, да живеем и да бъдем щастливи, колкото и да ни е трудно.
Хубава двойка са Цубаса и Исей. Някак лесно им се получава и общуването, а и самите им герои са много симпатични. Тя с нейните проблеми със семейството си, бившия си приятел и начина, по който описа това, от което имаме и нямаме нужда в този живот, а той с неговата меланхолия и тъга по загубата на баща си.
Да, зариваме се всекидневно с какви ли непотребни неща/ дрехи/ техника, докато един ден не решим, че нищо от това не ни е нужно, а нещо съвсем малко и незабележимо за много хора...
Сега ще чакам събота. Отново. 20 минути всяка събота и така до средата на март.
