Здравейте, малко предистория за моя проблем:
Винаги съм ходила стриктно на 6 месеца на цитонамазка, но тъй като съм нераждала жена с добри резултати от цитонамазки, моят вече бивш гинеколог ме посъветва да си правя цитонамазка 1 път годишно. Последния път при него бях миналата година, когато бях 2 ПАП група, прегледа ме с колпоскоп и заключи,че има малък участък, който "леко побелява" след намазването с киселината, но не било проблем. Винаги съм му имала доверие, та дори не се замислих, че това може да е проблем. Признавам, че се информирам много относно женското здраве, но съм пропуснала много важна част - раничките или ерозии на маточната шийка, за което много ме е срам.
Та идваме до момента, в който вече живея в друг град, сменям гинеколога и си записвам час при друг. На прегледа и цитонамазката се открива, че съм 3та ПАП група... Преглеждащата ми назначава и изследване за ЧВП високорискови типове, който излиза положителен и тя ми назначава само и единствено имуностимулант Кориолус (китайска гъба, мощен имуностимулант) и ми казва да отида след 3 месеца отново на цитонамазка.
Силно притеснена реших да не оставям нещата така, потърсих добър онкогинеколог и попаднах на проф. Виктор Златков от Майчин дом (не е реклама,просто искам да бъда максимално точна).
Този лекар ми вдъхна много повече доверие, след като ми обясни подробно резултата от изследванията,направени от неговата колежка. Каза ми,че задължително ще ми назначи и биопсия и после ще реши как да процедира. Излезе ми биопсията и ми каза,че трябва да обгори раничката, на което аз се съгласих веднага. Изгорихме раничката и ми каза в края на лятото да отида на контролен преглед. Та изчаквам си предстоящата менструация и отивам, но ... От толкова много четене по форуми и мислене по въпроса адски много ме е страх. Като се сетя какъв стрес преживях, колко плаках и се страхувах и самата мисъл,че ще трябва да чакам няколко дни за резултат от цитонамазка, имам чувството,че ще се срина психически. Моля, момичета минали през това и вече забравили, да ме успокоят ... Страхът,че може раничката да не е обгорена както трябва, ме влудява. 🙏
Винаги съм ходила стриктно на 6 месеца на цитонамазка, но тъй като съм нераждала жена с добри резултати от цитонамазки, моят вече бивш гинеколог ме посъветва да си правя цитонамазка 1 път годишно. Последния път при него бях миналата година, когато бях 2 ПАП група, прегледа ме с колпоскоп и заключи,че има малък участък, който "леко побелява" след намазването с киселината, но не било проблем. Винаги съм му имала доверие, та дори не се замислих, че това може да е проблем. Признавам, че се информирам много относно женското здраве, но съм пропуснала много важна част - раничките или ерозии на маточната шийка, за което много ме е срам.
Та идваме до момента, в който вече живея в друг град, сменям гинеколога и си записвам час при друг. На прегледа и цитонамазката се открива, че съм 3та ПАП група... Преглеждащата ми назначава и изследване за ЧВП високорискови типове, който излиза положителен и тя ми назначава само и единствено имуностимулант Кориолус (китайска гъба, мощен имуностимулант) и ми казва да отида след 3 месеца отново на цитонамазка.
Силно притеснена реших да не оставям нещата така, потърсих добър онкогинеколог и попаднах на проф. Виктор Златков от Майчин дом (не е реклама,просто искам да бъда максимално точна).
Този лекар ми вдъхна много повече доверие, след като ми обясни подробно резултата от изследванията,направени от неговата колежка. Каза ми,че задължително ще ми назначи и биопсия и после ще реши как да процедира. Излезе ми биопсията и ми каза,че трябва да обгори раничката, на което аз се съгласих веднага. Изгорихме раничката и ми каза в края на лятото да отида на контролен преглед. Та изчаквам си предстоящата менструация и отивам, но ... От толкова много четене по форуми и мислене по въпроса адски много ме е страх. Като се сетя какъв стрес преживях, колко плаках и се страхувах и самата мисъл,че ще трябва да чакам няколко дни за резултат от цитонамазка, имам чувството,че ще се срина психически. Моля, момичета минали през това и вече забравили, да ме успокоят ... Страхът,че може раничката да не е обгорена както трябва, ме влудява. 🙏
