Детето предпочита баща си

  • 2 196
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте!
От известно време дъщеря ми на 1,5 г. предпочита баща си за всичко. Приспиване, хранене. Като ме види с храна започва да се отдалечава и да маха с ръка и да казва не. Бута паничката и я разлива. Бащата като тръгне да я храни яде ентусиазирано. За приспиването се сдира от рев. Дори да я гушна започва да се мята и извива. Той като излезе от стаята започва да се търкаля по земята и да реве. При мен никога не се е впечатлявала като излизам.
Никога не съм я карала да яде насила и си ядеше с апетит.
Та въпросът ми е - случвало ли ви се е такова нещо и за колко време отмина това предпочитание? Възможно ли е да не е толкова привързана към мен, понеже съм бременна и не я вдигам и премятам много много за игри?

# 1
  • София
  • Мнения: 35 101
Ох, взимайте свободното време и пляскайте тихичко, да не урочасате нещата.

# 2
  • Мнения: X
хаха, ми тя никога не е била залепена за мен. Излизала съм си свободно и всеки един от двамата я е приспивал и хранил. Само че сега вече отказва да я храня и приспивам. Какво правим ако таткото не е вкъщи? Преди няколко дена излезе по работа от преди обяд и малката не яде цял ден. Добре, ама после цяла нощ се буди през 2 часа от глад. Та това ми е драмата. Ей сега до седмица -две ще раждам и той ще се оправи безпроблемно. Ами аз какво щях да правя ако той отиваше да ражда Grinning

# 3
  • София
  • Мнения: 35 101
Като се роди бебето и съвсем ще цъфнете, но! С повече внимание, повече отношение, гушкайте се пред нея, гушкайте се тримата, целувайте се, хранете вие мъжа ви и той да вика - мммм, колко вкусно.
Каката може да е още бебе, но усеща настъпващите промени. След раждането може да си е жив бунт и регресия, ще дойдат и ужаснитд две, но ще се справите.
Така са, не случайно е изразът - капрзничи като малко дете Wink

# 4
  • Мнения: 46 518
При нас продължи дълго. Чак в тийн годините може да се каже, че се уравновесиха нещата.
Като беше малка сутрин излизаше на пръсти, за да не го усети. Събуди ли се, обикаля из стаите да го търси, после половин час рев, докато успея да я залисам нещо.
Трудно беше за всички, но мина, важното е да са живи и здрави Simple Smile

# 5
  • Мнения: X
При нас продължи дълго. Чак в тийн годините може да се каже, че се уравновесиха нещата.
Като беше малка сутрин излизаше на пръсти, за да не го усети. Събуди ли се, обикаля из стаите да го търси, после половин час рев, докато успея да я залисам нещо.
Трудно беше за всички, но мина, важното е да са живи и здрави Simple Smile
Охх, иска ми се да не е толкова дълъг период при нас Sad И без това и сега се разстройвам на моменти. Но наистина най-важното е да са живи и здрави.

# 6
  • Мнения: 1 993
Малките усещат, когато някой е в добро настрение и е позитивен и игрив. Може би ти си уморена или твърде сериозна. Сравни твоето отношение към бебето с това на твоя мъж.

# 7
  • Мнения: 1 522
99 % в началото предпочитат майка си. Моето първата година само при майка си ходеше, отскоро и при мен. Ама не съм видял мъж за това да писка. Ама жените като им се случи - и веднага тема. Може би просто трябва да го приемете, че се случва понякога и да няма завист. Любовта е да даваш и да не очакваш. А ти очакваш и то от собственото си дете, което на всичкото отгоре е супер малко и още нищо не разбира на логическо ниво. Отпусни се малко.

# 8
  • Мнения: X
Малките усещат, когато някой е в добро настрение и е позитивен и игрив. Може би ти си уморена или твърде сериозна. Сравни твоето отношение към бебето с това на твоя мъж.
Така е. Всичко изброено си е така. Дано като родя да мога да компенсирам с повече добро настроение и игри. Преди бременността бях по-позитивна, ама явно сега съм се стресирала как ще го караме с две бебета.

Futbolero_B Това за завистта е абсурдно. Или пискане...Как го измислихте? Просто се чудех етап ли е какво е.
Замислих се, че имам доста познати сестри примерно и едната изобщо не обича майка си и я обвинява за всичко, което се сетиш. Уж уж едно възпитание, едно отношение, ама явно не съвсем. Това ме натъжи и провокира да се замисля и чудя дали някой ден някое от моите деца няма да ме обвинява за нещо си. Аз лично никога, ама никога не съм обвинявала майка си за нещо. Ама знае ли човек.

# 9
  • Мнения: 1 522
Дъщеря ти е на 1.5 години. Тя няма как да те обвинява за нещо, защото не знае къде се намира. Явно ти си проектираш някви страхове и травми и ги приписваш на дете на година и половина. Всяко бебе се привързва към няколко от родителите малко повече. Ама понеже това по-често е майката и като се случи обратното - голяма драма.

# 10
  • Мнения: 1 033
Ние сме по-малки с 3 месеца от вас. Имахме такива периоди, предпочиташе баща си после баба си, дядо си, чичо си дори ей така ревеше от нищото, че е с нас, а иска да е с тях. Мина. Сега си ляга сама, единственно през деня мога да я приспя и то не винаги, а само когато наистина има нужа (излиза зъбче, нещо я боли, страх я е.) Вечер, в никъкъв случай. Вие защо не се ориентирате към това приучаване?

# 11
  • Мнения: X
Ние сме по-малки с 3 месеца от вас. Имахме такива периоди, предпочиташе баща си после баба си, дядо си, чичо си дори ей така ревеше от нищото, че е с нас, а иска да е с тях. Мина. Сега си ляга сама, единственно през деня мога да я приспя и то не винаги, а само когато наистина има нужа (излиза зъбче, нещо я боли, страх я е.) Вечер, в никъкъв случай. Вие защо не се ориентирате към това приучаване?
Ами реално е така. Не я приспиваме. Обикновено я слагаме в леглото ѝ, а някой от нас си ляга на нашата спалня. И тя си заспива след малко. Но в последно време мрънка и не иска да заспива. Ако аз я сложа да спи започва да се тръшка и да плаче. А таткото като я сложи да спи си приказва нещо в кошарата и в крайна сметка заспива.

# 12
  • Мнения: 1 522
Между другото моето дете винаги се гушкаше само с майка си. Мен направо ме заобикаляше. Сега е на година и 7 месеца и от една две седмици идва и стои при мен, гушкаме се. Понякога малко съм завиждал на жена ми, но никога не съм злобеел, не съм се ядосвал и съм им се радвал и изчаках да свикне и с мен. Не се притеснявай.

# 13
  • Мнения: 6 764
Радвай се, че детето не се е залепило за теб. После с бебе на ръце ще е голям плюс да имаш физическата свобода да обърнеш внимание и на бебето. Детето ти не предпочита баща си, някакви моментни настроения. Отделно, вероятно вижда, че капризите й ти влияят и затова продължава. Вероятно и хормоните те правят по-чувствителна. Все пак и двамата сте родители, няма значение кой ще храни, кой ще приспива. И това, че е насочило вниманието си към единия, не предполага, че другия е сгафил нещо.
Голямото ми дете винаги е било спикойно и не залепено нито за мен, нито за никой. Нямаше предпочитания кой ще я храни, кой ще я обслужва. С малката сега понякога ми е изключително трудно. Тя не допуска никой друг до себе си. Питай ме как болна с 39 градуса приспивам, храня, защото пищи все едно я колят ако баща й или сестра й са с нея.

# 14
  • Мнения: X
Радвай се, че детето не се е залепило за теб. После с бебе на ръце ще е голям плюс да имаш физическата свобода да обърнеш внимание и на бебето. Детето ти не предпочита баща си, някакви моментни настроения. Отделно, вероятно вижда, че капризите й ти влияят и затова продължава. Вероятно и хормоните те правят по-чувствителна. Все пак и двамата сте родители, няма значение кой ще храни, кой ще приспива. И това, че е насочило вниманието си към единия, не предполага, че другия е сгафил нещо.
Голямото ми дете винаги е било спикойно и не залепено нито за мен, нито за никой. Нямаше предпочитания кой ще я храни, кой ще я обслужва. С малката сега понякога ми е изключително трудно. Тя не допуска никой друг до себе си. Питай ме как болна с 39 градуса приспивам, храня, защото пищи все едно я колят ако баща й или сестра й са с нея.
Интересно. А имаш ли наблюдения за някаква, дори минимална разлика, в отглеждането на двете? Интересно ми е дали си е 100% до характер на детето или например донякъде си глезила по-малкото повече? Или е боледувало повече и затова повече внимание да си му отделяла? Някакви такива макар и дребни разлики в отглеждането. Аз например си представям, че при нас разлика може да идва от опита в отглеждането. С първото бебе аз бях изплашена колко е малко и ме беше страх да я къпя и разнасям, да не взема да я изпусна. А с второто примерно ако не ме е страх ще го разнасям повече. И оттам вероятно би могло да е по-залепено за мен.

Общи условия

Активация на акаунт