Есента не е далече, ДЕКЕМВРИйското човече за първи стъпки се готви вече! (Тема 6)

На майка му не мога да разчитам. Аз си го знам. Втория му баща ми помага. Майка му иска да гледа малкия в неделя сега. Както моята майка го гледа, и му е баба така и тя. Не е честно въпреки отношенията ни детето да става заложник на тях (отношенията). Искам да се спазва режима на малкия. Има време когато Божидар ще порасне и ще разбере всичко.

Габи аз ако бях на теб щях да й кажа на тази свекърва истината, че не мога да разчитам на нея. Ако ще да се сърди. Вместо като жена и майка да беше застанала на твоя страна след това, което направи сина й, да беше се посрамила от неговата постъпка, но не, явно и тя те тормози. Аз щях да й сложа Х, сигурна съм. Може да не е честно спрямо детето, тя също да му е баба, но не се ли съобразя с моите желания за гледанете му - няма да го гледа

Не веднъж съм показала, че не мога да и вярвам. Тя е от майките ма черното бяло ще кажем. Има се за много велика, а е нищо. Въпреки това пред нея само уважение и показвам, а тя никога не ме е харесвала. Казах на Георги всичко което имах да казвам. Той каза така: казах и да престане и че ние ще решим как и къде ще се вози детето. Казах и, че съм с теб и тя трябва да престане да се меси. На теб ще кажа да си оправите отношенията и да не ме поставяте в средата. ( Реално и не трябва да го карам да избира между нея и мен) Едната го е родила, другата му е родила. Това е, че тя все иска да командва, но не и мен.

Габи, ти и с уважение можеш да ѝ кажеш, че искаш да те остави. Ако искаш да го гледа, дай ѝ щом и тя иска, но се разберете за правилата и трябва да е наясно, че ако след това вземеш друго дете, повече няма да го оставяш. Общо всето каквито са правилата за майка ти, такива и за нея. Бебето не е играчка или кученце, а тя е баба, не родител.
Аз направо съм казала на майка ми, че не искам да ги гледа, защото тя си знае нейното. Да идва да си играе и толкова. Свекърва ми не работи, пенсионерка е, ама от тези дейните. Еми не искам тя да ги гледа. Предпочитам да плащам на детегледачка, която ще ги гледа както аз ѝ кажа и няма да има право да си гледа телефона.
Ти си родител, твой ред е да отглеждалш деца, да поема отговорност за грешките си и да се чудиш как да отидеш до тоалетната. Тя както и да си е гледала децата, изглеждала ги е. Твой ред е!
Като много малка баби и дядовци са ме гледали и после се наслушах на "ейййй като баба ти си". Ми като кого да съм като тя ме е гледала Затова още от тогава казах, че няма да си давам децата на пансион при баби и си ги гледаме.

Fairy извинявай, но уважението е двупосочна улица. На мен не ми звучи като тази жена да уважа Габи. Моят син ако постъпи както нейния мен ще ме е срам, ще се чудя как да поледна снаха си в очите и ще хросам него за неговите постъпки, а не нея как си гледа детето, къде го вози, на кого има доверие да го дава (в случая на собствената й майка) Някои хора просто не разбират от добро и ме е яд, че другите просто трябва да стискаме зъби и да ги търпим

Разбирам те, аз сигурно също бих се чувствала така. Но Габи е различен човек и явно иска да запази добрия тон, да загърби каквото е било и да продължи напред. Затова предлагам някакво средно положение, което евентуално би работило за нея. Не я познавам много, но не си представям, че би тропнала с крак и би се държала по начинът, който те заслужават.

Габи, пази си нервите, тя няма да се промени.. Аз за да запазя добрия тон бих постъпила като blue - лицемерно казвам "да, добре" (колкото да млъкне), пък ще си правя каквото аз си преценя.

За Киндиру - с баткото ходихме откакто беше на 4 месеца до годинка и нещо. Бях много доволна - забавляваше се, научавахме полезни неща за развитието. Сега с бебка нямаше как да ходим защото и баткото беше вкъщи, но се замислям сега есента като тръгне той на градина, че може с нея да започнем да посещаваме.

За обезопасяването - вече сме облепили най-острите ръбове и ъгли с обезопасителна лента и съм затворила някои шкафове, за да не си прещипе пръстите. Опасни предмети вече от няколко години не държим ниско. 😁

На мен ми се вижда нормално да не се поставя мъжа пред избор майката или жената....
Повече дистанциране и учтивост ( дори да е лицемерна) биха били работещи според мен. Толкова.

Аз наскоро загубих баба си (свекърва на майка ми) и все си мисля колко добро съм научила от нея. Подход и благост които за които родителите ми нямаха време.

И понеже съм свидетел на защитаване на снаха от свекърва, което изнервя сина й и не дава нищо като резултат, не е нужно да се очаква нещо от нея, отношенията са си между двама и са уникални. Ако някой е сбъркал и са продължили след това заедно показва че има път напред, няма семейство без моментни неразбирателства.

В случая аз достатъчно търпях. Тя никога няма да ме приеме. Не искам да ме харесва. Искам да не ми се бърка. И както Георги (ММ) и каза приеми, че съм с нея и нямаш право да се бъркаш в това как си гледаме детето и къде и кога се вози. Аз също ще и го кажа. Достатъчно показах уважение, а накрая насреща няма нищо. Емиии писна ми...

Много рядко снаха и свекърва да се понасят, просто е изключение. Винаги съм си мечтала за свекърва, която да е добронамерена, да помага, ако, когато и за каквото я помолим, без да се натрапва. Да е възпитана и нормална жена и да е удоволствие да й ходим на гости.  Но и на мен ми се падна нагла и нахална жена, която я мързи да гледа, но е с голямо самочувствие до небесата. Сто пъти й се обяснява едно и също, сто пъти й се казва, че ние си определяме нещата, не и не. Накрая за кръщенето й казахме 2-3 дни преди събитието, когато всичко си бяхме вече организирали и поръчали/купили. Поканихме я като гост и толкова. Малката нямаше и 40 дни и започна да човърка ама кога, ама как ще я кръщаваме, ама кой ще е кръстник. То това трябвало, онова трябвало. Все едно тя да е център на събитията, не ние като майка и баща и най-вече детето. Тези неща не са нейна работа. Постоянно нещо да човърка, да рови, да създава драми. И най-мразя детето да спи у тях. Винаги я превъзбужда и не мога да я приспя. Казвам Детето ще спи, после ще си играете. Не! Пък й се радва, смее, закача. Честно, хем не ми се маха от града, хем искам да си ида на къщата. И ако може, да я виждам рядко. Ужасно неприятна и натрапчива жена. Детето реве, тя да го вземе, тя да го утеши, тя да го гушне. Все едно мен ме няма, ужасно е, наистина. Габи, искрено ти съчувствам. Решението е само едно - правиш се на луда и си правиш каквото си знаеш. И колкото по-рядко общуваш с нея, по-добре. Не да поставяш ултиматуми, но ясни граници. Ако не се съобрази с теб, просто спираш да общуваш с нея и това е.
ММ иска да се местим на село, за да сме сами. Къщата иска ремонт, а ние ще успеем само някои основни неща да направим. Хич не ми се забива на село. Знам, че за детето чистия въздух ще е по-добре и заграден двор да играе. Ама то няма един свестен парк там, няма къде да излезеш, освен на двора. Има съседи с деца, които живеят там, но не е като в града. Както ми е писнало все вкъщи, там хептен ще изкукам. Тук поне излизам до парка, разхождаме се, а там няма къде. Иначе, тихо е, спокойно е, но само това.

Ох, при мен проблемът е майка ми, моята страна на семейството прави тегавото. Заради тях не ми се мисли за кръщене, така пропадна и идеята за сватба. Не ми толкова важно, но детската мечта за сватба няма да има, освен с излишни нерви. Много гадна позиция, аз съм между чук и наковалня. Абе, по-добре различните поколения да са си отделени. Като се съберем за повече време на село и все се убеждавам.

Тя, ако види как постоянно сме по автобусите и как лази в парка в боклуците, лошо ще и стане. В автобуса Митко си е в количката и не докосва нищо друго.

Габи, не и обръщай внимание. Това с автобуса е само повод да се намеси със съвети. Ти ще решиш как ще процедираш с нея, но най-добре бъди любезна пък си прави каквото решиш. Трудното е да стискаш зъби, когато има дразнител.
Дее,

Идвам пак с проблем... Гледам всяка вечер Божидар да си е легнал и заспал до 21ч. Никнат ни зъби. Всяка сутрин се буди все по-рано. Вчера в 7:10 днес в 6:49. На 3 дрямки сме и не иска да мине на две. Спеше до 8-8:30 как да върна това?

Габи, явно се наспива и е в преход. Мими правеше под 10 ч нощен сън, докато мине на 2 дремки, даже и под 9 ч в някои дни. По време на почивката нямаше как да е на 2, защото обикаляхме през деня и тя заспиваше в колата, съответно спеше по 3 пъти. Вчера и в неделя е на 2, надявам се вече окончателно да е минала на 2 или поне да затвърди скоро. Взе и да издържа повече сутрин. Добутваме го, макар и трудно до 2:50/3:10/4:30-4:40. Последният не е проблем, но първите два са си мъка. Така започна да заспива към 21-21:30 и да става към 7:30-8. Мен това ме устройва, защото ако сменят времето, ще ляга в 20-20:30 и ще става в 6:30-7:00. Не е рано, нито е късно. Ще спи първа дрямка към 9:30-10 до 11-11:30 и денят ще е по-организиран. И когато времето се отпусне зимата към обяд, ще е будна и ще излизаме. Вие на какви интервали сте в момента?
Мен ме тревожи храненето й. Сега режимът е такъв:
7:30-8:00 - събуждане
8:00-8:30 - мляко
10:20/10:50-12 първа дрямка
12-12:15 - закуска с попара, кус-кус, макарони, бисквити с АМ (Не й хареса изобщо)
Излезаме на разходка за час-час и половина
15-16:30/17 - втора дрямка
16:30-17 - обяд с пюре
Излизаме за втора разходка
19:30-20 - СЗ малко каша с много плод
21-21:15 - АМ и я слагам да спи
Струва ми се, че преди обяд интервалите на хранене са големи, а следобед яде често за кратко. Изяжда си всичко почти, но не знам редно ли е така да остане. Ще ми се обяда да го преместя преди обедния сън, но пък става много скоро след закуската и може да не го изяде. Имах идея да издърпам храненията напред и да започва в 8 със закуска, в 12 обяд, 16:30-17 СЗ, но тогава ще дойдат две млека едно след друго и не знам колко ще се засити през нощта. А така си спи непробудно цяла нощ. За вечеря ми се струва, че е малка, исках поне до 11-12 м да я задържа с две млечни хранения на ден. Но пък се страхувам така, както е сега, да не й объркам навиците. И аз не знам какво да направя. Дайте идея.