Здравейте, създавам тази нова тема, поради притесненията, които възникват вероятно при повечето осиновители, осиновяващи дете за пръв път.
В процес на осиновяване на дъщеря ми съм, която чаках 3 години и 8 м. Делото е насрочено за другата седмица. Проблемът, който съм сигурна, че ще имам произхожда на първо място от факта, че детето е в т.нар. първи пубертет, (3г.) за който научих от психоложката, изготвила доклада. Дъщеря ми е отглеждана от приемна майка и нейната родна дъщеря, от раждането си до настоящият момент. Детето е силно привързано (нормално и обяснимо) към ПМ. На нас със съпруга ми при всички срещи, които проведохме, общо 5, се усмихва, но е резервирано. Изключително съм притеснена от факта, че детето изпада в истерия, крясъци и плач от влизането и пътуване с автомобил, а така и иначе нямаме друг начин да я доведем до родния ни град. Не зная дали и други осиновители са имали такъв проблем и по-важното, как са се справили. Детето пътува без проблем в такси без детско столче, но с приемната майка. След две седмици ще я вземем и съм в тих ужас как ще я вкараме в колата и ще я сложим в столчето. Да не говорим за стреса от раздялата с приемната майка, която дъщеря ми счита за родна. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват на поста ми, който стана доста дълъг, но ще очаквам с нетърпение съвети и мнения.
В процес на осиновяване на дъщеря ми съм, която чаках 3 години и 8 м. Делото е насрочено за другата седмица. Проблемът, който съм сигурна, че ще имам произхожда на първо място от факта, че детето е в т.нар. първи пубертет, (3г.) за който научих от психоложката, изготвила доклада. Дъщеря ми е отглеждана от приемна майка и нейната родна дъщеря, от раждането си до настоящият момент. Детето е силно привързано (нормално и обяснимо) към ПМ. На нас със съпруга ми при всички срещи, които проведохме, общо 5, се усмихва, но е резервирано. Изключително съм притеснена от факта, че детето изпада в истерия, крясъци и плач от влизането и пътуване с автомобил, а така и иначе нямаме друг начин да я доведем до родния ни град. Не зная дали и други осиновители са имали такъв проблем и по-важното, как са се справили. Детето пътува без проблем в такси без детско столче, но с приемната майка. След две седмици ще я вземем и съм в тих ужас как ще я вкараме в колата и ще я сложим в столчето. Да не говорим за стреса от раздялата с приемната майка, която дъщеря ми счита за родна. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват на поста ми, който стана доста дълъг, но ще очаквам с нетърпение съвети и мнения.
