Става въпрос за обещание дадено преди 40 години и неспазването му като проклятие върху цялото семейство. Верига от злощастни събития и несполуки за всеки член на това семейство. Когато най- накрая е изпълнено това обещание, то кел файда като човекът очакващ спазването на думата към него е в зенита си. В цялата книга не успях да симпатизирам на нито един персонаж. Всеки е с някакви комплекси, драми и скелети в гардероба си. Стилът на писане е като прескачане от сцена на сцена. Прочетох, че било целенасочено търсен ефект от автора. Да наподобява кинокамера която се мести от действие на действие. Сцени от късометражен филм.
Естествено и тук е спомената една от " модерните" теми , но тя е без значение за същинската част. В моята класация на тази книга няма да сложа висока оценка.