Здравейте,
Споделяла съм и др път тук,но нещата се оправяха след това,сега обаче мн се задълбочиха и бих искала да чуя чужди мнения за ситуацията.
Омъжена съм от 28г,децата ни са големи вече,не живеят с нас.
Съпругът ми е нарцисист и мн властен и налагащ мнението си човек,винаги той е прав,др мнение не приема.
След всеки скандал,а под скандал разбирайте ако си позволя да не се съглася с неговото мнение веднага избухва и започват речите и обидите.
След това не ми говори няколко дни и когато трябва нещо да свърша,да му помогна обикновено започва да ми говори.
Та сега последният скандал беше по съшата причина,последва 1 ден мълчание и след това яко викане,обиди,но този път и аз не си мълчах и му отвръщах.
Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.
Нямам родители и близки роднини и той на това винаги е разчитал.
Имаме апартамент общ и вс до тук ни е общо,след брака.
До сега все се надявах,че ще се “промени”,но уви разбрах,че е загубена кауза.
След всеки скандал никога няма извинявай и винаги аз съм виновна и разбира се коя съм била аз,че да решавам еди си какво….
Без да се нервира и да ме тормози трудно изкарва повече от два дни,а избухва буквално за глупости,както е в супер настроение и само нещо да излезне което не е както той си го е преставял и избухва и аз винаги съм виновна.
Ще съм благодарна да чуя вашите мнения,без упреци.
Споделяла съм и др път тук,но нещата се оправяха след това,сега обаче мн се задълбочиха и бих искала да чуя чужди мнения за ситуацията.
Омъжена съм от 28г,децата ни са големи вече,не живеят с нас.
Съпругът ми е нарцисист и мн властен и налагащ мнението си човек,винаги той е прав,др мнение не приема.
След всеки скандал,а под скандал разбирайте ако си позволя да не се съглася с неговото мнение веднага избухва и започват речите и обидите.
След това не ми говори няколко дни и когато трябва нещо да свърша,да му помогна обикновено започва да ми говори.
Та сега последният скандал беше по съшата причина,последва 1 ден мълчание и след това яко викане,обиди,но този път и аз не си мълчах и му отвръщах.
Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.
Нямам родители и близки роднини и той на това винаги е разчитал.
Имаме апартамент общ и вс до тук ни е общо,след брака.
До сега все се надявах,че ще се “промени”,но уви разбрах,че е загубена кауза.
След всеки скандал никога няма извинявай и винаги аз съм виновна и разбира се коя съм била аз,че да решавам еди си какво….
Без да се нервира и да ме тормози трудно изкарва повече от два дни,а избухва буквално за глупости,както е в супер настроение и само нещо да излезне което не е както той си го е преставял и избухва и аз винаги съм виновна.
Ще съм благодарна да чуя вашите мнения,без упреци.
