Децата не дават наклон на бабите си в кратки срокове да преодоляват мъката от загубата на съпруг. Нито е дете, нито 40 дни са 40 години, да речеш, че е станало чудо невиждано и бабата не може да преодолее скръбта си.
- Публикувана: 8 авг. 2022, 21:48 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2022, 13:06 ч.
40 дни и още нещо...
А за авторката няма скръб, така ли? С нищо не е обидила или нагрубила баба си, не ѝ е казала да си преодолее мъката, просто ѝ е натежало и споделя тук. И то съвсем с право ѝ е натежало. И тя има право на емоции, представете си, дори както е на великите 19 години. Много ми е емоционална темата, защото аз изгубих баба и дядо съвсем наскоро, а съвсем не съм на 19. Може да ви шокирам, но загубата си е загуба и много боли. Ама авторката е на 19 все пак, ама-ха, какво се е разциврила.
В абсолютен потрес съм какви са тези индивиди, оставящи коментари тук. Водите се като овце, с това да "вземе живота си в ръце" нямах предвид мигновено да забрави и да се изправи, разбира се, че няма как да стане. Колко мозъчни клетки трябва да има всеки един, който е написл, че съм се мислила за център на света около тях както и че сравнявам два полюса? Акъл ли нямате, не знам. Очевидно. И очевидно никой не е изпитвал любовта, която дядо на мен ми е давал. Освен това боледуването му направи леталния изход може би по-добрия вариант. Това не беше живот, а мъка, не знаеше кои сме, не можеше да говори, беше прикован на леглото, а баба не сега, а тогава не спеше, той денонощно си искаше своята грижа, беше картинка, която не пожелавам на никого да види. Все повтаряше, че й тежи, сега вече тя започна да си възвръща режима, започна да се храни по-често и всичко. И най-важното - аз обичам баба точно толкова, колкото обичам и него , нито я упреквам, нито притискам, нищо. Не съм си позволила да й викна, да й кресна или нещо такова, като я видя, че в момента не й се говори, просто се отдръпвам някъде настрана. Но ми става неприятно, когато за 50-ти път се опитам да й помогна с нещо и тя ми се сопне. Разбирам тъгата и всичко, но мен това отношение също ме засяга малко или много.
Ти губиш дядо, а баба ти губи съпруг, баща на децата си, любим, приятел, душа, с която са делили какво ли не. За скромните си 19 години няма как да разбереш тази болка. Не разбирай погрешно, че умаловажавам твоята. В крайна сметка съвсем лесно можеш да се дистанцираш от баба си, за да не се "товариш" излишно.
Всичко, за което говориш през тези 40 дни се нарича скръб. Няма как за ден да изтриеш любим човек, трябва време да се приеме загубата.
Много си малка и след някоя и друга година дядо ще е просто хубав спомен наред с живота, който градиш и новите хора, които ще срещаш.
Не забравяй, че и баба ти не е вечна, макар и трудно, опитай се просто да я подкрепяш, без да приемаш лично и навътре поведението й в момента
Всичко, за което говориш през тези 40 дни се нарича скръб. Няма как за ден да изтриеш любим човек, трябва време да се приеме загубата.
Много си малка и след някоя и друга година дядо ще е просто хубав спомен наред с живота, който градиш и новите хора, които ще срещаш.
Не забравяй, че и баба ти не е вечна, макар и трудно, опитай се просто да я подкрепяш, без да приемаш лично и навътре поведението й в момента
А за авторката няма скръб, така ли?
Да скърби, но да остави бабата да изживее своята скръб. За поставянето да дати колко може да скърби бабата и кога трябва да се вземе в ръце няма да повтарям.
Лирическата героиня, я по-спокойно.
Ами преди да пиша, се върнах и прочетох отново. Момичето осъзнава и признава мъката на баба си и след нагрубяването, си е тръгнала мълчешком, без да опонира на баба си. Тази баба вероятно също е била любяща и мила доскоро и изведнъж се преобръща в заядлива и нервничеща. Ами нормално е да дотежи. Каза, че с никого не е споделяла и не си е изливала емоциите. Толкова ли нямате търпимост поне тук анонимно да го направи?
...
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?
Броенето кой колко мозъчни клетки има, е все същия белег на едно детинско възприемане. Да отричаш това, което не разбираш, сигурно е даже здравословно.
Което не омаловажава по никакъв начин скръбта и потреса от загубата на любимия дядо.
П.П. Миличка, запазването на добрия тон е добро пожелание.
Начинът, по който пишеш показва точно колко си незряла. Баба ти също поставя някакви граници, но ти се буташ да помагаш и се нервиш, че не си приета. Да оставиш някой да изживее мъката си не значи да го ИЗОставиш. Не бъди така крайна и лоша в укора си, някои от нас са губили повече любими хора от теб и знаят какво и защо казват. Мантрата вие не сте обичали така и никой не ви е обичал, затова не разбирате, е погрешна. Научи се да не се цупиш и връткаш обидена, света не се върти около теб и другите имат чувста и емоции.
Съжалявам, но с последните си постове съвсем става ясно, че поведението на хората трябва да се случва по твое усмотрение.
Та и баба ти така.
Та и баба ти така.
След като не се заключва темата, ще се опитам да отговоря на въпроса от първия пост.
Виждала съм как мъката променя човека. Виждала съм как физическата болка го променя. А от първо лице съм се убедила как страданието и страхът от смъртта те прави тотално друг човек, понякога недекватен, понякога натоварващ и измъчващ близките си.
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни" - за мен най-голямата глупост, която изобщо може да хрумне на някого. Има лоши неща, които се случват и които ни нараняват и ни осакатяват, не винаги физически, но душевно - със сигурност. Това са такива неща, които разместват гледната ти точка и никога нищо вече не е същото.
Виждала съм как мъката променя човека. Виждала съм как физическата болка го променя. А от първо лице съм се убедила как страданието и страхът от смъртта те прави тотално друг човек, понякога недекватен, понякога натоварващ и измъчващ близките си.
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни" - за мен най-голямата глупост, която изобщо може да хрумне на някого. Има лоши неща, които се случват и които ни нараняват и ни осакатяват, не винаги физически, но душевно - със сигурност. Това са такива неща, които разместват гледната ти точка и никога нищо вече не е същото.
А за авторката няма скръб, така ли? С нищо не е обидила или нагрубила баба си, не ѝ е казала да си преодолее мъката, просто ѝ е натежало и споделя тук. И то съвсем с право ѝ е натежало. И тя има право на емоции, представете си, дори както е на великите 19 години. Много ми е емоционална темата, защото аз изгубих баба и дядо съвсем наскоро, а съвсем не съм на 19. Може да ви шокирам, но загубата си е загуба и много боли. Ама авторката е на 19 все пак, ама-ха, какво се е разциврила.
Но щом моето 15г дете, което е много уязвимо от състоянието си и което много обичаше дядо си може да ме разбере, щади и подкрепя въпреки че съществуването му зависи от мен, значи и 19г момиче може да прояви повече разбиране и търпимост към баба си. За нея живота наистина продължава, но за баба й остава огромна празнота във всеки един аспект на живота.
А за бабата животът свършва, така ли? Много грозно сравняване на мъките. Освен да ходи на село и да я подкрепя, което авторката прави, какво друго се очаква? Да не ѝ тежи от всичко, което ѝ се се струпало и дори анонимно да не се оплаква? Брей, корав народ в този форум, бе! Това, животът, блъска, брули, реже, обаче съфорумците и децата им са като непоклатими скали и не мигват даже. Излизам от тази тема, която превърнахте в гнусна.