Избор на име при починал човек, моля за мнение

Ама щом на него не му харесва това име се търси алтернатива. Не е редно и тя да се наложи и да каже "Виктор ще е". Детето е и на двамата.
Просто той не иска Виктор, ти не искаш Иван. Търсите решение.

Аз разбирам, че не е да не му харесва Виктор, а се инати да е Иван на баща му. Което си е различно от “не ми харесва Виктор”.

Ето тук е моментът тя да каже, че няма да е Иван. Иначе няма как да стигнат до решение.

Щом свекървата е Ирина, а свекърът и покойният Ви баща - Иван, тогава може Искрен, Илиан или Ивелин. Ивелин съдържа букви и от Елка: ИвЕлин. Така ще почетете и четиримата си роднини с това име.

Познавам един Ивелин, кръстен на дядо си Иван, и друг, който е кръстен едновременно на дядовците си Иво и Иван, и на баба си Величка. Прекрасно съчетание.

А ако търсите варианти само на Иван - може Ян, Янис. Янис е гръцка форма на Йоан. На гръцки е Йоанис или Янис.

Не се тревожете излишно - ще намерите компромис. Има много варианти. Успех!

Така е. Трябва категорично да заявиш на мъжа си, че детето няма да се казва Иван, и е време да измислите име, което се харесва и на двамата. Ако откаже, или продължи да се тръшка за Иван, т.е. ако не вземе адекватно участие в избора на име, кръщавай си го Виктор и толкова.
Научи се да отстояваш позицията си, иначе всички ще те използват за изтривалка и тази ситуация ще е една от многото.

Ако авторката направи компромис в този случай е проява на благородство, не на слабост. А и човек трябва да мисли с главата си.

Изборът на име няма нищо общо с правенето на компромис спрямо мъж, свекъри и тн, а с това, че свързва името с тежки и неприятни емоции. Няма нужда да си причинява болка, заради кефа на други хора. Това не е благородство.

Всъщност отсрещната страна го приема точно като слабост и очаква всеки път да дърпа конците и да налага решенията. Това го пиша от 100% личен опит. Няма никакво уважение към човека направил компромис. След като веднъж натискът е постигнал резултат се очаква всеки път да се случва точно това което те искат.

Аз те разбирам, хем не искаш различни разправии, хем искаш мъба ти да е щастлив, хем не искаш да е Иван. Тегава работа. Ппстъпката и изказването на свекърва ти е ужасно. Дори сега да отстъпиш, според мен рано или късно ще се стигне до сблъсъци и скандали. С нея не се съобразявай, аз не бих. Но с мъжа си е хубаво да говорите свриозно, искрено и да стигнете заедно до общо решение. Дори сега да отстъпиш, ъой да знае, че го правиш заради него и да разбере жертвата ти, та поне тя да има мсисъл. Искам да ти кажа, не че те навивам да отстъпваш ти, но принципно да имаш предвид, че скоро след раждането ако имаш Иван, за теб това ще стане най най най любимото име и ще забравиш за баща, свекър и т. н.

Компромис е дали да вечерят китайска храна или да ходят на гръцки ресторант.
Компромис е да отидеш на почивка на планина с любимия, вместо на море, за да сте заедно.
Компромис е, дори, ако искаш да живееш в Люлин, а отидеш да живееш в Младост, заради него.
Но не е компромис името на собственото ти дете.
И това, дори и да е име, което просто не ти харесва, а тук говорим за починал баща, който приживе е създавал отрицателни емоции на авторката.
Честно, даже да не си съобразил не мога да си представя как партньорът ти, който би трябвало да ти е опора те кара да се чувстваш зле, заради такова нещо.
Компромис би било, ако иска и да е Виктор, но той - не и тогава заедно смятат и правят компромис с Пенчо (примерно), нещо, което е приемливо и от двамата.
Това е компромис.
П.С. Когато забременях, около 4-5 месец, не знаехме даже и пола на бебето и започнахме да си говорим за име. Харесвах Ралица. Бащата не го хареса и започнахме да мислим алтернативи. Той предложи нещо - аз не го одобрих. Докато стигнахме до съгласие - в интерес на истината аз си мислех цял ден едно име, вечерта той се прибра и изведнъж изръси същото име, без да сме го обсъждали. Беше ясно, че, ако е момиче, ще е с това име. Така и стана.
Но да искаш едно определено име (няма значение на свекър ли е, на учинайка ти или на баба Ванга), след като майката, която носи детето ти и която си избрал за спътница в живота си не желае (пак казвам, без дори да има такива причини, а просто да не го харесва) е меко казано неуважително.

Ще ти дам моя пример. Майка ми в същата ситуация логично тръгна с рогата и каза твърдо не, като няма да помагаш, няма да припариш даже до детето и ме кръсти с друго име. Бабката се цупи, накрая каза дай да гледам внучката. Майка каза - не, ти се тръшна, че няма да помагаш, седи си и си мълчи сега, сама си си го направила. И така де, никой не е умрял, пораснах и оцелях и без нейна помощ, и съм благодарна на майка ми, че не ме е кръстила на нея.
Първо ще е името, после ще се налага че не го храните правилно, после ще има дай да го мажем с лой, сол, лайна и какво ли не. Все ти ще си крива, и ще ти се поставят нови ултиматуми, че ако не направиш нещо, няма да ти помагат или ще ти правят на въпреки... Отстоявай си правата от сега, после ще ти е много по-сложно.

Ето това е и моето предложение - търсете име, което се харесва и на двамата родители.

Аз не мисля, че трябва да се дели семейството на кой добър, кой лош, кой прав, кой крив. Всеки има право на мнение, всеки има право на предпочитание. Но крайното решение е само на вас двамата, не случайно сте родители. Не забравяй, че свекърва ти е родена, отгледана и възпитана в едно друго време. Може да има предразсъдъци и остарели разбирания, но това не я превръща в лош човек, нито пък във враг. Не забравяй също, че тя ви е приела в нейния дом и не е ни най малко задължена да го прави. Човек не става възрастен когато направи деца, а когато се пусне от полата на мама. Затова и съжителството с тях им дава право донякъде да ви се бъркат. Не те съветвам да правиш войни и скандали. От тях победител няма. Не те съветвам и да правиш на пук на мъжа ти, защото семейство на пук не се гради. Както казах решението е на двамата родители, но мнение и предложение всеки има право да изкаже. Изслушай го спокойно. Не си длъжна веднага да реагираш, да се обясняваш, да се оправдаваш. Или кажи "Ще помислим, още не сме решили, има време".
Мъжа ти иска да уважи баща си, а ти имаш не добър спомен от твоя. Това трябва да обсъдите двамата и да намерите компромисен вариант (например подобно име Ивайло, Ивелин, Илиян). Пишете списъци, прибавяйте, премахвайте имена, докато стигнете до единодушие. Ако ще се роди около голям християнски празник разгледайте имена, които празнуват на този ден. Дори да има недоволни първоначално, после всички ще свикнат с името. Важното е двамата да сте щастливи от избора си.
Късмет и леко раждане!

Около термина ти няма ли някой църковен празник на светец?
Компромисен вариант би бил "дойде си с името".
Аз бях изтръпнала в деветия месец, че бях избрала име, а имаше три големи празника с много популярни, класически български имена. Е, отрая си момъка и си носи името, което избрах първоначално.

авторке, кръсти го на някое друго мъжко име от рода на мъжа си, щом искаш да ги зарадваш. Забелязала съм, че в родословното дърво има повратящи се имена, избери някое от тези  характерни имена. Поговори с родителите на мъжа си да ти кажат какви са имената няколко колена преди тях...