Здравейте!
Пиша Ви със свито сърце. Имам бебе на 10 месеца.
Като цяло изкарах тежка бременост и минах през какво ли не, за да запазя себе си и бебчето си. Говорим не само за физическо, но и психическо състояние. Бебчо се ради живо и здраво, брагодаря на Бог! Така и не успях да изкарам щастливи първи месеци, тъй като проблемите не спираха, но никога те си познолих да плача пред бебето си и успях да запазя Дух някак си. Покрай многото проблеми, а и раждане, кърмене( което успях да правя да 3м, просто нямах кърмя достатъчно
) не можех изобщо да спя. Към 4-5 месец мъжът ми предложи той да спи до бебчо, за да мога аз да поспя. За него не е проблем да се събуди, да даде биба и да отнесе веднага. Аз не мога- събудя ли се и после 30-60 мин нямам заспиване, съответно изобщо те спях посред нощ. Мъжът ми винаги много ми е помагал в грижите за малкото. Вечер, той е човекът, който е поел къпането, през това време аз готвя. През деня се занимавам с детето, а времето, което открадвам и той се грижи е, за да изчистя, пусна пералня и тн…
Изпадам в немилост от 2-3 месеца. Когато детето се разтрой реве и иска да гушка баща си. Стигнахме до там да ме блъска и да иска него 😨😭 В началото не беше така, търсеше мен. Първоначално мислех, че е период, че ми се струва. Винаги съм се относяла внимателно, д разбиране, нежен говор и всичко, което една майка може да направи. Независимо от Ада, през който минах винаги съм се държала и съм се старала да не ме усеща детето. С мъжът ми сме много емоционални, така че вариант: той е по-спокоен, аз не - няма.
Последно време детето търси основно него. Реве за него. Прекарва още повече време през деня с мен( мъжът ми работи от вкъщи и все пак отделя някакво време), чета книжки, всичко е чудесно между нас… но стане ли нещо, удари ли се, почва да ме бръска и да реве и гушка баща си. Изведе я за 10 мин до магазина, върнат се и като я гушна ме блъска, да гушка него. През ноща си събужда с рев от зъби, гушкам и почва “Не не не”. Гушва я баща й, заспива.
В началото мислех, че докато домакинствам му липсва внимание. Почнах активно да обръщам, но няма промяна.
Забелязвам наистина, че когато сме сами е по-различно отношението, но не разбирам защо..
Сърцето ми се къса. Искам да обича баща си. Аз рано загубих моя и ми е голяма мъка.. Но сърцето ми се съдира, като гледам да блъска мен, а да търси в трудни моменти него, да иска да е с него постоянно. Майчиното ми сърце е сринато. Мислех, че ще е период, но сякаш се задълбочава. Чувствам се излишна на моменти. Опитвам се да си повтарям, че хормоните ми бушуват уж, но това го забелязва и той.
Много съм отчаяна….
Пиша Ви със свито сърце. Имам бебе на 10 месеца.
Като цяло изкарах тежка бременост и минах през какво ли не, за да запазя себе си и бебчето си. Говорим не само за физическо, но и психическо състояние. Бебчо се ради живо и здраво, брагодаря на Бог! Така и не успях да изкарам щастливи първи месеци, тъй като проблемите не спираха, но никога те си познолих да плача пред бебето си и успях да запазя Дух някак си. Покрай многото проблеми, а и раждане, кърмене( което успях да правя да 3м, просто нямах кърмя достатъчно
) не можех изобщо да спя. Към 4-5 месец мъжът ми предложи той да спи до бебчо, за да мога аз да поспя. За него не е проблем да се събуди, да даде биба и да отнесе веднага. Аз не мога- събудя ли се и после 30-60 мин нямам заспиване, съответно изобщо те спях посред нощ. Мъжът ми винаги много ми е помагал в грижите за малкото. Вечер, той е човекът, който е поел къпането, през това време аз готвя. През деня се занимавам с детето, а времето, което открадвам и той се грижи е, за да изчистя, пусна пералня и тн… Изпадам в немилост от 2-3 месеца. Когато детето се разтрой реве и иска да гушка баща си. Стигнахме до там да ме блъска и да иска него 😨😭 В началото не беше така, търсеше мен. Първоначално мислех, че е период, че ми се струва. Винаги съм се относяла внимателно, д разбиране, нежен говор и всичко, което една майка може да направи. Независимо от Ада, през който минах винаги съм се държала и съм се старала да не ме усеща детето. С мъжът ми сме много емоционални, така че вариант: той е по-спокоен, аз не - няма.
Последно време детето търси основно него. Реве за него. Прекарва още повече време през деня с мен( мъжът ми работи от вкъщи и все пак отделя някакво време), чета книжки, всичко е чудесно между нас… но стане ли нещо, удари ли се, почва да ме бръска и да реве и гушка баща си. Изведе я за 10 мин до магазина, върнат се и като я гушна ме блъска, да гушка него. През ноща си събужда с рев от зъби, гушкам и почва “Не не не”. Гушва я баща й, заспива.
В началото мислех, че докато домакинствам му липсва внимание. Почнах активно да обръщам, но няма промяна.
Забелязвам наистина, че когато сме сами е по-различно отношението, но не разбирам защо..
Сърцето ми се къса. Искам да обича баща си. Аз рано загубих моя и ми е голяма мъка.. Но сърцето ми се съдира, като гледам да блъска мен, а да търси в трудни моменти него, да иска да е с него постоянно. Майчиното ми сърце е сринато.
Мислех, че ще е период, но сякаш се задълбочава. Чувствам се излишна на моменти. Опитвам се да си повтарям, че хормоните ми бушуват уж, но това го забелязва и той. Много съм отчаяна….
