Моята гледна точка и моят случай няма как да е всеобщо валиден.
Но това, което съм наблюдавала около мен от познати и приятели. Мъжът си тръгва рядко, той няма смелост да се заяви. Дали е той с любовница или му изневряват, трае. Той обещава, това за което е притиснат. Няма повече да се виждам с нея - добре, искаш друг, ама аз ще стана по твоя вкус-добре. И после обясняват на любовницата, че жената праи драми и не го пуска. А на жената, че ще се промени. Всичко това е, за да е спокойно и да не се пъне той. Не трябва да се дава голям избор - напускам те, щото изневеряваш, или напускам те, щото си гола вода и имам друг. Все тая факт е, че друг е направил избора и, че е виновен вместо него.
Но това, което съм наблюдавала около мен от познати и приятели. Мъжът си тръгва рядко, той няма смелост да се заяви. Дали е той с любовница или му изневряват, трае. Той обещава, това за което е притиснат. Няма повече да се виждам с нея - добре, искаш друг, ама аз ще стана по твоя вкус-добре. И после обясняват на любовницата, че жената праи драми и не го пуска. А на жената, че ще се промени. Всичко това е, за да е спокойно и да не се пъне той. Не трябва да се дава голям избор - напускам те, щото изневеряваш, или напускам те, щото си гола вода и имам друг. Все тая факт е, че друг е направил избора и, че е виновен вместо него.
О, далеч не всички изневеряват с идеята, че ще си сменят семейството и ще останат с любовницата/любовника. Даже бих казала, че са малцинство. Повечето го правят от увлечение, за удоволствие, или от скука, или защото им е слаб ангела.
Така че не е чудно, че често предпочитат да останат с половинката и че нямат съществени забележки към нея/него.
Хммм, я си помисли... Ама много хубаво се замисли, защо този човек изгражда такъв образ за себе си пред теб, м? 
