Тестяното ми е фаворит, аз никога не съм яла много сладко и сега хапвам по рядко от него. Но сего по празниците ще е освинване от класа, тоест аз ще се наям като малко прасенце.
- Публикувана: 28 ноем. 2006, 17:54 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2006, 17:51 ч.
МАРТенските мами хубавеят, слънчеви усмивки по лицата греят!
Цитат
но ям много сладко, което не е хубаво..вие сладко ядете ли?
. Затова съм забранила вкъщи да се купуват/правят сладки неща. Ама сега имаме един Тублерон 400 гр и докато свърши голям зор ще е 
Иначе аз мисля да работя до празниците. А след тях влизам в 8 месец и вече ми се струва че ще ми доста тежко да пътувам в градския транспорт. Аз също пътувам около половин час, но с придвижването до спирките, чакането и т.н. става 1
Добро утро! 
Днес за първи път ми се случи да стана в 9:30 откакто съм в къщи
А закуската е първата мисъл, която ми минава като отворя очи
Обаче след това през деня се чувствам нормално. А преди първото ми ядене за деня бе към 1:00-1:30ч.
Днес въпреки,че е така мрачно е по- приятно няма мъгла. Вече ми беше писнало в този Младост - не се вдига по цял ден
Зайо, виж каталога на метро http://www.metro.bg/ за пързалка, но мисля че са до утре.
Днес за първи път ми се случи да стана в 9:30 откакто съм в къщи
А закуската е първата мисъл, която ми минава като отворя очи
Обаче след това през деня се чувствам нормално. А преди първото ми ядене за деня бе към 1:00-1:30ч.Днес въпреки,че е така мрачно е по- приятно няма мъгла. Вече ми беше писнало в този Младост - не се вдига по цял ден
Зайо, виж каталога на метро http://www.metro.bg/ за пързалка, но мисля че са до утре.
Притесненията за килограмите ми идват основно от празниците,ако тогава не мина10 килограма,то ще си остана в рамките на "позволените"-12.Знам,че това не е най-важното в момента,но много трудно се свалят после,аз успях единствено с глад имного лишения,но това стана почти 4 години след първото раждане.Много се плаша и от качване на килограмие с лед раждането,тогава също се качват много лесно особено ако кърмиш,пък и депресията спомага.За раждането -нормално ще раждам,супойка ако се наложи инче смятам да се уговоря с наблюдаващия ме гинеколог,естествено ако той се съгласи,страшно съм му благодарна за помоща при раждането на Вики.
момичета да ви се оплача какви глупости правя напоследък.Разсеяността ми надхвърля всякакави граници,чак се плаша.онзи ден се прибирам от 4часова разходка влизам в банята и какво да видя оставила съм пресата за коса включена да си лежи в/у една блуза .Вчера пак така се прибирам и виждам че съм оставила бойлера(газов) включен ,понякога като излизам се сещам да изключа газта централно ,добре че поне това съм направила (не че имам спомен де).Само като си помисля какво можеше да стане настръхвам. 
.Вчера пак така се прибирам и виждам че съм оставила бойлера(газов) включен ,понякога като излизам се сещам да изключа газта централно ,добре че поне това съм направила (не че имам спомен де).Само като си помисля какво можеше да стане настръхвам. Добро утро на всички! Вижте каква статия открих днес - http://science.actualno.com/news_87167.html
Не бях чувала наистина за това..А вие към какъв начин на раждане сте се ориентирали? Мислили ли сте? Аз мислех точно за този...
При мен първия път нямаше време за упойка. "Ако ми беше дошла 2 ч. по рано можеше да ти сложа сега е късно, няма смисъл" водите ми изтекоха в 6:20 в 8:20 родих (може би щеше да стане и по-бързо, ако знаех как да напъвам, не че сега ми е ясно ). Твърдо заявявах, че не ме е боляло, докато не видях ка си чупи ръцете малчо като го боли ими се върнаа спомените че и аз правех така. Умирах от ужас и страм, че няма да мога да родя и болката бе на последно място в съзнанието.
Хапването: наблягам на хляба напоследък и сладко ми се дояжда, но то не ми е любимо пък и киселини ми прави та не злоупотребявам с него.
Здравейте мамчета!..За сладкото - неудържима съм, напук на предвижданията, че ако чакаш момче ти се хапва повечко солено . Аз иначе не обичам сладко, не се измъчвам - просто не ми се яде в "мирно време". Преди време намерих във форума една диета с таратор, майките кърмачки също я правеха и аз я пробвах ..много съм доволна....ще я изнамеря като я докараме до там 
. Аз иначе не обичам сладко, не се измъчвам - просто не ми се яде в "мирно време". Преди време намерих във форума една диета с таратор, майките кърмачки също я правеха и аз я пробвах ..много съм доволна....ще я изнамеря като я докараме до там Добро утро на всички! Вижте каква статия открих днес - http://science.actualno.com/news_87167.html
Не бях чувала наистина за това..А вие към какъв начин на раждане сте се ориентирали? Мислили ли сте? Аз мислех точно за този...
Така е, не трябва да се ходи в родилното с предубеждения от сорта - аз искам да родя само така! Обаче е много трудно...
Някой беше пуснал едни филмчета за различни раждания на живо във форума и аз взех, че ги гледах. Като се стигна до цезаровото и ми стана лошо - трябваше да си легна, иначе припадах. 
Здравейте хубавелки 
!
Бързам да се оплача - БОЛНА СЪМ...отново съм болна и ми писна. Ако така през месец ги карам вирусите се плаша... Никъде не ходя, само вкъщи си седя и не знам от къде ми идват...Пак гърло, кашлица, цифки...дори не се обаждах на доктора си този път, а просто взех същия сироп за кашлица и капки за нос, които ми предписа последния път 
Нямам сили да се надигна от леглото и все пак мисля, че е по-леко от миналия месец. Кихам по 16 пъти на минута Блях...пазете се 
.
За сладкото - и аз не си падам много, но последните две седмици си хапвам почти всеки ден SNICKERS, а може и по два
.
За апетита - ами не мога да кажа, че имам в излишък, ама то тези киселини убиват желанието ми за живот, пък какво остава за апетита...
Напоследък дори и да нямам киселини и да папам като хората, то пък явно място няма много в корема, защото пак ходя да си повръщам. Като си легна и на всяко вдишване, имам чувството, че храната ми се качва до гърлото и всеки момент ще прелее... Схемата, която работи с най-малко "бъг"-ове засега е - ям, каквото ям до 5-6 следобед, но клошото е, че към 10 вече цвиля от глад, а точно тогава е най-неподходящото време да се надумкам
Отплеснах се пак. Простете ми, моля !
!Бързам да се оплача - БОЛНА СЪМ...отново съм болна и ми писна. Ако така през месец ги карам вирусите се плаша... Никъде не ходя, само вкъщи си седя и не знам от къде ми идват...
Пак гърло, кашлица, цифки...дори не се обаждах на доктора си този път, а просто взех същия сироп за кашлица и капки за нос, които ми предписа последния път Нямам сили да се надигна от леглото и все пак мисля, че е по-леко от миналия месец. Кихам по 16 пъти на минута
Блях...пазете се .За сладкото - и аз не си падам много, но последните две седмици си хапвам почти всеки ден SNICKERS, а може и по два
. За апетита - ами не мога да кажа, че имам в излишък, ама то тези киселини убиват желанието ми за живот, пък какво остава за апетита...
Напоследък дори и да нямам киселини и да папам като хората, то пък явно място няма много в корема, защото пак ходя да си повръщам. Като си легна и на всяко вдишване, имам чувството, че храната ми се качва до гърлото и всеки момент ще прелее... Схемата, която работи с най-малко "бъг"-ове засега е - ям, каквото ям до 5-6 следобед, но клошото е, че към 10 вече цвиля от глад, а точно тогава е най-неподходящото време да се надумкам
Отплеснах се пак
. Простете ми, моля !
Муцунке, лекувай се, лимони, чай, ти си знаеш:) Ще ти мине! Но това с киселините е отвратително. Между другото, и на мен вечер ми се качва храната в гърлото и му намерих цаката да заспивам по-лесно, слагам си една висока възглавниза и така определено ми е по-добре. Хайде, със здраве:)
Здравейте мили мами.
За сладкото-през живота си винаги съм мразела сладките неща(и мразела е точната дума).Като манекен от малка ми беше втълпявано че да се яде сладко е едва ли не,престъпно.И оттогава насам ядях сладко вендъж годишно(дори тортата за рождения ми ден не поглеждах,а на сватбата се престраших с една хапка).Сега обаче положението е критично-само да е шукнал някой с нещо сладко,ще му издера очи,за да го стигна.Тъй че онова поверие с момчето и соленото,май са си глупости.
За глада ами хапва ми се,но гледам да не прекалявам.Пък и от едно известно време съм фен на кренвиршките,три такива за целия ден и вечерта нещо леко-салатка или плодове.Но онова ми ти сладко обърва цялата работа,та за това съм вече +7 килограма и се плаша.Че сега идват празници и какво ядене ме чака...ужас.Мама готви невероятни неща и няма как да се удържа
Муцунке да се оправяш бързо,че ще дойда аз и ще набия тоя вирус.То бива,бива,ама това на нищо не прилича!
За сладкото-през живота си винаги съм мразела сладките неща(и мразела е точната дума).Като манекен от малка ми беше втълпявано че да се яде сладко е едва ли не,престъпно.И оттогава насам ядях сладко вендъж годишно(дори тортата за рождения ми ден не поглеждах,а на сватбата се престраших с една хапка).Сега обаче положението е критично-само да е шукнал някой с нещо сладко,ще му издера очи,за да го стигна.Тъй че онова поверие с момчето и соленото,май са си глупости.
За глада ами хапва ми се,но гледам да не прекалявам.Пък и от едно известно време съм фен на кренвиршките,три такива за целия ден и вечерта нещо леко-салатка или плодове.Но онова ми ти сладко обърва цялата работа,та за това съм вече +7 килограма и се плаша.Че сега идват празници и какво ядене ме чака...ужас.Мама готви невероятни неща и няма как да се удържа
Муцунке да се оправяш бързо,че ще дойда аз и ще набия тоя вирус.То бива,бива,ама това на нищо не прилича!
Здравейте момичета!
от няколко дни не съм влизала да чета и виждам, че почти сте приключили тази темичка та да се отчета и аз.
В събота вечерта ходих по спешност до болницата, защото розово петънце се беше появило на бельото ми. Естествено се шашнах,а болки никакви. При прегледа ми казаха,че всичко е о'к и може би е от проблем с пикочния мехурно да не се притеснявам за бебето - тое добре. Аз си мислехче ще ме вкарат в болница, но размина ми се.
Та така вчера се изстрелях на консултация при моя лекар. Прегледа ме на стола, с видеозона и после минах стандартната процедура с меренето - всичко е о'к с бременността ми и каза, че бебо си живеел живота, защото си било вирнало крачетата и изглеждало много добре. Успокои ме и за пикочните пътища иза евентуално течение. Ох, олекна ми.
Много съм доволна, че всичко е наред. Не знам от къде се появи това розово петънце но доктора каза, че не е от бременността.
Иначе да се отчета за протокола - на талия съм нараснала доста от миналия път/така каза акушерката като ме премери/ и обиколката ми е 98 см. От миналия път до сега се случи 3-ма доктори да ме гледат на видеозон и вчера моя доктор потвърси, че моята малка госпожица върви със седмица напред и тежи около 1180 гр. Докторът миказа че термина сега излиза 1,2 Март. Това до някъде ме успокои, защото преди време се бях замислила, дали бебето ще ми е малко, при положение, че според калкулатора за килограмите на майката съм на минимума. Е, явно не е така.
Колкото до килограмите /според моя кантар, на който имам по-голямо доверие от лекарския/ съм +6.400 кг. от началото. Мен в ЖК-то ме мерят на обикновен домашен кантар със токова колеблива стрелка, че винаги излизат странно тези килограми. Вчера бях една от последните бременни - 10 бременни през няма и 10 минути на кантара- представям си какво отклонение е дал.
И мен ме налегнаха киселини, но да чукна на дърво не са зверски и не повръщам. Вечер не мога да дишам. Цяла нощ ме притиска отляво и от дясно на диафрагмата и се чуствам доста некомортно.Аз близо от месец вече гледам да не ям след 19.00 часа но пак ми е тежко на стомаха. Вчера дори не съм яла никаква тежка храна и пак ми беше кофти
. При мен варианта яж колкото искаш и каквото искаш преди 18 часа, няма да върши работа, затова намалявам още обема на храна и вида на храната ще е доста ограничен. Дано да намеря баланс.
Относно сладкото - прияждат ми се козунаци, кексове и корабийки. Шоколад, вафли и бонбони - не са ми слабост
Преди да забременея не си падах по сладкото,а по киселото. Сега кисело не мога да вкуся, че ме заболява стомаха.
Е, това е около мен засега!
На всички болни пожелавам бързо оздравяване!
P.S. извинявам се за дългия постинг!
от няколко дни не съм влизала да чета и виждам, че почти сте приключили тази темичка
та да се отчета и аз.В събота вечерта ходих по спешност до болницата, защото розово петънце се беше появило на бельото ми. Естествено се шашнах
,а болки никакви. При прегледа ми казаха,че всичко е о'к и може би е от проблем с пикочния мехурно да не се притеснявам за бебето - тое добре. Аз си мислехче ще ме вкарат в болница, но размина ми се. Та така вчера се изстрелях на консултация при моя лекар. Прегледа ме на стола, с видеозона и после минах стандартната процедура с меренето - всичко е о'к с бременността ми и каза, че бебо си живеел живота, защото си било вирнало крачетата и изглеждало много добре. Успокои ме и за пикочните пътища иза евентуално течение. Ох, олекна ми
.Много съм доволна, че всичко е наред. Не знам от къде се появи това розово петънце но доктора каза, че не е от бременността.
Иначе да се отчета за протокола - на талия съм нараснала доста от миналия път/така каза акушерката като ме премери/ и обиколката ми е 98 см. От миналия път до сега се случи 3-ма доктори да ме гледат на видеозон и вчера моя доктор потвърси, че моята малка госпожица върви със седмица напред и тежи около 1180 гр. Докторът миказа че термина сега излиза 1,2 Март. Това до някъде ме успокои, защото преди време се бях замислила, дали бебето ще ми е малко, при положение, че според калкулатора за килограмите на майката съм на минимума. Е, явно не е така.
Колкото до килограмите /според моя кантар, на който имам по-голямо доверие от лекарския/ съм +6.400 кг. от началото. Мен в ЖК-то ме мерят на обикновен домашен кантар със токова колеблива стрелка, че винаги излизат странно тези килограми. Вчера бях една от последните бременни - 10 бременни през няма и 10 минути на кантара- представям си какво отклонение е дал.
И мен ме налегнаха киселини, но да чукна на дърво не са зверски и не повръщам. Вечер не мога да дишам. Цяла нощ ме притиска отляво и от дясно на диафрагмата и се чуствам доста некомортно.Аз близо от месец вече гледам да не ям след 19.00 часа но пак ми е тежко на стомаха. Вчера дори не съм яла никаква тежка храна и пак ми беше кофти
. При мен варианта яж колкото искаш и каквото искаш преди 18 часа, няма да върши работа, затова намалявам още обема на храна и вида на храната ще е доста ограничен. Дано да намеря баланс.Относно сладкото - прияждат ми се козунаци, кексове и корабийки. Шоколад, вафли и бонбони - не са ми слабост
Преди да забременея не си падах по сладкото,а по киселото. Сега кисело не мога да вкуся, че ме заболява стомаха.Е, това е около мен засега!
На всички болни пожелавам бързо оздравяване!
P.S. извинявам се за дългия постинг!
Здравейте и от мен!
За сладкото вече ми мина апетита. Беше миналия месец и тогава бяха и рекордните кила. Вече сме си +10. 
Сега сме на тема киселини. От всичко ми се появяват и ми изгарят хранопровода. 
Сега вече 2 седмица сме на овесени ядки, обикновени бисквити и препечени филии със сирене. Ако се яде нещо сготвено задължително трябва да е варено и да е леко (пиле или риба), иначе се появяват симтомите на колит (подуване на корема с болка) 
. За глад - въобще и не помислям. Ако можеше да фотосинтезирам, само и само да не ме боли... 
Иначе всяка сутрин си правим упражненията и вече не ме боли пубисната кост. Пупата ми расте с дни сякаш, но не тежи така. И в краката съм се стегнала и съм станала като световна шампионка по маратонско бягане. 
Само задните части са ми като на коренячка американка.
За сладкото вече ми мина апетита. Беше миналия месец и тогава бяха и рекордните кила. Вече сме си +10.
Сега сме на тема киселини. От всичко ми се появяват и ми изгарят хранопровода. Сега вече 2 седмица сме на овесени ядки, обикновени бисквити и препечени филии със сирене. Ако се яде нещо сготвено задължително трябва да е варено и да е леко (пиле или риба), иначе се появяват симтомите на колит (подуване на корема с болка) . За глад - въобще и не помислям. Ако можеше да фотосинтезирам, само и само да не ме боли... Иначе всяка сутрин си правим упражненията и вече не ме боли пубисната кост. Пупата ми расте с дни сякаш, но не тежи така.
И в краката съм се стегнала и съм станала като световна шампионка по маратонско бягане. Само задните части са ми като на коренячка американка.