- Публикувана: 28 ноем. 2006, 09:36 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 17:45 ч.
Къде се запознахте с половинката си?
Колко романтично! 
В родния НИ град. Когато си от малък град принципно познаваш почти всички поне по физиономия 
Иначе самото запознанство... Малко ни се разминават историите -- той твърди, че се е запознал с мен около седмица преди момента, в който аз твърдя, че съм се запознала с него.. По онова време още пеех.. та той дошъл в репетиционната ни, там ме слушал, после дошъл при мен и се опитал да ми каже, че много ми се кефи.. Аз спомен нямам 
Бях само на 16 години и не ми пукаше за никой и нищо. Седмица по-късно седяхме на площада, където обикновено се събирахме. Тогава настоящата ми половинка се заяде с мен за някаква глупост пред всичките ми приятели (а той може да звучи адски внушително и да гледа със страшен поглед когато поиска) Тогава всъщност го забелязах... Обидих му се, две години го подминавах, на неговото 'здравей' отвръщах със извърната на другата страна глава 
И след тия две години се събрахме.. по супер странен начин, но пък се получи добре
Иначе самото запознанство... Малко ни се разминават историите -- той твърди, че се е запознал с мен около седмица преди момента, в който аз твърдя, че съм се запознала с него.. По онова време още пеех.. та той дошъл в репетиционната ни, там ме слушал, после дошъл при мен и се опитал да ми каже, че много ми се кефи.. Аз спомен нямам Бях само на 16 години и не ми пукаше за никой и нищо. Седмица по-късно седяхме на площада, където обикновено се събирахме. Тогава настоящата ми половинка се заяде с мен за някаква глупост пред всичките ми приятели (а той може да звучи адски внушително и да гледа със страшен поглед когато поиска) Тогава всъщност го забелязах... Обидих му се, две години го подминавах, на неговото 'здравей' отвръщах със извърната на другата страна глава И след тия две години се събрахме.. по супер странен начин, но пък се получи добре 
Ами аз незнам как да гласувам - преди14 год.той се припозна в мен, хващайки ме през кръста с думите " Извинете бръснете ли си краката " и като се обърнах той смени три бои на лицето. После гледайки го в гръб през смях си викам - "като във филмите да вземем да се оженим".Имали си бъзици с една колежка , моя приятелка от др. смяна, а аз бях за втори ден на работа като сервитьорка. Беше много духовит , сега нещо го посмаза живота...
хахахааааааааа
Супер! 
При нас е банално,в службата,но пък стана интересно
Когато постъпих на работа,той вече беше служител на фирмата но в друг обект,не в този в който постъпих аз.Около година се виждахме само ако той дойде нещо по работа ори нас.ДОри не си и гояорехме,само се поздравявахме.През това време всеки си имаше друга половинка.Докото един ден една колежка която "щъкаше" между двата обекта,не реши да влезе в ролята на сватовница и да ни събере.Беше доста смешно ,защото вече бяхме големи хора,но пък тя беше упорита и накрая успя
Когато постъпих на работа,той вече беше служител на фирмата но в друг обект,не в този в който постъпих аз.Около година се виждахме само ако той дойде нещо по работа ори нас.ДОри не си и гояорехме,само се поздравявахме.През това време всеки си имаше друга половинка.Докото един ден една колежка която "щъкаше" между двата обекта,не реши да влезе в ролята на сватовница и да ни събере.Беше доста смешно ,защото вече бяхме големи хора,но пък тя беше упорита и накрая успя
Дори и през ум не ми е минавало,,че всяка четвърта двойки във форума се е запознала в Интернет! 
Ние Не сме се запознали в интернет . Рядко общувам с такива хора. Няма разстояния, няма ограничения. И е нормално след като прекарваме повече време пред компютрите да се запознаем с половинките си именно там. За анкетата: в интернет - преди 8 години, когато не беше толкова популярно, в mIRC
Само че връзката ни беше чисто приятелска дълго време 
Като се замисля не мога да се сетя точно за "официалното" запознаване.Бях на рожден ден на мой много близък приятел/семействата ни се познахава от ехеее/ Та тогава да съм била на 10.А въпросният Стефан му беше най-добър приятел.И от там го знам, но бяхме просто познати.След време/2 години някъде/ съм излизала няколко пъти с компанията му, но даже не го забелязвах, друго момче ме привличаше...и след още 1 година ме приеха в неговото училище по случайност.Та общият ни приятел ме вкара в един чат, където беше Стефан и от там почнахме да си чатим.Станахме приятели,бая дълго време се охажвахме, а аз не бях никак лесна...доста зор видя с мен
