Няма да правя.И мерси за подкрепата 
.Надявам се сега да се имплантира. 
.Надявам се сега да се имплантира. - Публикувана: 27 ноем. 2006, 13:15 ч.
- Последно мнение: 16 март 2007, 23:33 ч.
Съвети за скорошно забременяване
Здравейте! 
Регистрирах се в сайта, защото понякога, когаот търся отговори на някакви "женски" въпроси, често google-чето ме праща тук. И много ми харесахте
Аз съм на 21г. и от скоро живея в Сф. Не съм бременна и нямам още детенце. Но мнооого искам
Май здравословно всичко е ок. Имам и човек до себе си. Но...Това вечно "но"
Та - аз съм си, като повечето хора на моята възраст, много амбициозна, уча задочно и работя в една голяма международна компания...Т.е. - супер начало...Ама напоследък имам толкова огромно желание да стана мама, че.........!!!!! А знам, че съм млада още, а и трябва да натрупам малко стаж в тази фирма - да имам добър background като се върна от евентуално майчинство. И сега накъде?! А съм и млада още - знам! Ама имам така силното желание! А и приятелят ми е доста по-голям от мен - сериозен човек е. А и аз добре "стъпвам на краката си" вече и постепенно ще става може би по-добре. Т.е - единственият проблем е това "млада си още", "сега трябва да се докажеш в работата". Това са и мои убеждения - не само цитати на мои близки (всъщност не и на семейството ми - мама ще полудее от радост, ако стане баба ). Та...какво да правя???
Регистрирах се в сайта, защото понякога, когаот търся отговори на някакви "женски" въпроси, често google-чето ме праща тук. И много ми харесахте Аз съм на 21г. и от скоро живея в Сф. Не съм бременна и нямам още детенце. Но мнооого искам
Май здравословно всичко е ок. Имам и човек до себе си. Но...Това вечно "но"
Та - аз съм си, като повечето хора на моята възраст, много амбициозна, уча задочно и работя в една голяма международна компания...Т.е. - супер начало...Ама напоследък имам толкова огромно желание да стана мама, че.........!!!!! А знам, че съм млада още, а и трябва да натрупам малко стаж в тази фирма - да имам добър background като се върна от евентуално майчинство. И сега накъде?! А съм и млада още - знам! Ама имам така силното желание! А и приятелят ми е доста по-голям от мен - сериозен човек е. А и аз добре "стъпвам на краката си" вече и постепенно ще става може би по-добре. Т.е - единственият проблем е това "млада си още", "сега трябва да се докажеш в работата". Това са и мои убеждения - не само цитати на мои близки (всъщност не и на семейството ми - мама ще полудее от радост, ако стане баба ). Та...какво да правя???
Какво да правиш? Отговорът е у теб... Ще ти кажа как се развиха нещата при мен - срещнах случайно моя мъж (в нашия случай той е моят мъж, а не съпруг), осъзнахме, че сме щастливи само заедно, аз скъсах с предишната си връзка (5 години) и сега, точно 2 години след спонтанното ни, неангажиращо начало, ние започнахме опитите за бебе. Някак естествено се случи - общия дом, общия домашен любимец... Изведнъж осъзнахме, че не сме старите купонджии, а ни е приятно да си седим вкъщи, да ни посреща котаракът... и с новогодишната баница моят мъж заяви "Искам през тази 2007 година да си направим дете". Млади сме - аз на 23, той на 24. Но изграждаме нашето семейство и това желание идва отвътре. И аз имам хубава работа и куп ангажименти (доучвам втора бакалавърска степен и 2 магистратури), но центърът на моя свят вече не е само собствената ми личност.
Отплеснах се. Исках да ти кажа, че ако според теб самата връзката ти с този мъж е пълноценна и искаш той да бъде баща на децата ти (имам предвид да искаш, а не просто той да е подходящ и стабилен), ако и той го иска... Млада си, дори и да се оттеглиш сега за отпуск по майчинство, след това ще имаш достатъчно време за кариерно развитие. Все пак, ако родиш на 22, на 24 спокойно може да си вече обратно в играта, нали? Това е предимството на младите мами
А аз гледам на бъдещото ми (дай Боже
) майчинство по друг начин - 24 часова работа без право на отпуск и болничен със заплата 90% от настоящата за 9 месеца и след това - минимална 
Въпрос на гледна точка
каквото и да решиш, това ще бъде най-доброто за теб на този етап. Но съм сигурна, че щом разсъждаваш толкова отговорно, някой ден ще бъдеш страхотна Мама!
Отплеснах се. Исках да ти кажа, че ако според теб самата връзката ти с този мъж е пълноценна и искаш той да бъде баща на децата ти (имам предвид да искаш, а не просто той да е подходящ и стабилен), ако и той го иска... Млада си, дори и да се оттеглиш сега за отпуск по майчинство, след това ще имаш достатъчно време за кариерно развитие. Все пак, ако родиш на 22, на 24 спокойно може да си вече обратно в играта, нали? Това е предимството на младите мами
А аз гледам на бъдещото ми (дай Боже
) майчинство по друг начин - 24 часова работа без право на отпуск и болничен със заплата 90% от настоящата за 9 месеца и след това - минимална Въпрос на гледна точка каквото и да решиш, това ще бъде най-доброто за теб на този етап. Но съм сигурна, че щом разсъждаваш толкова отговорно, някой ден ще бъдеш страхотна Мама!
Здравейте, нека и аз да се запиша в тази темичка(това е първият коментар, който правя в този форум). Доста четох из форумите и най-накрая се осмелих да пиша. Искам да кажа, че адски много искам бебче 
...с любимия досега сме опитвали само 3 пъти и никога досега не сме говорили сериозно на тази тема...просто се прибираме вечер и решаваме да опитаме. Всичко става просто така спонтанно.
Аз съм на 19 години...моля не ме мислете за малка, защото аз наистина знам какво искам от живота и какви са моите цели.
Благодаря за вниманието, просто исках да споделя нищо повече.
...с любимия досега сме опитвали само 3 пъти и никога досега не сме говорили сериозно на тази тема...просто се прибираме вечер и решаваме да опитаме. Всичко става просто така спонтанно.Аз съм на 19 години...моля не ме мислете за малка, защото аз наистина знам какво искам от живота и какви са моите цели.
Благодаря за вниманието, просто исках да споделя нищо повече.
Искам и аз да кажа своето мнение относно годините.На 18г. срещнах мъжа ми, след много кратка връзка усетих, че той е МОЯТ мъж.Решихме, че искаме да имаме бебе.Започнахме да обмисляме сватба, бебе, къде ще живееме и т.н.Забременях почти веднага и казахме на всички около нас, че ще се жениме и ще имаме бебе.От там като се започна "Ти си много малка, как така ще се отдадеш изцяло на мъжа си и бебето си, не ти ли се гради кариера, не ти ли се учи, не ти ли се купонясва?"Казах-НЕ.Аз искам това и ще го постигна.Така и стана.Не се записах да уча висше.Родих сина ни на 19г.Сега е на 5г вече и съм безкрайно щастлива за избора, който съм направила.Винаги мога да уча и работя, ако имам желание или ми се налага.До сега не съм съжалила за постъпката си.Всичко е индивидуално, всеки сам избира какво иска от живота.
na Monichka_f i elenamoleva elenamoleva, отговорът, които търси6 може6 да си го даде6 само ти. Ако прецени6, 4е 4овекът до теб е таткото, когото иска6, има6 работа, на която може6 да се върне6. А да докаже6 4е си добра в работа може6 и след маи4инството. По това, което 4ета раzбирам 4е има6 подкрепа и от родителите си. Така 4е вслу6аи се в твоя вътре6ен глас. Тои 6те ти даде наи правилният въпрос. Успех
Благодаря ви за бързите и така милички отговори!!!
Ама много Така добре се почувствах! Не че всъщност въпросът ми беше толкова важен, ако съдим какви други по-важни теми има, ама...мъчи си ме малко
Та - ок От днес насетне - да сме живи и здрави и каквото Господ даде!Успех Roxanne25 и moni4ka_f!!!!!!!!! Много успех!!!!!!!!
Мила Елена,искам да ти разкажа и моята история. 
Аз родих дъщеря си точно 15дни преди 22 ми рожден ден!Наистина и аз чух не от 1 и 2 места:"малка си още,живота е пред теб,не бързай....брака е голяма отговорност,детето още по-голяма, няма да се справиш..." и т.н!!!Не мислих много-чувствах,че съм готова да бъда мама! И да знаеш-това е най-важното,вътрешната убеденост и чувствата ти!И да ти кажа като гледам от разстоянието на времето-доста добре съм се справила 
Дъщеря ми вече е на 4г и една прекрасна госпожица! 
Учех,когато се оженихме със съпруга ми,но това не ме спря!Успях да комбинирам нещата-прехвърлих се задочно,майка ми ми помагаше когато имах лекции и изпити и така......дъщеря ми порасна,завърших и образованието си!Сега съм щастлива от избора си и даже вече работим за второ
!!!
така че,мила,ако сте сигурни и двамата,че момента е дошъл-ДЕЙСТВАЙТЕ!!!!!!няма да съжаляваш!
УСПЕХ!
Аз родих дъщеря си точно 15дни преди 22 ми рожден ден!Наистина и аз чух не от 1 и 2 места:"малка си още,живота е пред теб,не бързай....брака е голяма отговорност,детето още по-голяма, няма да се справиш..." и т.н!!!Не мислих много-чувствах,че съм готова да бъда мама! И да знаеш-това е най-важното,вътрешната убеденост и чувствата ти!И да ти кажа като гледам от разстоянието на времето-доста добре съм се справила Дъщеря ми вече е на 4г и една прекрасна госпожица! Учех,когато се оженихме със съпруга ми,но това не ме спря!Успях да комбинирам нещата-прехвърлих се задочно,майка ми ми помагаше когато имах лекции и изпити и така......дъщеря ми порасна,завърших и образованието си!Сега съм щастлива от избора си и даже вече работим за второ
!!!така че,мила,ако сте сигурни и двамата,че момента е дошъл-ДЕЙСТВАЙТЕ!!!!!!няма да съжаляваш!
УСПЕХ!
