Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-102

My REVIEW of
Aşıklar Bayramı
—-
Not surprisingly Kıvanç gave an amazing performance as the 39 year old son who in his mind was abandoned by his father when he was a young boy .
 I really liked the film, the vistas of Eastern Türkiye and the songs of Anatolia . For those of you not familiar with the music of the region the songs may sound boring and slow  paced but the lyrics  rather  than the melody matter more for Anatolian songs . Subtitles of the lyrics can be confusing because of the confusion  with gender neutrality of Turkish.
In the Turkish version total strangers call each other with family titles such as ‘my uncle, my brother , my sister ‘ as it’s very common in Turkiye. That nuance was missing in the subtitles— understandable since foreign audience might think that the entire country is related .
The boarding schools Yusuf attended and frequently mentioned in the film shouldn’t be confused with posh private boarding schools in US or in Europe. In Türkiye the State takes responsibility for children coming from poor families and places them in State run boarding schools where they live, get taken care of and get their education.  
Aşıklar Bayramı  is only 1 hour 42 minutes long. Some parts of the story were cut off during editing . The glaring one that stood out was Yasemin Allen’s part . She was in the cast  playing  the girlfriend of Yusuf — a love story that was unfinished and sad. In the book she was described as a red haired beauty just like his father’s unfinished love story with a red haired woman. The red haired woman named “Yildiz”appeared in the film only in a few phone calls on Yusuf’s phone screen .
Lack of Yusuf’s love story with the red haired  woman in the film  prevented  the audience  from understanding Yusuf’s background and why he so strongly accused his father of messing up his life . In the book Yusuf has an abandonment complex since in his mind his father left him and never thought of him for 25 years . His abandonment complex affected his relationship with the red haired woman . He was afraid that she would abandon him too. He left her before she left him .
Yusuf meets another red haired woman on the road trip ( a nurse) that reminds him of the woman in his past. However without Yasemin Allen’s scenes that connection and why he responded the way he did when she kissed him were  lost.
In my opinion if the director made the decision to make the father son relationship the focus of the film and cut off Yasemin Allen’s scenes then the scenes she appeared on Yusuf’s phone screen should have been cut off also.
Моят ПРЕГЛЕД на
Ашъклар Байрамъ
—-
Не е изненадващо, че Kıvanç даде невероятно представяне като 39-годишния син, който според него е бил изоставен от баща си, когато е бил малко момче.
 Много ми хареса филмът, гледките на Източна Турция и песните на Анадола. За тези от вас, които не са запознати с музиката на региона, песните може да звучат скучно и бавно, но текстовете, а не мелодията са по-важни за анадолските песни. Субтитрите на текстовете могат да бъдат объркващи поради объркването с половата неутралност на турския.
В турската версия напълно непознати се наричат ​​един друг със семейни титли като „чичо, брат, сестра“, тъй като това е много често срещано в Турция. Този нюанс липсваше в субтитрите - разбираемо, тъй като чуждестранната публика можеше да си помисли, че цялата страна е свързана.
Училищата-пансиони, които Юсуф посещава и често споменавани във филма, не трябва да се бъркат с луксозните частни училища-пансиони в САЩ или Европа. В Турция държавата поема отговорност за децата, идващи от бедни семейства, и ги настанява в управлявани от държавата интернати, където те живеят, за които се грижат и получават своето образование.
Aşıklar Bayramı е с продължителност само 1 час и 42 минути. Някои части от историята бяха отрязани по време на редактирането. Ярката, която се открояваше, беше ролята на Ясемин Алън. Тя беше в актьорския състав, играейки приятелката на Юсуф - любовна история, която беше недовършена и тъжна. В книгата тя е описана като червенокоса красавица точно като недовършената любовна история на баща му с червенокоса жена. Червенокосата жена на име „Йълдъз“ се появява във филма само в няколко телефонни разговора на екрана на телефона на Юсуф.
Липсата на любовната история на Юсуф с червенокосата жена във филма попречи на публиката да разбере произхода на Юсуф и защо той толкова силно обвини баща си, че е объркал живота му. В книгата Юсуф има комплекс за изоставяне, тъй като в съзнанието му баща му го е напуснал и никога не е мислил за него в продължение на 25 години. Комплексът му за изоставяне се отрази на връзката му с червенокосата жена. Страхуваше се, че и тя ще го изостави. Той я напусна преди тя да го напусне.
Юсуф среща друга червенокоса жена по време на пътуването (медицинска сестра), която му напомня за жената от миналото му. Въпреки това без сцените на Ясемин Алън тази връзка и защо той отговори по начина, по който го направи, когато тя го целуна, бяха загубени.
Според мен, ако режисьорът е взел решение да постави връзката между бащата и сина във фокуса на филма и да отреже сцените на Ясемин Алън, тогава сцените, които тя се появи на екрана на телефона на Юсуф, също трябваше да бъдат отрязани.

https://www.beyazperde.com/filmler/film-295641/elestiriler-beyazperde/

Много хубава статия.

позвъняванията на Йелдъз не са излишни, напротив те не само, че не изместиха фокуса, а допринесоха за разбиране на характера на Юсуф.

Стана ми интересно какво е това списание или вестник, което е толкова специално, че трудно да се открие.

Ден на влюбените: Интервю с Йозджан Алпер
автор Bora Taşçı
Филмът е адаптиран по едноименната книга на Кемал Варол, публикувана през 2019 г. Как започна процесът на писане на сценария, каква беше най-голямата ви мотивация да адаптирате този роман към киното?

След като прочетох романа, видях, че е оставил странен отпечатък и различно усещане в мен. Честно казано, идеята да направя адаптация не ми е минавала през ума преди или докато четях. Бях чел и другите книги на Кемал Варол, „Джар и Хо“, и се срещахме с него. В края на книгата имаше референтна музика, слушах песента, изпята от Метин и Кемал Кахраман, мислейки за финала на романа. На следващия ден отново прегледах книгата, чудейки се дали има части от историята, които съм пропуснал или какво ме е впечатлило. Колкото и да е странно, простотата на езика и някои от темите ми дадоха усещането, че може да бъде добър роуд филм. Когато разбрах, че връзката баща-син и нейните слоеве, желанието за прошка, търсенето на прошка и търсенето на справедливост също са свързани с темите в собственото ми кино, си помислих, че романът ще бъде добър филм. И аз говорих с автора Кемал Варол за ситуацията. Кемал Варол откровено каза, че е щастлив и топъл. И ние говорихме помежду си и започнахме да пишем сценария заедно много бързо, почти за седмица. Първоначално обсъдихме обосновката за по-нататъшна адаптация и върху какво ще се съсредоточим. Както казах, най-голямата ми мотивация да адаптирам романа беше, че това беше пътеводен роман, баща и син се срещнаха години по-късно и този сблъсък се случи по пътя. От друга страна, фактът, че синът (Юсуф) осъзнава колко наистина прилича на омразния си баща, неговата безпомощност и приемането на всичко, точно както в самия живот, въпреки целия си гняв и негодувание. Мисля, че това, което ме привлече най-много в адаптацията, беше, че имаше много такива неща в романа, главно липсата на големи изречения или големи промени.

Традицията на минестрелството е култура, вкоренена в анадолската география. Освен това е традиция в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Какво означава за вас да снимате толкова важна тема, която рядко срещаме в киното и няма ориентир? Какви бяха трудностите, с които се сблъскахте?

Да, традицията на минестрелството е важна култура, вкоренена в анадолската география. Той все още продължава от едната страна, особено в региони като Централна Анатолия, планините Таурус и Централна Анатолия. Една тема, която не срещаме често в киното, няколко примера за която са реализирани, може да бъде дадена като пример с филма, направен от Метин Ерксан с Яшък Вейсел през 50-те години. Всъщност историята със забраната е трагикомична. Снимах предишния си филм, Dark Night, който все още не беше пуснат, в планината Западен Таурус. По-специално направих проучване за тази традиция на менестрел в Централна Анадола. Защото главният ми герой беше млад човек, който свиреше саз по подобен начин на сватби. Той беше едно от малкото имена, които познаваха добре музиката на този край по това време. Прекарахме много време в работа по сценария с Feryal Öney. С неговите предложения се запознах с много имена и любовници, които не познавах много добре. Така че имах познанство, идващо от тук. Честно казано, поради тази причина не срещнахме особени затруднения в този смисъл, след като решихме този филм. След като взехме решение за парчетата заедно с нашия музикален консултант Cem Erdost İleri, който по-късно се присъедини към групата музиканти, започнахме да работим със Settar Tanrıöğen, който ще играе любовника. Говорихме с нашия актьор за създаването на уникален начин на говорене. Settar Tanrıöğen работи повече върху това. Освен това се опитахме да композираме саундтрака, като взехме предвид срещата на филма с днешната публика и връзката му с музиката. Поради тази причина проведохме колективна работа с някой, който е едновременно звуков дизайнер и музикант, като Джевдет Ерек и Мина Пакел, които също владеят електронна музика, както и някой, който владее добре народни песни и тази традиция, но не пее в класически формат, като Cem ​​Erdost İleri. Честно казано, въпреки че имахме известни трудности в този процес, мисля, че го преодоляхме.

  В предишните си филми изследвахте ефектите от политическото напрежение и събития върху обществото с герои от географията на Турция. Всеки един от тях беше нормалните хора, които виждахме около нас. В Деня на влюбените вие ​​разказвате за пътуването на адвокат, работещ насред Анадола с баща си, когото не е виждал от двадесет и пет години. По някаква причина героят, изигран от Kıvanç Tatlıtuğ, ми напомня за Gaye Gürsel в Future Takes Long (2011), поради което създавам неволна връзка между двата филма. Но не би било правилно този филм да бъде наречен политически. Работа, която се фокусира върху индивида, а не върху обществото. Когато гледам на публиката от тази гледна точка, Фестивалът на влюбените не е нещо ново, но изглежда представя един различен Йозджан Алпер. Съгласни ли сте с тази мисъл?

Да, предишните ми филми имат последователни теми, почти като трилогия Есен (2008), Бъдещето трае дълго (2011) и Спомените на вятъра (2015). Това бяха филми, които се опитваха да обяснят тези периоди чрез характер, чрез политизиране на героя, като се започне от политическите периоди от историята на Турция. В „Тъмната нощ“, който заснех преди Фестивала на влюбените, който скоро ще открием и ще прожектираме, историята на линч, представляващ регион, география и държава, е разказана не от един герой, а почти чрез град. Филм за пътешествие е разказан само от двама души, връзката баща-син, по време на Фестивала на влюбените. Може да си прав, може да стои на различно място от другите филми. Но тематично погледнато, те не са далеч. Да се ​​сблъскаш с миналото, да се извиниш - да не можеш да се извиниш... Всички тези теми всъщност са темите в моите филми. Интересно е, че го свързвате с The Future Takes Long, разбира се, това е единственият роуд филм сред моите филми. Писателят Кемал Варол в интервютата си за романа каза, че е гледал много филма ми „Бъдещето дълго трае“, докато пише романа. Той разказа тази история, когато казах, че искам да адаптирам романа. Всъщност романът започна от Диарбекир и продължи до Карс, но тъй като използвах този маршрут в „Бъдещето отнема много време“, си помислих, че и за да не изпадам в повторения, и за да бъда в Централна Анадола, което е основното място на музикантите, така че За отправна точка взех Киршехир. Не знам много по въпроса за политическото или неполитическото, понякога честно казано, в страна като Турция, понякога кое е политическо и кое не. Lovers' Feast е филм, който се фокусира върху връзката между двама души, която често не забелязваме в анадолската география. Понякога ние, режисьорите, искаме да правим много различни филми и мисля, че трябва. Но намираме възможността да правим много малко филми в Турция. Ето защо, за съжаление, не можем да правим филми в различни формати или съдържание от време на време. Затова може и да си прав в повечето неща, които казваш, защото смятам, че след края на филмите оставаш сам с публиката.

Филм, който сте заснели по тема, която може да се счита за доста индивидуална, е Фестивалът на влюбените. В това отношение той е относително различен от предишните ви филми с остър и критичен език. Като индивид и като автор, от Киршехир до Карс за двама различни Йозджан Алпер; Какво беше вашето пътуване с Юсуф и Хевес Али? Как историята се промени или ви повлия?

Както казвате, Денят на влюбените е филм за разплатата между баща и син, която може да се счита за индивидуална, и молбата на бащата за прошка и прошка от жените, които идват в живота му. Въпреки че е адаптация от роман, все пак се опитах да направя това, което исках, по отношение на адаптирането на историята и сценария. Благодарение на това Кемал Варол също беше много отворен. Честно казано, да, аз съм режисьор, който също обича да се свързва с историите, които разказвам във филмите си. Всъщност ме е грижа да уча, докато сам правя тези филми. Аз съм човек, който се интересува от контакт с хора в тази география и техните истории, а не просто от класическо пътуване до място, особено при пътувания до място. Докато правех Фестивала на влюбените, извън филма, установих много връзки с хора от различни географски области, подобни на тези в историята. Слушал съм техните истории. В Кършехир срещнах много ценни хора, които се интересуват от устната история и правят музикални записи в Кападокия. По същия начин в Карс и Дерсим. Честно казано, не съм човек, който гледа на филм с очите, че току-що направих класически филм, заснех го и готово. Всъщност тези предфилмови процеси ми се струват много ценни по отношение на правенето и режисирането на филми и ни карат да се чувстваме късметлии. Ето защо самото това пътуване, пътуването от Kırşehir до Карс, беше съвсем различно пътуване за мен. Събираш толкова много нови истории и приятелства и тази част от правенето на филми всъщност е много важна за мен. Мисля, че това е ценно от гледна точка на мотивация за правене на филм. Ако кажете как историята ме промени, понякога имаме работа с много големи картини в живота си, но от друга страна забравяме привидно дребните неща от нашата лична история и нашия живот. Всъщност мисля, че това е една от най-добрите части на тази история. В тази география трудно можем да се примирим с влиянието на нашето възпитание или начина на образование в страната, нашия културен произход и семейни структури. Филмът показва преходността на живота, факта, че животът винаги върви към смъртта, но в цялата тази реалност е много ценно понякога да се извиним на близките си, на тези, чието сърце сме разбили за известно време и колко ценно е това за да може да го направи.

Lovers' Feast е и първият филм, който снимате за дигитална платформа (Netflix). Това направи ли някаква разлика в начина ви на работа и разказването ви? Какви са разликите между създаването на съдържание за големия екран и цифровите платформи?

Честно казано, научих много по време на този процес. Честно казано, сценарият не е участвал по никакъв начин. Това е повече за производството и вие въвеждате по-програмиран и по-бърз процес в последващия процес. Снимките приключиха по-бързо от другите ми филми и процесът на постпродукция беше по-бърз. Създаването на филми в различни производствени формати също може да доведе до промяна за нас. Понякога това може да се превърне във възможност. Но явно сме едва в началото. Знам, че са предпазливи, особено към хора, които правят фестивални филми в кавички като мен. Мисля, че тук има прекалено много предразсъдъци. Честно казано, не беше лесно да се направи филм за големия екран, а именно киното. Защото след фестивалния път филмът стига до публиката, както знаете, винаги ни създава проблем. От тази гледна точка е още едно предимство, че филмът достига до милиони зрители по света, макар и от малък екран. Приключението само с дигитални платформи също е много ново. А позиционирането им в Турция е още по-различно. Поради тази причина в Турция се купуват филми, които са близки до разбиранията за кино в миналото. Ние обаче знаем това: има добри и лоши филми. Ето защо кино отделите на дигиталните платформи трябва да гледат на различните публики и режисьори от тази гледна точка. Затова смятам, че е възможно да се подпомогне тяхното производство и да се правят филми, които много лесно да се прожектират на фестивали и след това да се излъчват на тези платформи и които да се гледат много, когато им се даде възможност. Знаете, че това вече се случва в чужбина. Не виждам причина да не е в Турция.

Как се разви процесът на кастинг? Как важни актьори като Kıvanç Tatlıtuğ и Settar Tanrıöğen се включиха в историята, но с различни филмографии?

Честно казано, процесът на кастинг беше най-лесният за този филм. Тъй като това е история за баща-син, има двама главни герои и актьори, участващи в историята по пътя. След като започнах да пиша сценария, в главата ми се появиха няколко актьора. Kıvanç Tatlıtuğ беше едно от тези имена, за които се сетих от самото начало. За ролята на баща, честно казано, в началото си мислехме за възрастен човек като в романа. Видяхме обаче, че това няма да е възможно поради пандемията и стрелбите от разстояние, и решихме да намалим възрастта на героя малко. Settar Tanrıöğen беше една от малкото опции, за които говорихме по време на този процес. Когато се срещнахме със Settar Tanrıöğen, той каза, че трябва да помисли малко за ролята и че ще приеме ролята веднага щом почувства, че може да я изиграе. Дадохме една седмица време и наистина, след като реши, както каза, той направи всичко възможно бързо да стане Хевеш Али. Kıvanç също беше много отворен към всички промени, които искахме по отношение на ролята. В този смисъл мисля, че имах голям късмет и за двамата играчи. Много се радвам да работя и с двамата.

Очевидно е, че е проведено много подробно проучване на избора на местоположение. Можете ли да говорите за този процес?

Отдавам допълнително значение на избора на място в моите филми, защото ме е грижа да видя и използвам самото местоположение като герой, както и героите в моите филми. За разлика от романа, след като занесох началото на филма в Kırşehir, започнах да отивам директно в този регион. Тогава започнах да мисля за пътен маршрут оттам до Карс. Имаше два различни алтернативни маршрута, но в съответствие с историята, ние направихме проучване, като пътувахме до места едно по едно, правейки подробни дълги пътувания и дори правейки някои допълнения и намаления според сценария. Накрая направихме подробно пътуване с моя оператор, Firar Güney Kayran, преминахме някои елиминации и взехме решение за крайните локации.

И накрая, бих искал да попитам: Кои са филмите, които ви вдъхновиха, когато установявахте изкривената връзка баща-син на Юсуф и Хевес Али?

Знаете ли, темите баща-син или майка-син са често срещани теми в киното. Но честно казано, не мога да кажа, че има филм, който директно да вдъхнови този филм. Всъщност, когато го погледнем и се замислим, можем да наречем Sürü (1979) на Yılmaz Güney филм баща-син. Мога да спомена и „Завръщането“ (2003) на Андрей Звягинцев, като добър пример за кино на тема баща-син. Освен тези два филма, честно казано, няма филм, който да ми идва на ум в момента.