Правни насоки от адв. Станислава Начева и юрист Елвира Димитрова

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.

      1. Устен договор е всяко съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Но липсата на писмена форма затруднява процеса на доказване на съдържанието на договора. Устен договор може да се сключи във всички случаи, в които законът не изисква изрично писмена форма. За неизпълнението на задължения, поети по устен договор, се подчиняват на същите правила, които важат и за писмените договори.

      2. Договорът за изработка е неформален. Законът не поставя изискване за спазване на определена форма. За да възникнат права и задължения за страните, е достатъчно те да се споразумеят устно относно вида на работата, срока и размера на възнаграждението. Но при договори на стойност по-висока от 5 000 лв. е препоръчително страните да обвържат постигнатото съгласие в писмена форма с цел доказване на съществуването на договорната връзка между тях.

      3. Чл. 29 от ЗЗД регламентира измамата като „основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.“ За да е налице хипотезата на договор, сключен при измама, е необходимо една от страните по договора да е сключила този договор, като е била заблудена относно:
= качествата на субекта, с когото договаря;
= относно съдържанието на договора или последиците, които той ще породи.
      Въвеждането във заблуждение може да е осъществено чрез активно създаване на грешна представа или чрез потвърждаване и поддържане на вече формирана невярна представа, която насрещната страна има за действителното положение.

      4. Особеност на електронните документи и електронните изявления е, че те не съществуват на хартиен носител. При оспорване, направено от насрещната страна, ще бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която може да изследва кога е получено съобщението, съответства ли съдържанието на хартиената разпечатка, манипулирано ли е съдържанието чрез последващо коригиране или изтриване.
      Като тук един от важните въпроси е доказването на авторството на съобщенията в чата, кой реално стои зад профилите на двете страни и пише от тях.
   
      5. Получаването на парите е добре да бъде оформено чрез документ за получената сума, той ще служи като гаранция за този, който я плаща и може да даде яснота при един бъдещ спор в съда.
      Въпреки, че сключеният договор е устен, получените от него доходи подлежат на деклариране, т. като се получават от лице регистрирано като свободна професия.

      В съда за всичко, което няма писмена комуникация и свидетели - ще бъде думата на едната страна срещу тази на другата.
      Дамата ще трябва да докаже наличието на устния договор и съдържанието му, това, че е платила по него и колко.

      Ако всичко Ви е изрядно във връзка с декларирането на свободната професия и дължимите за това данъци, проблем евентуално може да е получената на ръка сума (без да има издадена фактура за нея). 
      Ако дамата реше да търси обезщетение за пропуснати ползи, във връзка с твърдението й, че „сайтът й остава без програмист“ - ще трябва да докаже какви и колко са те и как са се отразили на дейността.

      Ето защо, когато отношенията са уредени писмено, могат да се избегнат подобни спорове – за цената, относно неустойката при неизпълнение, както и хипотезите на разваляне на договора.

      Поздрави!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.

      Когато две лица са в граждански брак и не са избрали изрично друг режим на имуществени отношения /като законов режим на  разделност или брачен договор/ и закупят МПС, дори това да е без знанието на другия съпруг и независимо, че може само единият да го придобие на свое име - то и другият съпруг автоматично става собственик на ½ от МПС и ако първият желае да се разпореди с него - ще бъде необходимо съгласието и на другия съпруг. Съответно ½ част ще бъде наследена от наследниците му по закон.

      Съпругът Ви може приживе да завещае своя дял от МПС-то на Вас и детето след смъртта си. Проблем би настъпил, ако това би бил единственият актив в наследствената маса и така би се накърнила запазената част на останалите наследници.
      Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя на така наречен заветник или наследник по завещание. 

      Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор.

      В случая сключването на брачен договор - не е вариант, т. като в него съпрузите нямат право да правят разпореждания в случай на смърт.

      Преминаване към режим на разделност:
      И двамата съпрузи подписват обща декларация с нотариална заверка на подписите за избор на режим на разделност. Документът за промяна на режима на имуществени отношения, отразяващ промените в акта за сключване на граждански брак се предоставя пред длъжностно лице в общината по местоживеене. То вписва в Регистъра на имуществените отношения избрания от гражданите режим, като изпраща уведомление до Агенцията по вписвания за извършената промяна.
      Услугата може да се заяви и по електронен път:
https://egov.bg/wps/portal/egov/dostavchitsi+na+uslugi/obshtinsk … irani+uslugi/2040

      Режимът на разделност ще има действие само занапред. Това означава, че всички недвижими имоти и вещни права, придобити преди вписване на промяната в Регистъра, остават обща собственост на двамата съпрузи, а относно новопридобито имущество:
= ако се придобива от единия – остава негова лична собственост (в случая може да придобиете МПС-то само на Ваше име);
= ако се придобива от двамата заедно – става обикновена съсобственост.

      Поздрави!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за много закъснелия отговор.

      Щом едно лице е имало намерение да придобие даден недвижим имот по давност (чрез издаване на констативен нот. акт), то трябва да е владяло имота 5 години при добросъвестно владение (когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена) и 10 г. при недобросъвестно (знае, че владее чужда вещ и не е неин собственик).
      Давността не се прилага служебно, а владелецът трябва изрично да се позове на нея.
      Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68 от ЗС). Владението е законно, когато съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато (прекъсването може да е за период не по-голям от 6 месеца), спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена.

      Тук идва и въпросът – може ли владението като фактическа власт да се наследи, да се придобие въз основа на настъпило универсално правоприемство и част ли е то от наследствената маса?
      Владението като фактическо състояние e свързано с определено правно очакване (лицето да придобие владяното), то става елемент от наследството на това лице след настъпването на неговата смърт.
      По този начин приелият наследството наследник става не само собственик на всички вещи (движими и недвижими), които са били собствени на наследодателя, но и владелец на вещите, които наследодателят е владял при условията на чл. 68 и сл. от ЗС към момента на смъртта си.
      В съдебната ни практика се приема, че владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право.
      T.e., ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато (5 или 10 години), но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност, т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл. 79 от ЗС (или не е успяло да завърши процедурата, както във Вашия случай), то към наследниците на това лице преминава правото те да се позоват на нея.

      Следователно можете да се повозете на изтеклата давност и Вие да придобиете имота, а ако се окаже, че давността не е изтекла – може да продължи да тече при Вас, като е важно да няма прекъсване на владението за повече от 6 месеца.
      Производството по издаването на констативен нотариален акт започва с подаването на молба до нотариуса, в чийто район е местонахождението на имота. Пред него се разпитват трима свидетели (посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот), които следва да потвърдят факта на владението. Молителят представя удостоверение, че имотът не е държавна или общинска собственост, прилага се и удостоверение за данъчна оценка. 
      Въз основа  на това нотариусът се произнася с мотивирано постановление, ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя констативен нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. 
      Производство по отмяна на констативен нотариален акт се извършва пред съда по местонахождението на недвижимия имот. Упражняването на това право е ограничено с петгодишен срок от узнаването. Срокът е преклузивен и с неговото пропускане, без уважителни причини, се погасява правото на оспорване по съдебен ред.

      Поздрави!