"щастливо женена" съм от 7 години. Имаме си дъщеричка на 4г., която е целият ми свят. С мъжа ми всичко вървеше добре, до преди няколко години, дори смея да твърдя, че след детето нещата доста се промениха. Е, и преди да забременея сме имали караници, но просто изведнъж охладнях към него, може би след като веднъж ми посегна докато малката беше бебе [удари ми шамар] Повече не се е повтаряло от тогава, но аз оттогава не изпитвам същото към него както преди. И тук идва по - странното :
Преди години точно преди да се запозная с мъжа ми излизах 2-3 пъти с един мъж, към който ДОРИ нямах симпатии или чувства, а просто от скука [абсолютно нищо не сме правили, просто излизахме по разни кафета] и като се отегчих тотално - прекратих всякакви отношения с него, а той имаше намерения към мен. Та тук идва странната част.
След години - вече като бях с мъжа ми и точно се беше родила дъщеричката ни срещнах въпросния, към който не изпитвах нищо, и отново - абсолютно нищо не изпитах като го видях. След около седмица след това изведнъж нещо ми щракна в главата и не спирах са мисля за него, излизах навън а мисълта, че мога да го срещна и на няколко пъти пак го виждах, и започвах все повече и повече да мисля за него, а дори не е мой тип [нито външно, нито като комуникация, като сме излизали едва завързвахме някакъв разговор] Минаваха години, не го виждах с месеци, но всеки път, в който го видех нещо в мен трепваше и започвах силно да мисля за него...и така до днес. Не мога да си го обясня, по нито един параграф не е мой тип, но нещо ми става като се сетя за него, според вас на какво се дължи това и как да го стопирам? Да, с мъжа ми може и да сме леко охладнели един към друг, но нямам намерение нито да му изневерявавам, нито да го оставям и тепърва да скачам в нещо ново, от което и идея нямам какво ще излезе [знам, че онзи въпросният също е питал за мен, и че няма да ме върне, но да не изпадам в подробности, че ще стане ужасно дълго хаха]