Да.И двамата със зет ми,са ги приели като техни синове,за което съм им много благодарна 
- Публикувана: 23 ноем. 2006, 14:29 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2006, 21:22 ч.
родителите ви харесват ли мъжа ви?
Не! 
Родителите ми не харесват мъжа ми и никога не са го харесвали. Трябваха им няколко години, за да започнат да го приемат. Накрая узряха и започнаха да разсъждават в посоката, че щом аз го обичам и съм с него от толкова време, значи това е положението и е редно да го уважават.
Виждаме се, ходим си на гости, но отношенията са малко или повече ... дипломатични. Въпреки всичко аз не съжалявам за нито един ден, защото отвътре той е страхотен човек! А това е цената, която плащам, за да имам най-невероятния мъж до себе си.
Родителите ми не харесват мъжа ми и никога не са го харесвали. Трябваха им няколко години, за да започнат да го приемат. Накрая узряха и започнаха да разсъждават в посоката, че щом аз го обичам и съм с него от толкова време, значи това е положението и е редно да го уважават.Виждаме се, ходим си на гости, но отношенията са малко или повече ... дипломатични. Въпреки всичко аз не съжалявам за нито един ден, защото отвътре той е страхотен човек! А това е цената, която плащам, за да имам най-невероятния мъж до себе си.
Според мен го харесват,но дори и да има нещо,никога няма да ми кажат(освен ако не е нещо много сериозно де).Все пак щом се обичат младите... 
....Важи и за мен! 
ау, само моята майка ли е такава...
не, не е само твоята!!!
Не! Родителите ми не харесват мъжа ми и никога не са го харесвали. Трябваха им няколко години, за да започнат да го приемат. Накрая узряха и започнаха да разсъждават в посоката, че щом аз го обичам и съм с него от толкова време, значи това е положението и е редно да го уважават.
Виждаме се, ходим си на гости, но отношенията са малко или повече ... дипломатични. Въпреки всичко аз не съжалявам за нито един ден, защото отвътре той е страхотен човек! А това е цената, която плащам, за да имам най-невероятния мъж до себе си.
Родителите ми не харесват мъжа ми и никога не са го харесвали. Трябваха им няколко години, за да започнат да го приемат. Накрая узряха и започнаха да разсъждават в посоката, че щом аз го обичам и съм с него от толкова време, значи това е положението и е редно да го уважават.Виждаме се, ходим си на гости, но отношенията са малко или повече ... дипломатични. Въпреки всичко аз не съжалявам за нито един ден, защото отвътре той е страхотен човек! А това е цената, която плащам, за да имам най-невероятния мъж до себе си.
Същото нещо е при мен!
.
X
Реклама