За услугите към приятели

Три часа да го закараш и три да се върнеш, нормално да не искаш, дори да нямаш ангажименти...

От описаното съдя, че този не е близък приятел...щом отдавна не сте се виждали..

Това е нагло. То е едно е да спреш на бензиностанция до тоалетна или да купиш бърза храна, ама тяхното е било наглост. Но вие сте им позволили.
Не защото сте ги качили, а защото не сте посмяли да кажете не.
Казвате просто след първия магазин, че нямате време и няма да спирате. Имате си план и това. И ги питате - нали искахте само да ви закараме до еди къде си. Как така ще спираме до познати, аптеки, заведения? Не ни е възможно.

Елора, честно казано, замълчахме, защото се познавам. Кротка съм, докато подпаля и имаше опасност така да се изпокараме, че да ги зарежем там на място. Цял живот все двамата сме си пътували и сме се съобразявали само с нас си и с децата ни и нямахме опит със съвместно пътуване. Сами си вкарахме таралеж в гащите и си научихме урока.

Зависи от услугата, зависи от приятелите, зависи от възможностите ми, от времето, което ще отделя.
Ако нещо ми е по възможностите, не бих отказала.
Преди време съфорумка, която дори не познавам лично и не е от нашия град, ми донесе учебни материали за детето, като нямаше как да срещнем (абсолютно разминаване в заетостта, моята заетост с лечение на дете, а тя за кратко в града). Тя си направи труда да ги остави в популярен магазин, продавачката без да познава двете, прие ангажимента. Дали няма да съм благодарна и да направя на свой ред услуга?

На работа имаме специалисти в различни сфери и деца на сходна ученическа възраст. Един помага с екселски таблици, друг с английски, трети с по- екзотичен език, направо сме по "взаимно-учителната метода". Разбира се, става въпрос за инцидентни и спешни ситуации.

Не ми тежи да направя нещо за приятел и дори за познат, ако ми е по възможностите. Дори да е гевезелък.Дори да е нещо, което ще струва пари при специалист, а при мен-безплатно, правила съм много такива услуги.
Ако ми отнема не просто време, а извънредно време или пък ми е по възможностите, отказвам категорично и не ми е неудобно.

Разбирам, че авторката не иска да влиза в подробности, но без да знаем конкретния случай, няма как да се прецени дали ситуацията е обидна или не. Но ако са и наистина близки, би трябвало да я разберат, че не и е по силите тази услуга. Аз поне така разбрах, че няма време, а не че не иска.

Ами не е 3 + 3 часа, все пак не пътуваме до Бургас
Общо щеше да е 3 часа. Примерно 1 час в посока + още чакане, защото щяхме да се разправяме и с други хора.
Но пак не е малко.
Иначе, аз ангажименти си имам предостатъчно, повече, отколкото мога да свърша. Но все са невидими за останалите.

Ами и познат не е. Не знам как да ги опиша такива отношения, в модерните времена. Всеки бърза за някъде, и така с години. Затова написах приятел-познат

Споделих с един общ приятел след това. Оказа се, че въпросният приятел се държал така с всички приятели, дори и брат си. Обаждал се само за услуги. И съответно се скарал с всички. Аз лично нямаше да го отрежа, щях да продължа да се чувам и виждам на високосна година с него. Ама щом той иска да се кара и сърди, аз проблем с това нямам.

Той и преди ми е искал най-различни такива дребни услуги. Най-често дребни суми назаем, или да му услужа с колата си, ако неговата, не знам какво. Бях започнал да му отказвам, понаучи се за известно време.
Имаше един период, пак не ще да се видим, да пием по кафе, но 1-2 часа по телефона ме занимава някакви негови проблеми, да му давам съвети. Или препоръки и контакти за майстори и тн.
Аз лично, ако за нещо мога да платя пари, колкото за 1-2 часа надник, хич няма да занимавам хора. Има куриери, коли под наем, микробуси и ванове на час, таксита с големи багажници, братя, сестри (ако не си се скарал и с тях).
Аз съм ползвал и транспортни услуги и хамалски услуги. Особено в София, отваряш ОЛХа, и има 100 телефона. На тия хора това им е работата. Бусът им е застрахован, гори малко, купуват си (сигурно) с остъпка, за това са учили, и по цял ден това правят, знаят дупките и светофарите на всеки квартал наизуст. Професионалисти.
За заеми ползвам банки. 1 път поисках от един колега, защото ми трябваха спешно за да купя 1 гараж. Даде ми, върнах му ги след месец и съм му много благодарен и след години. После пак му исках, ама спря да дава. Но ни най-малко не му се сърдя, пак се радвам да се видим, дори като бивши колеги да се срещнем на бира и да поговорим.
При услугите няма "длъжен". По желание е.

Аз много се дразня, когато някой ми поиска нещо с аргумента "ами ти нали днес почиваш, иди ми свърши еди си какво". Все едно като не съм в този ден на работа цял ден ще лежа и ще спя и домакинската работа сама ще се свърши у нас.

Иначе миналата година ми се наложи да моля за услуга приятелка на приятелка, но си платих бензина. Предварително се разбрахме къде трябва да отида (в съседен град беше), оставиха ме на мястото и отидоха да си вършат техни неща. Като приключих се поразходихме малко всички заедно и се прибрахме.

Нямам такива приятели, които да ме хващат за канарче за неща, които знаят, че ще ми е минавка да свърша. С времето, ако е имало такива, са изпокапали от строя.

Всъщност, имаш пълното право в почивния си ден да лежиш, да спиш и да не пипнеш никаква работа. Той затова е почивен ден, а не ден за вършене на работата на ближните.

Така е и понякога си го позволявам, но обкновно ме чака пускане на перални, пазаруване, чистене и други такива тривиални дейности.

Познато. Ама, и Хасан е хора.

Има си хора, които са доста нахални. Когато свекърът ми беше на легло, бяхме наели жена, която да се грижи за него, както и за домакинството отчасти. Аз не живеех там, бяха ММ и синът му. Жената беше много енергична и вършеше и работа, която не сме искали от нея, взаимно се харесвахме. Аз никога не съм си позволявала да искам нещо от нея - като ми трябваше нещо отивах да си го купя, готвех някои неща, измивах си и чиниите. Но, когато жената тръгваше на пазар, нямаше начин, съседката да не излезе и да я накара да пазарува и за нея, само не я викаше да й чисти къщата. Мъжът ми се дразнеше, но не му се разправяше с комшийката и тя така си отживяваше с пазара.

Пони, жената не е поставила граници и явно всеки може да и се качи на главата.

Напоследък все за дреболии са ме молили. Не помня кога съм отказвала последно. Наскоро аз помолих за дреболия, отказаха ми. Не съм се разсърдила, щеше да ме улесни, но не ми е на живот и смърт.
Преди години бях много жертвоготовна, бая дървета изгризах. Аз съм от трудно взимащите си поука.