Лапароскопия за корекция на истмоцеле

  • 3 387
  • 48
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 15
Да, нещата се случват. И при мен се случиха без операция.

НО... в нашия случай всичко е въпрос на късмет - дали тази застояла кръв ще попречи на имплантация и развитието на ембриона, както и къде ще се имплантира ембриончето. А мястото на имплантация не е нещо, на което можем да повлияем с акупунктура, масажи и медитация.
Има риск ембриончето да се имплантира в джоба, но не е задължително, че така ще стане - въпрос на късмет.

Така е, риска е голям колкото и риска за извънматочна бременност. Съвета ми към жените е първо да правят опити поне 7-8 месеца (и то със репродуктивен) и ако не забременеят тогава да обмислят други хирургични намеси. Самото хистеро и лапаро крият много рискове ,има жени които са писали от горчив опит. Не знам. Може и там да е късмет?

Последна редакция: пт, 29 мар 2024, 16:54 от Kalimikalimi

# 46
  • Sofia
  • Мнения: 5 978
Съвета ми към жените е първо да правят опити поне 7-8 месеца (и то със репродуктивен) и ако не забременеят тогава да обмислят други хирургични намеси. Самото хистеро и лапаро крият много рискове ,има жени които са писали от горчив опит. Не знам.
Всъщност това беше мнението и на моя репро АГ - да пробваме няколко месеца, и ако не се получава, да пристъпим към корекция. В моя случай някак изобщо не настояваше за хирургическа намеса. Но и моето истмоцеле не се водеше за много голямо.
Но мнението му беше такова, защото аз все пак бях успяла да забременея при наличие на истмоцеле. Сега дали ембриончето не оцеля заради токсичната среда от застоялата кръв, можем само да гадаем.

# 47
  • Мнения: 112
В моя случай 10 години се проточи липсата на бременност. Имах 5 неуспешни трансфера в БГ. Имах една биохимична бременност и ембриончето не се разви. И никой тук не беше и споменавал за истмоцеле. След като го коригираха в Турция бременността се случи от първия път. А истмоцелето ми беше много малко!
Нека не правим категорични заключения дали трябват операции или не. Ние пишем за личния си опит и всяка жена ще си направи сама изводите и ще реши за нея какво е най-добре.
Аз не съжалявам, че се оперирах!

# 48
  • Sofia
  • Мнения: 5 978
О, не, аз далеч не обобщавам. Пиша как се развиха при мен нещата. И аз бях тръгнала за корекция, даже страшно много държах на това и бях много припряна да я направим възможно най-скоро.

Да, тялото си е наше, но все пак тези решения трябва да се взимат след консултация с добър репро АГ. Ако имаме съмнения в мнението му, тогава консултация с 2-ри и 3-ти АГ, ако трябва, докато не стигнем до решението, което смятаме за най-добро за нас.

Общи условия

Активация на акаунт