Дилеми и аз ти благодаря за преговорите.
- Публикувана: 20 апр. 2022, 14:09 ч.
- Последно мнение: 5 май 2022, 22:12 ч.
Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот /Тема 2/
Дилеми , Марги, 
Късметлийка и човек, който изобщо не следва правилата.
Мело: Серкан ли звъни? Отговори, хайде, отговори вече.
Еда: Нека почака малко.
Мело: Не бъди глупава, вдигни.
Еда: Отговарям тогава.
Мело: Отговори.
Серкан: Къде си?
Еда: Пием кафе с Мело.
Серкан: Можеш ли да дойдеш тук веднага, Еда?
Еда: Какво означава това? Какво означава „веднага“?
Серкан: Еда, виж, имаме спешна ситуация. Трябва да говоря с теб, така че можеш ли да дойдеш веднага?
Еда: Ако е толкова спешно, сам ела.
Мело: В лицето му ли затвори?
Еда: Да
Мело: Това е глупаво, той няма да дойде.
Еда: Ще дойде.
Мело: Роботът, който познавам, никога няма да дойде.
Еда: Ще видим. Ще дойде.
Мело: Мисля, че няма. Да се обзаложим на 50 лири.
Еда: 100 лири.
Серкан: Луда. Ще полудея, ще полудея.
Мело: Както виждаш, не идва. 50 лири са мои.
Еда: Пет, четири. Три. Две.
Мело: Дойде. Идва.
Серкан: Еда. Да ти е сладко. Имаме проблем. Щеше да ми кажеш нещо. Чакам.
Еда: А, това ли? Нали ти казах.
Серкан: Не си ми казала нищо, Еда.
Еда: Казах, че ако говорим като нормални хора, всичко ще се оправи.
Серкан: Какво стана? Добре. Какъв е резултатът?
Еда: Резултатът... Звъннах, говорих...Промениха решението да се откажат.
Серкан: Добре.
Еда: И както се досещаш, искат аз да се заема с проекта. Утре ще дойдат във фирмата да ни навестят.
Серкан: Г-н Йълдъръм ще дойде тук?
Еда: Да, искаше да дойде.
Серкан: Добре.
Еда: Тук трябва да ми благодариш.
Серкан: Тъй като свърши работата си, очакваш благодарност, така ли?
Еда: Не, не е заради товао, не.
Серкан: А за какво?
Еда: Нали не ти харесват моите методи.
Серкан: Грешен е. Както и да е.
Еда: Уредих го по свой начин... Трябва да ми благодариш за това. Не искам извинение, просто благодари.
Серкан: Добре. Благодаря, Еда йълздз.
Еда: Не чух. Ти чу ли?
Мело: Не, кълна се, не чух нищо. Не чух.
Серкан: Благодаря, Еда.
Мело: Ето това е!
Серкан: Голяма късметлийка си. Разбра ли? Късметлийка и човек, който изобщо не следва правилата.
Еда: Тогава върви и играй по твоите правила.
Серкан: Не се тревожи, Еда. Списъкът с правилата скоро ще бъде готов. Така че...Чакай.
Дениз: Изненада!
Еда: Живот мой?! Добре дошъл. Какво правиш тук? Скъпи, ела. Ела тук.
Мело: Да мина между вас.
Планът Селин -Дениз е задействан...
Селин: Серкан, може ли да поговорим за две минути? Няма да отнеме много време.
Серкан: Да поговорим.
Селин: Искам да обновя кабинета си.
Серкан: Може.
Селин: Искам да работя с Дениз, като дизайнер.
Серкан: Добре, с г-жа Дениз, с която работихме преди?
Селин: Не.
Серкан: Кой?
Селин: Дениз, годеникът на Еда. Мисля, че има стил.
Серкан: Минутка. Мислиш, че Дениз, годеникът на Еда има стил? И искаш да работиш с него?
Селин: Да. Просто си помислих, че няма да е хубаво, ако отида при друг дизайнер, когато го има годеникът на Еда.
Серкан: Тоест, не би било много грозно, но...Ако си решила така, тогава...Добре тогава.
Селин: Добре.
Серкан не гледа Селин докато говорят, разговорът протоколен, без значение, само от любезност. „Събуди“ се, оживи се, заинтересува се, когато чу Дениз.... Еда...
Хората, неизкушени от „мръсни“ номера и лъжи, никога не биха подложили на съмнение това, което им споделят най - близките. Селин е изпечена, непоправима лъжкиня. Лъже, без да изпитва и най-малките угризения. Селин без Серкан е никой и нищо. Като енергиен вампир черпи от Серкан авторитет, сила, увереност, самочувствие, власт.
Дениз: Еда, Помоли ме да ти помогна и аз ти помагам.
Еда: Добре, но... Но аз измислих тази игра. Така че трябва да знам какво правиш, нали, Дениз?
Дениз: Да, разбирам, но повярвай ми. Нямах време да ти се обадя. Ако не бях отговорил, щеше да започне да се съмнява. Знаеш, че ни следи постоянно.
Еда: Да, добре. Разбрах. Той ни тества по свой начин. Гледа, дали между нас има любов или не. Колко време ще отнеме дизийн за кабинета на Селин?
Дениз: Колко ще отнеме?! Ще продължи торкова дълго, колкото е необходимо, за да накараме Серкан да полудее от ревност.
Еда: Така ли мислиш?
Дениз: Да.
Еда: Ще видим. Не бъди много искрен. Нека има разстояние между вас.
Дениз: Добре.
Дениз е много по-лош и коварен от Селин. Докато Селин "се е впила" в Серкан като енергиен вампир, Дениз е като нож в гърба, а може би направо нож в сърцето на Еда. Предава човекът, който му се довери и повери в определен смисъл бъдещето и съдбата си. Лъже я, манипулира. Непрекъснато предава и продава доверието й, гледайки я в очите..И я убеждава, че това, което прави, е в нейна полза, в името на целта.
Марги,
Мело: Серкан ли звъни? Отговори, хайде, отговори вече.
Еда: Нека почака малко.
Мело: Не бъди глупава, вдигни.
Еда: Отговарям тогава.
Мело: Отговори.
Серкан: Къде си?
Еда: Пием кафе с Мело.
Серкан: Можеш ли да дойдеш тук веднага, Еда?
Еда: Какво означава това? Какво означава „веднага“?
Серкан: Еда, виж, имаме спешна ситуация. Трябва да говоря с теб, така че можеш ли да дойдеш веднага?
Еда: Ако е толкова спешно, сам ела.
Мело: В лицето му ли затвори?
Еда: Да
Мело: Това е глупаво, той няма да дойде.
Еда: Ще дойде.
Мело: Роботът, който познавам, никога няма да дойде.
Еда: Ще видим. Ще дойде.
Мело: Мисля, че няма. Да се обзаложим на 50 лири.
Еда: 100 лири.
Серкан: Луда. Ще полудея, ще полудея.
Мело: Както виждаш, не идва. 50 лири са мои.
Еда: Пет, четири. Три. Две.
Мело: Дойде. Идва.
Серкан: Еда. Да ти е сладко. Имаме проблем. Щеше да ми кажеш нещо. Чакам.
Еда: А, това ли? Нали ти казах.
Серкан: Не си ми казала нищо, Еда.
Еда: Казах, че ако говорим като нормални хора, всичко ще се оправи.
Серкан: Какво стана? Добре. Какъв е резултатът?
Еда: Резултатът... Звъннах, говорих...Промениха решението да се откажат.
Серкан: Добре.
Еда: И както се досещаш, искат аз да се заема с проекта. Утре ще дойдат във фирмата да ни навестят.
Серкан: Г-н Йълдъръм ще дойде тук?
Еда: Да, искаше да дойде.
Серкан: Добре.
Еда: Тук трябва да ми благодариш.
Серкан: Тъй като свърши работата си, очакваш благодарност, така ли?
Еда: Не, не е заради товао, не.
Серкан: А за какво?
Еда: Нали не ти харесват моите методи.
Серкан: Грешен е. Както и да е.
Еда: Уредих го по свой начин... Трябва да ми благодариш за това. Не искам извинение, просто благодари.
Серкан: Добре. Благодаря, Еда йълздз.
Еда: Не чух. Ти чу ли?
Мело: Не, кълна се, не чух нищо. Не чух.
Серкан: Благодаря, Еда.
Мело: Ето това е!
Серкан: Голяма късметлийка си. Разбра ли? Късметлийка и човек, който изобщо не следва правилата.
Еда: Тогава върви и играй по твоите правила.
Серкан: Не се тревожи, Еда. Списъкът с правилата скоро ще бъде готов. Така че...Чакай.
Дениз: Изненада!
Еда: Живот мой?! Добре дошъл. Какво правиш тук? Скъпи, ела. Ела тук.
Мело: Да мина между вас.
Планът Селин -Дениз е задействан...
Селин: Серкан, може ли да поговорим за две минути? Няма да отнеме много време.
Серкан: Да поговорим.
Селин: Искам да обновя кабинета си.
Серкан: Може.
Селин: Искам да работя с Дениз, като дизайнер.
Серкан: Добре, с г-жа Дениз, с която работихме преди?
Селин: Не.
Серкан: Кой?
Селин: Дениз, годеникът на Еда. Мисля, че има стил.
Серкан: Минутка. Мислиш, че Дениз, годеникът на Еда има стил? И искаш да работиш с него?
Селин: Да. Просто си помислих, че няма да е хубаво, ако отида при друг дизайнер, когато го има годеникът на Еда.
Серкан: Тоест, не би било много грозно, но...Ако си решила така, тогава...Добре тогава.
Селин: Добре.
Серкан не гледа Селин докато говорят, разговорът протоколен, без значение, само от любезност. „Събуди“ се, оживи се, заинтересува се, когато чу Дениз.... Еда...
Хората, неизкушени от „мръсни“ номера и лъжи, никога не биха подложили на съмнение това, което им споделят най - близките. Селин е изпечена, непоправима лъжкиня. Лъже, без да изпитва и най-малките угризения. Селин без Серкан е никой и нищо. Като енергиен вампир черпи от Серкан авторитет, сила, увереност, самочувствие, власт.
Дениз: Еда, Помоли ме да ти помогна и аз ти помагам.
Еда: Добре, но... Но аз измислих тази игра. Така че трябва да знам какво правиш, нали, Дениз?
Дениз: Да, разбирам, но повярвай ми. Нямах време да ти се обадя. Ако не бях отговорил, щеше да започне да се съмнява. Знаеш, че ни следи постоянно.
Еда: Да, добре. Разбрах. Той ни тества по свой начин. Гледа, дали между нас има любов или не. Колко време ще отнеме дизийн за кабинета на Селин?
Дениз: Колко ще отнеме?! Ще продължи торкова дълго, колкото е необходимо, за да накараме Серкан да полудее от ревност.
Еда: Така ли мислиш?
Дениз: Да.
Еда: Ще видим. Не бъди много искрен. Нека има разстояние между вас.
Дениз: Добре.
Дениз е много по-лош и коварен от Селин. Докато Селин "се е впила" в Серкан като енергиен вампир, Дениз е като нож в гърба, а може би направо нож в сърцето на Еда. Предава човекът, който му се довери и повери в определен смисъл бъдещето и съдбата си. Лъже я, манипулира. Непрекъснато предава и продава доверието й, гледайки я в очите..И я убеждава, че това, което прави, е в нейна полза, в името на целта.
Марги,
Никой, освен мен....
Еда: Ще ми обясниш ли това? Какво е?
Серкан: Енгин... Енгин го направи. Да. Поговорихме с него малко. Решихме да въведем нови правила в офиса. Това е едно от тях. Но не това имах предвид...Така го е разбрал, но нищо. Правилото си е правило.
Еда: Нямаш право на това. Не можеш да решаваш вместо хората.
Серкан: Така ли? Когато за последно проверих... Разбира се, ако си спомням правилно...Собсвеник на този офис съм аз, нали? Да, затова мога да правя каквото си искам.
Еда: Не си единственият собственик, но си собственик на офиса. Собственик на фирмата, тоест, но не и на хората. Затова не сме твоя собственост.
Серкан: Еда, колко е некрасиво. Собственост и т.н. Не съм казал това, нямам това предвид. Не казвай нещо, което не съм казал.
Еда: Имаш нещо против любовта? Притеснява те, че хората се влюбват един в друг?
Серкан: Еда, ако помниш, имам приятелка. Защо трябва да ме притеснява?
Еда: Имаш приятелка, но не си влюбен.
Серкан: Не съм казал това. И не става въпрос за мен, Еда.
Еда: Става въпрос за теб, Серкан. Държиш се като най-учтивият. Но в теб няма капка учтивост. Държиш се, сякаш нямаш душа. Погледни себе си. Държиш се като бездушен робот.
Серкан: Тогава, ако съм разбрал правилно...Очакваш от мен учтивост, Еда. Ще го кажа така, Еда. Ние сме партньори. Не си в миналото ми и няма да бъдеш в моето бъдеще. Ние съществуваме само в тази сграда или по-скоро нашето партньорство. Разбра ли?
Еда: Ето такъв човек си. Добре, че си загуби паметта, Серкан.
Серкан: Благодаря.
Еда: Поне успях да забележа Дениз. И да се отърва от робот като теб.
Серкан: Еда!
Еда: Пусни ме. Не ме докосвай.
„Никой, освен мен, не може да те докосва“
Серкан: Никой, освен мен, не може да те докосва...
Еда: Какво каза?
Серкан: Нищо, нищо не казах.
Еда: Какво каза току-що?
Серкан: Извинявай, извинявай, знам...Много те притискам... Извинявай.
Еда: Добре. Няма проблем.
с гласа на Еда: „Никой, освен мен, не може да те докосва"
какво е това?
Айфер: Какво е това?
Еда: Лелче, това е...
Айфер: Какво?
Еда: Изненада... Дениз... Дениз е напечатал поканата. Ние... Серкан... Нашата игра...
Айфер: Но почакай. Правите го за да ревнува Серкан.
Мело: Игра, игра е.
Айфер: Вярно, игра на любов. И като не изревнува, какво каза Дениз? „Да идем да вземем дата за брак“ Това ли каза Дениз, Еда?
Еда: Не. Все още не сме говорили за това. Не съм казала това. Това... Всъщност... Сега Серкан нали не си ме спомня...
Еда: И Дениз реши, че може би ще си спомни...
Айфер: Заради това е?
Еда: Да.
Айфер: Само че отидохте твърде далеч. Добре, каза за играта на любов и дори го приех, подкрепих. Но какво означава да насрочиш сватбен ден? Няма да ти позволя да направиш нещо, от което няма връщане назад, Еда!
Мело: Но той се припомня... Малко по малко....
Айфер: Какво ще правите? Ако Серкан не си спомни...С Дениз ще имате ли деца? Какво ще правиш?
Мело: Стига вече. Толкова преувеличи. Нали така?
Еда: Малко преувеличи.
Айфер: Еда. Това няма как да стане. Това...
Еда: Остана малко време, ще си спомни. Дай ми малко време.
Айфер: Добре, ще ти го дам. Една седмица.
Еда: Една седмица?!
Мело: Ааа! Много малко време.Не може, не може.
Айфер: Имаш само една седмица. Ако Серкан те помни, добре. Ако ли не, играта свършва. Разбра ли? Кълна се, Еда. Кълна се, повече няма да ме видиш. Ако трябва, аз ще разваля тази игра. Една седмица.
Мело: Дори съдия-изпълнителите не дават само седмица...
Айфер: Мело!
Мело: Една седмица и хубаво време...Много ли е сериозна?
Еда: Твърде сериозна.
Мело: Сами си създадохме проблем.
Еда: И то голям.
Мело: Ако не си спомни...
Еда: Ще загубя едновременно леля и Серкан.
Когато една измама стане твърде голяма и продължи твърде дълго, има опасност да се превърне в чудовище, което ще живее по собствените си чудовищни правила и ще взема своите жертви. .
Айфер, изхождайки от житейският си опит, се притеснява. Айфер изговори на глас, материализира страховете на Еда, които тя сама изпита вече, но Дениз някак успя да я убеди и да ги притъпи и потуши.
Ако Срекан си спомни, добре. Ами ако не си спомни... Какво тогава?! Но никой не подозира, че Дениз може да има други, свои планове...
Въпреки, че приемам като цяло доводите на Айфер, все пак ще кажа, че не одобрявам начина, по който тя разговаря с Еда. Иронично –подигравателно. Предполагам, че казаната от Айфер заплаха е просто фраза, но въпреки това не бива да се говори така с човек, когото твърдиш, че уважаваш и си го възпитавал да бъде самостоятелен, сам да взема решенията си и да носи последствията от тези решения!
Какво значи това – ако не направиш това, което казвам, ще изчезна от живота ти, няма да ме намериш?! Може би няма да има кой да стопли млякото на Еда?! Боже мой, момичето е почти на 30 години, недипломирал се архитект, който ръководи големи строителни проекти, притежава 45% от акциите на голям строителен холдинг и леля му да му говори като на 10 годишно дете?!?! Не приемам и не одобрявам! Дори с децата трябва да говорим с уважение, без подигравки, иронизиране, камо ли с порасналите вече и вземащи самостоятелно решения за живота си млади хора. И правейки, понякога, своите грешки, разбира се!
Еда: Ще ми обясниш ли това? Какво е?
Серкан: Енгин... Енгин го направи. Да. Поговорихме с него малко. Решихме да въведем нови правила в офиса. Това е едно от тях. Но не това имах предвид...Така го е разбрал, но нищо. Правилото си е правило.
Еда: Нямаш право на това. Не можеш да решаваш вместо хората.
Серкан: Така ли? Когато за последно проверих... Разбира се, ако си спомням правилно...Собсвеник на този офис съм аз, нали? Да, затова мога да правя каквото си искам.
Еда: Не си единственият собственик, но си собственик на офиса. Собственик на фирмата, тоест, но не и на хората. Затова не сме твоя собственост.
Серкан: Еда, колко е некрасиво. Собственост и т.н. Не съм казал това, нямам това предвид. Не казвай нещо, което не съм казал.
Еда: Имаш нещо против любовта? Притеснява те, че хората се влюбват един в друг?
Серкан: Еда, ако помниш, имам приятелка. Защо трябва да ме притеснява?
Еда: Имаш приятелка, но не си влюбен.
Серкан: Не съм казал това. И не става въпрос за мен, Еда.
Еда: Става въпрос за теб, Серкан. Държиш се като най-учтивият. Но в теб няма капка учтивост. Държиш се, сякаш нямаш душа. Погледни себе си. Държиш се като бездушен робот.
Серкан: Тогава, ако съм разбрал правилно...Очакваш от мен учтивост, Еда. Ще го кажа така, Еда. Ние сме партньори. Не си в миналото ми и няма да бъдеш в моето бъдеще. Ние съществуваме само в тази сграда или по-скоро нашето партньорство. Разбра ли?
Еда: Ето такъв човек си. Добре, че си загуби паметта, Серкан.
Серкан: Благодаря.
Еда: Поне успях да забележа Дениз. И да се отърва от робот като теб.
Серкан: Еда!
Еда: Пусни ме. Не ме докосвай.
„Никой, освен мен, не може да те докосва“
Серкан: Никой, освен мен, не може да те докосва...
Еда: Какво каза?
Серкан: Нищо, нищо не казах.
Еда: Какво каза току-що?
Серкан: Извинявай, извинявай, знам...Много те притискам... Извинявай.
Еда: Добре. Няма проблем.
с гласа на Еда: „Никой, освен мен, не може да те докосва"
какво е това?
Айфер: Какво е това?
Еда: Лелче, това е...
Айфер: Какво?
Еда: Изненада... Дениз... Дениз е напечатал поканата. Ние... Серкан... Нашата игра...
Айфер: Но почакай. Правите го за да ревнува Серкан.
Мело: Игра, игра е.
Айфер: Вярно, игра на любов. И като не изревнува, какво каза Дениз? „Да идем да вземем дата за брак“ Това ли каза Дениз, Еда?
Еда: Не. Все още не сме говорили за това. Не съм казала това. Това... Всъщност... Сега Серкан нали не си ме спомня...
Еда: И Дениз реши, че може би ще си спомни...
Айфер: Заради това е?
Еда: Да.
Айфер: Само че отидохте твърде далеч. Добре, каза за играта на любов и дори го приех, подкрепих. Но какво означава да насрочиш сватбен ден? Няма да ти позволя да направиш нещо, от което няма връщане назад, Еда!
Мело: Но той се припомня... Малко по малко....
Айфер: Какво ще правите? Ако Серкан не си спомни...С Дениз ще имате ли деца? Какво ще правиш?
Мело: Стига вече. Толкова преувеличи. Нали така?
Еда: Малко преувеличи.
Айфер: Еда. Това няма как да стане. Това...
Еда: Остана малко време, ще си спомни. Дай ми малко време.
Айфер: Добре, ще ти го дам. Една седмица.
Еда: Една седмица?!
Мело: Ааа! Много малко време.Не може, не може.
Айфер: Имаш само една седмица. Ако Серкан те помни, добре. Ако ли не, играта свършва. Разбра ли? Кълна се, Еда. Кълна се, повече няма да ме видиш. Ако трябва, аз ще разваля тази игра. Една седмица.
Мело: Дори съдия-изпълнителите не дават само седмица...
Айфер: Мело!
Мело: Една седмица и хубаво време...Много ли е сериозна?
Еда: Твърде сериозна.
Мело: Сами си създадохме проблем.
Еда: И то голям.
Мело: Ако не си спомни...
Еда: Ще загубя едновременно леля и Серкан.
Когато една измама стане твърде голяма и продължи твърде дълго, има опасност да се превърне в чудовище, което ще живее по собствените си чудовищни правила и ще взема своите жертви. .
Айфер, изхождайки от житейският си опит, се притеснява. Айфер изговори на глас, материализира страховете на Еда, които тя сама изпита вече, но Дениз някак успя да я убеди и да ги притъпи и потуши.
Ако Срекан си спомни, добре. Ами ако не си спомни... Какво тогава?! Но никой не подозира, че Дениз може да има други, свои планове...
Въпреки, че приемам като цяло доводите на Айфер, все пак ще кажа, че не одобрявам начина, по който тя разговаря с Еда. Иронично –подигравателно. Предполагам, че казаната от Айфер заплаха е просто фраза, но въпреки това не бива да се говори така с човек, когото твърдиш, че уважаваш и си го възпитавал да бъде самостоятелен, сам да взема решенията си и да носи последствията от тези решения!
Какво значи това – ако не направиш това, което казвам, ще изчезна от живота ти, няма да ме намериш?! Може би няма да има кой да стопли млякото на Еда?! Боже мой, момичето е почти на 30 години, недипломирал се архитект, който ръководи големи строителни проекти, притежава 45% от акциите на голям строителен холдинг и леля му да му говори като на 10 годишно дете?!?! Не приемам и не одобрявам! Дори с децата трябва да говорим с уважение, без подигравки, иронизиране, камо ли с порасналите вече и вземащи самостоятелно решения за живота си млади хора. И правейки, понякога, своите грешки, разбира се!
Синхрон...
Ще ти кажа нещо. Случи се нещо странно...
Еда: Спомнил си е това място.
Серкан: Еда. Какво правиш тук?
Еда: Всъщност, ти защо си тук?
Серкан: Искаш ли да седнеш? Честно казано, не знам защо съм тук. Имах нужда от малко свеж въздух. Затова излязох навън. И пътят ме доведе тук.
Еда: Тоест, идваш за първи път тук ?
Сиркан: Да.
Еда: Между другото, кафето тук е много хубаво. Приготвят го на жарава. Пий внимателно. Много е горещо. Межо да изгориш устните си.
Серкан: А ако не се изгоря?
- Пий внимателно, много е горещо. Иначе щи изгориш устните си
- Толкова ли е горещо?
- Много!
- Колко много?
- Достатъчно, да изгориш устните си.
- Важно е, да не изгориш твоите...Какво има?
Серкан: Много е горещо. Ще ти кажа нещо. Случи се нещо странно. Дойдох тук... Не знам защо, но дойдох. Сервитьорът знае кой съм аз. И той ми каза, че мога да седна на моята маса. Изглежда това е моята маса. Но най странното е...Откакто дойдох тук се чувствам прекрасно. И ми е толкова спокойно. Това е странно.
Еда: Тогава ще те оставя сам с твоето спокойствие. Ще се видим утре.
Серкан: Момент. А ти защо дойде тук в толкова късен час?
Еда: Казах ти, че тук приготвят много хубаво кафе. Идвам често тук. И още. Тази маса си е твоя, Серкан. Ти я взе под наем. Можеш да идваш тук по всяко време.
Има един цял, все още скрит за Серкан, тайнствен, вълшебен, вълнуващо пъстър свят, който му е странно и необяснимо познат и близък... и който му се показва малко по малко... И Еда знае за него, Еда е част от него, Еда му „отваря“ вратата, за да може да погледне през нея... И Серкан се вълнува, иска да споделя случващото се, някак инстиктивно знае, че Еда ще го разбере.
.... забрави. Това правило го няма вече.
Етюд на Серкан Болат на тема: Правя се, че ми е весело и не ми пука!
Еда: Купих ти кафе от вчерашното кафене.
Серкан: Благодаря.
Еда: Да ти е сладко.
Селин: Добро утро, любими.
Серкан: Жената, която озарява моя ден.
Селин: Купих ти кафе.
Серкан: Колко ми върви!
Еда: Само че във фирмата любовта е забранена.
Серкан: Наясно съм, Еда. Защото това правило го измислих аз.
Еда: Тогава спазвай правилата.
Серкан: Еда Йълдъз! Скоро ще започнеш да ме учиш като директор.
Еда: Ти от това се нуждаеш.
Серкан: Да, добре. Права си. Нека има любов в този офис.
Еда: Какво е това? Какво се промени?
Серкан: Еда, няма да повярваш, толкова съм влюбен...Че не мога да се сдържам. Затова, забрави. Това правило го няма вече.
Еда: По-добре съм. Само че, това не твоята градина за игри, Серкан.
Серкан: Кого да гледам.
Еда: Спомнил си е това място.
Серкан: Еда. Какво правиш тук?
Еда: Всъщност, ти защо си тук?
Серкан: Искаш ли да седнеш? Честно казано, не знам защо съм тук. Имах нужда от малко свеж въздух. Затова излязох навън. И пътят ме доведе тук.
Еда: Тоест, идваш за първи път тук ?
Сиркан: Да.
Еда: Между другото, кафето тук е много хубаво. Приготвят го на жарава. Пий внимателно. Много е горещо. Межо да изгориш устните си.
Серкан: А ако не се изгоря?
- Пий внимателно, много е горещо. Иначе щи изгориш устните си
- Толкова ли е горещо?
- Много!
- Колко много?
- Достатъчно, да изгориш устните си.
- Важно е, да не изгориш твоите...Какво има?
Серкан: Много е горещо. Ще ти кажа нещо. Случи се нещо странно. Дойдох тук... Не знам защо, но дойдох. Сервитьорът знае кой съм аз. И той ми каза, че мога да седна на моята маса. Изглежда това е моята маса. Но най странното е...Откакто дойдох тук се чувствам прекрасно. И ми е толкова спокойно. Това е странно.
Еда: Тогава ще те оставя сам с твоето спокойствие. Ще се видим утре.
Серкан: Момент. А ти защо дойде тук в толкова късен час?
Еда: Казах ти, че тук приготвят много хубаво кафе. Идвам често тук. И още. Тази маса си е твоя, Серкан. Ти я взе под наем. Можеш да идваш тук по всяко време.
Има един цял, все още скрит за Серкан, тайнствен, вълшебен, вълнуващо пъстър свят, който му е странно и необяснимо познат и близък... и който му се показва малко по малко... И Еда знае за него, Еда е част от него, Еда му „отваря“ вратата, за да може да погледне през нея... И Серкан се вълнува, иска да споделя случващото се, някак инстиктивно знае, че Еда ще го разбере.
.... забрави. Това правило го няма вече.
Етюд на Серкан Болат на тема: Правя се, че ми е весело и не ми пука!
Еда: Купих ти кафе от вчерашното кафене.
Серкан: Благодаря.
Еда: Да ти е сладко.
Селин: Добро утро, любими.
Серкан: Жената, която озарява моя ден.
Селин: Купих ти кафе.
Серкан: Колко ми върви!
Еда: Само че във фирмата любовта е забранена.
Серкан: Наясно съм, Еда. Защото това правило го измислих аз.
Еда: Тогава спазвай правилата.
Серкан: Еда Йълдъз! Скоро ще започнеш да ме учиш като директор.
Еда: Ти от това се нуждаеш.
Серкан: Да, добре. Права си. Нека има любов в този офис.
Еда: Какво е това? Какво се промени?
Серкан: Еда, няма да повярваш, толкова съм влюбен...Че не мога да се сдържам. Затова, забрави. Това правило го няма вече.
Еда: По-добре съм. Само че, това не твоята градина за игри, Серкан.
Серкан: Кого да гледам.
Обобщено от последните дни
Актуално!
Специален поздрав за всички невероятни бамбини, които са с нас тази вечер 
