Последната или първата любов

Невенче, диагноза параноидна шизофрения (F20)не се поставя на базата на 2 психотични епизода. Има и други симптоми, които трябва да са налице. Щом е поставена и момчето е лежало в болница, случаят е друг.
Трябва задължително да има параноя и халюцинации.

snowwhite, изглежда нямаш нито самочувствие, нито опит в отношенията с хората. И аз бях така почти до 25. С годините съвсем естествено човек натрупва опит и става по-уверен в себе си. Постепенно и ти ще се отърсиш от несигурността, но трябва и да положиш усилие. Вземи нещо, с което мислиш, че не можеш да се справиш (като за начало нещо сравнително лесно изпълнимо), и опитай. И ако не успееш от първия път, не се отказвай. Може да сгрешиш, може да се провалиш. И през това трябва да преминеш, за да осъзнаеш, че не е чак толкова страшно и непоправимо. Например ако досега не си готвила, първият ти опит няма да е кулинарен шедьовър, но това не бива да те спира. Разбираш ли? Желая ти успех!

На въпроса защо ми е толкова ниско самочувствието и какво визирам под "да ме приемат такава каквато съм" - да, образована съм,имам и бакалавърска степен  Екология.(но нямаше да успея без помощта от колежката), проблемът ми е,че съм много неориентира и много трудно схващам някои неща и имам бедна обща култура все едно сега се раждам.Трудно се вписвам и в разговори с компания.Ако говоря отделно с един човек ми е по - спокойно и може и да ми се получи,но в компания трудно.Основата в това може би е,че съм с увреден слух.И за разлика от другите глухи дори не умея да чета по устните,нито знам жестомимичния език, защото не съм родена глуха, слухът ми се увреди след това и просто разчитам на остатъчния слух,който имам,но въпреки слуховите апарати често не се получава.
Впрочем може и да не съм толкова зависима от момчето,не зная до месец-два-три как вече ще го чувствам,от онзи ден просто "наново" преживавам станалото, защото нещата прогресираха към по - зле.В началото държахме само приятелски контакт с човека въпреки раздялата.Имах си отношение от него ( а не пълно безразличие както е сега) ,тово ми беше достатъчно ,за да се държа.Но аз понеже казах на баща ми за случката ,която споменах по рано, за която казах,че се въздържам от коментар, случка, която нанесе много сериозни щети на цялото му семейство.Момчето категорично държеше баща ми да не разбира.Но до абсолютно всички роднини и близки до които се допитах и на които първо разказах,то мнението им беше,че аз съм на 100 задължена да кажа на баща си истината.Че това е толкова аморално , че е важно той да знае и аз като единствен свидетел да му кажа ситуацията.Казах му.Момчето явно е научило,че го "предадох" на баща ми (то си имаше кой да му каже) и вече блок навсякъде.Безразличието му към мен ме нарани.Изобщо не доизяснихме много неща,които трябваше да си кажем преди края.Идеята беше с уважение и контакт да се разделим.И това е.Много често питам:предателство ли беше това, въпреки че аз изпълних своя дълг като дъщеря и свидетел?Единствено човекът и неговата майка не желаеха случая да се научи и настояваха да си мълча и искаха да изтрият всички доказателства от телефона ми и сега предполагам са ми категорично обидени завинаги и вече ги изгубих като приятели.
Това беше.Оправям се доколкото мога,разсейвам се,надявам се и като започна работа да нямам време дори да мисля какво да ям както ме бъзикаше чичо ми.И се надявам до няколко месеца да ми се прииска да пиша тук с идеята да организирам събрание да черпя,че момчето ме е оставило както някой тук се избъзика и да си спомням на това,което бях със смях

Правят те съучастник в каквото и да е аморално деяние срещу баща ти и ТЕ ти се сърдят?

Тази история май вече сме я чели във въпросите за СО... ако не се лъжа.

snowwhite,
Аз мисля, че е добре да отидеш до личния и да му поискаш направление за психиатър. Сериозно ти го казвам, моля да не го възприемаш, като обида. От всичко, което прочетох, без да съм специалист мисля, че може би имаш обсесивно-компулсивно разтройство с епизоди на обсесия. Това не е любов, така както го описваш си е обсесия и то от твоя страна. Момчето може и да е шизофреник, но те е блокирал, т.е с нищо не те тормози, напротив....обаче ти циклиш и то яко...

Snow white да не е strahlivata?

Не си длъжна да пазиш тайните на когото и да било. А и след като той е бил способен на толкова аморално нещо и сега те прави теб отговорна, не си изгубила кой знае какво, като е скъсал с теб.

snowwhite, момчето и майка му не си ги загубила като приятели, защото приятели те никога не са ти били. Ако мой "приятел" ме злепостави или направи нещо, което вреди на мой родител или член на семейството ми, повече няма да ми е приятел и ще се радвам ако ме блокира и повече не ме потърси. Запомни от мене - винаги, винаги, винаги е по-добре да си сам, отколкото зле придружен.

Родителите на твои партньор обикновено ще застават на негова страна в конфликт, дори когато не е прав. Слагай в общуване с твоето семейство, не с родителите на гадже. Мъж днес ти е мъж, утре е мъж ма съседката.

Хората от твоето поколение рядко имат богата обща култура. Моите деца нямат и им е през оная. Имат някакви интереси и хобита и нищо извън тях не ги интересува. Можеш да си намериш хора, с които имате общ интерес, макар и един, единствен. А можеш и да четеш книги, в интернет и да си повишиш общата култура.

Наистина имаш проблем с това, че се хващаш за чужди хора като удавник за сламка когато е ясно, че те използват.

Съветът на buttercake e логичен. Аз също виждам обсесия с човек, който очевадно не ти пасва и ти създава проблеми.

Приятели, близки, обич, обща култура не се създават за един ден. Трябва да вложиш в себе си, във връзки с хора, в личностно развитие.

wishmaster, и аз се сетих за страховитата, но тя не живееше с нейния, не щеше слухови апарати и имаше живи родители.

Така... Едно по едно.
Относно общата култура, можеш и сама да попълниш пропуските, стига да искаш. Има достатъчно четива в интернет, може и книги да четеш, каквото предпочиташ. Това е лесно.
Неориентирана вероятно означава, че не си си изградила собствено мнение или пък имаш такова, но не смееш да го изразяваш. Трябва ти малко повече самостоятелност, за да изградиш характер, предпочитания и мироглед. Мисля, че не е късно за това, млада си още. Само трябва да се осмелиш на самостоятелност, което, разбирам, няма да е лесно. Обаче определено си струва да опиташ. Можеш да бъдеш завършен и стойностен човек, но трябва първо ти сама да си дадеш шанс.
И аз трудно се вписвам в по-голяма компания и са ми далеч по-приятни разговорите на четири очи, така че не намирам в това нищо необичайно. При теб може да се дължи наистина на проблема със слуха. Аз нямам такъв проблем, но имам друго нелечимо заболяване. Даже аз вече го приемам за състояние, но ми беше трудно да стигна дотук. Преди 10-15 години се чувствах непълноценна и не мислех, че заслужавам "нормален" живот. Струва ми се, че това се случва и с теб. Поради здравословното си състояние вероятно чувстваш, че не заслужаваш нормални отношения с хората и затова се задоволяваш с някакви по-необичайни и определно непълноценни. Спри да го правиш. Приеми, че дори да беше безупречна, пак не всички щяха да те приемат каквато си и да те харесват. И това е естествено. Не се опитвай да се харесаш на хората, общувай с тези, които ти харесваш и които те карат да се чувстваш комфортно. Ти го заслужаваш, повярвай. Отсявай хората, които допускаш до себе си, не позволявай на всеки срещнат да взима от теб. Научи се да уважаваш и цениш себе си. Постижимо е. Тогава ще се почувстваш по-добре, ще започнеш да харесваш живота си с всичките му несъвършенства.

Мерси, АИДА. Пропуснала съм тези "творби".

Спасение трябва, спешно.

Невенче,попита ме какво съм говорила с родителите му относно раздялата,на баща му мнението никой не го взима насериозно в семейството му...майка му е с много властен характер.Интелигентна жена е,но и тя си смени мнениято тотално.Майчиния инстинкт надделя над интелекта...както някой написа "родителите винаги заемат страната ти,дори когато не си прав", независимо че и с нея той се държи да не казвам по какви жестоки начини и как я обижда и ѝ посяга,блъскал я е с врати,чупил ѝ е вещи..той ,мъжът на 31 към нея ,жената на 65,на бастун и изнемогваща...и тя много добре е наясно той какъв е и,че каквото говори за мен е плод па болното му въображение и въпреки всичко зае страната му и ме нападна заедно с него...преди няколко месеца на предишния му период на параноя беше осъзната,а този път друга че е в грешка,нямам думи и за нея.Иначе buttercake,не съм ти се обидила,разбирам те какво искаш да кажеш,но защо диагнозата ми да е обсесивно-компулсивно разтройство?Четох в Уикипедия и това не го свързвам със себе си.Описани са състояние,които нямат общо с мен.Нямам такива страхове и тревожности. Просто чувства към момчето,които не мога да избавя.Мой любим влогър, който е много интелигентен (в отношение на психология,здраве) и винаги обръща внимание на ЛС на хората в нужда определи състоянието ми като зависимост към даден човек.Каза, че не го обичам, а че съм зависима и,че не трябва да имам контакт с него докато не избавя тази зависимост.Човека както и вие ми помагате да се погледна отстрани, за което ви благодаря.Наистина сама и по себе си не съм го усещала да е зависимост, но човекът ми подчерта,че е такава.
И ми зададе въпроса: как можеш да се развиеш като човек, ако същността на щастието ти зависи от друг човек?Каза,че мисли,че зависимостта ми от него е по - голяма и че докато тя не престане няма смисъл да общувам с него.И че нямам нужда от близост с него, защото до сега съм била зависима от него.И като му разказах накратко какво ми е причинявал и,че просто съм му прощавала, защото го обичам каза ,че всъщност съм го използвала за запълване на самота и съм заплащала с емоционални щети.
Някой чувствал ли се е зависим към своята любов?
Когато нямаш близки и роднини понякога подкрепата от непознати наистина помага.Благодаря ви, хора.

Мисля, че Невена го беше написала, че по-добре сам, отколкото зле придружен. Повтарям и подкрепям. Истина е. И аз ти писах, че имаш нужда от самостоятелност. Сигурно ще ти е трудно в началото, но определено си струва. Да прекараш време със себе си, да се опознаеш.
Често самотата не се лекува с присъствието на друг човек, но всеки лично трябва да се убеди в това. Много хора имат емоционални липси и незадоволени нужди. Аз за себе си съм намерила начин да попълвам поне донякъде липсите с нещо, което не е вредно за мен (иначе можеше да се "утешавам" с алкохол например). Намери си някакво хоби. Отделяй време, в което да вършиш нещо, което те удовлетворява.
Връзките с неподходящи хора няма да те избавят от самотата. Напротив, всяка такава връзка отнема частица от душата ти и накрая ще чувстваш единствено празнота. Пак повтарям, важно е да се научиш да уважаваш, цениш и съхраняваш себе си. Нужно е да промениш настройката си. Повярвай, че имаш стойност сама по себе си, и започни да изискваш от околните уважение. Така ще станеш, а и ще изглеждаш по-уверена. Тогава може да започнеш и да привличаш правилните хора в живота си. Сега не се насилвай за нови запознанства, остави ги да се случат естествено, когато е писано.