Гледам в очите ,почти винаги .
и аз - Публикувана: 17 ноем. 2006, 22:23 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2006, 22:36 ч.
Вие?
Не винаги гледам в очите събеседника, защото обик. го слушам какво говори и едновременно с това си разглеждам наоколо--обстановка, хората и т.н. Обик. прилагам "бягащ поглед" 
--поглеждам, извръщам очи нейде наоколо, пак поглеждам и така.
На мен пък ми е неприятно, когато говоря, да се вторачват в мен.
--поглеждам, извръщам очи нейде наоколо, пак поглеждам и така.На мен пък ми е неприятно, когато говоря, да се вторачват в мен.
Гледам ги, да. И ми е много неприятно, ако събеседникът ми не си направи труда да си махне слънчевите очила.
обикновено гледам в очите, поне предполагам ,че го правя. Преди да зададеш въпроса си не бях се запитала:)
Но забелязвам ,че има хора които не искам да гледам ,когато разговаряме. Погледът им ме натоварва .Имам чувство ,че дълбае ,дълбае и се опитва да направи дупка в мозъка ми. Все едно ,че като ме гледа и ще разбере мислите ми.
Много странно чувство е и това се случва само с определени хора, но почти редовно.
По същият начин с е чувствам и когато по време на разговор накой ми се навре току под носа и само ме посбутва като ми говори.
Мисля ,че в повечето случаи ,когато забележите ,че някой избягва погледа ви и то системно , при всеки разговор, трябва да помислите дали повредата не е във вашият телевизор:)
Но забелязвам ,че има хора които не искам да гледам ,когато разговаряме. Погледът им ме натоварва .Имам чувство ,че дълбае ,дълбае и се опитва да направи дупка в мозъка ми. Все едно ,че като ме гледа и ще разбере мислите ми.
Много странно чувство е и това се случва само с определени хора, но почти редовно. По същият начин с е чувствам и когато по време на разговор накой ми се навре току под носа и само ме посбутва като ми говори.
Мисля ,че в повечето случаи ,когато забележите ,че някой избягва погледа ви и то системно , при всеки разговор, трябва да помислите дали повредата не е във вашият телевизор:)