Древни кралици с драматични истории
Продължение на мартенската тема с още три красиви и драматични истории за древни владетелки.
Когато чуем титлата кралица, обикновено си представяме благородна, умна и добродетелна (в повечето случаи) дама. Или поне такъв е образът на съвременните кралици, които сме свикнали да виждаме в медиите. В миналото обаче голяма част от провъзгласените за кралици жени е трябвало да се борят и отстояват позицията си на всяка цена. Често дори било нужно да се борят с предразсъдъци и незачитане в този толкова мъжки свят от отминалите векове.
Зинга, кралица на Ангола (царуване 1622-1663)
Тя е малко известна в Европа. Но това в никакъв случай не означава, че не заслужава нашето внимание днес. Известна е в историята като Клеопатрата на централна Африка. Зинга става кралица и управлява Донго и Матамба. Днес това е районът около Демократична република Конго. Нейните политически инстинкти се съревновават с тези на кралица Елизабет I и Екатерина Велика. Това твърди първото мащабно изследване за нея, направено на английски език от Линда Хейууд, историк към Бостънския университет. А имената на тези две кралици – конкурентките по слава на Зинга, със сигурност ви говорят много, което потвърждава мощта на анголската кралица.
Историческите хроники сочат, че Зинга се обличала като мъж и настоявала да бъде наричана крал. Имала си дори лична държанка. Но въпреки всичките ѝ усилия да прилича на истински мъж, тя продължавала да бъде дискриминирана от владетелите на останалите страни, eдинствено поради факта, че била жена. Например, сключила договор с португалците от името на своя брат, докато седяла на гърба на свой служител, застанал на четири крака, тъй като от ответната страна отказали да ѝ предоставят стол.
За Зинга е създаден едноименен филм на режисьора Серхио Грациано - https://www.imdb.com/title/tt3463004/
Кадър от филма:
Беренике III (81 пр. Хр. – 80 пр. Хр.) или Клеопатра-Береника
Клеопатра Береника III (на гръцки: Βερενίκη, Cleopatra Berenice, Kleopatra Berenike III.120 пр.н.е. - 80 пр.н.е.) е египетска царица през 81–80 пр.н.е. и е най-възрастната дъщеря на Птолемей IX Сотер и Клеопатра IV Селена от династията на Птолемеите в Египет.
Береника се омъжва около 101 пр.н.е. за чичо си Птолемей X Александър I и взема допълнителното име Клеопатра. От този брак тя ражда една дъщеря.
В началото на 88 пр.н.е. Птолемей X е изгонен чрез въстание от Александрия. Клеопатра Береника III с дъщеря си придружава съпруга си, когато той иска да събере нова войска. След една загубена морска битка Птолемей X бяга с жена си и дъщеря си в Ликия и пада убит при опит да завладее Кипър.
През 88 пр.н.е. Клеопатра Береника III се връща обратно в Египет и е сърегентка на баща си Птолемей IX. В Атина поставят за нея и баща ѝ бронзови стауи една до друга.
Когато Птолемей IX умира към края на 81 пр.н.е. или началото на 80 пр.н.е., Клеопатра Береника III става първата самостоятелна владетелка на Египет. След шест месеца тя е задължена да се омъжи за доведения си син Птолемей XI Александър II, който е извикан от Рим. Той нарежда обаче нейното убийство през юни 80 пр.н.е. в Александрия след 18 или 19 дни брак. Това предизвиква въстание, при което Птолемей XI малко след това е убит.
Съдбата на Клеопатра Береника III e описана в операта Berenice на Георг Фридрих Хендел.
„Тя е първата кралица на Египет, управлявала самостоятелно (а не като консорт) вдревната предхристиянска история", твърдят учените. Въпреки, че управлението ѝ продължава по-малко от година, нейният пример вдъхновява потомката ѝ Клеопатра също да управлява сама.
Томирис ( около 530 г. пр. Н. Е.) - кралица на масагетите.
Масагетите са живели на изток от Каспийско море в Централна Азия и са били подобни на скитите, както е описано от Херодот и други класически автори. Това е районът, където археолозите са открили останки от това древно общество.
Томирис (гръцка транслация на скитското име Тамури/Томри) е легендарна владетелка на масагетите, на която древногръцката история приписва смъртта на персийския шаханшах Кир Велики през 530 г. пр.н.е.
Според Херодот, когато Кир напада земите на масагетите, първоначално успява да плени с измама част от тяхната армия, заедно с водача им Спаргапиз. Тогава майката на Спаргапиз го напада с основните масагетски сили, пленява го и го обезглавява, потапяйки главата му в мех с кръв. Историята разказва, че Томирис пази главата на Кир и я използва като съд за пиене.
Образът на Томирис се утвърждава в средновековната европейска култура. Тя е изобразявана и по-късно от художници като Петер Паул Рубенс, Франческо Алегрини, Лука Ферари, Матия Прети, Гюстав Моро. В Казахстан и днес Томирис е смятана за национална героиня.
Портрет на Томирис от Андреа дел Кастаньо ок. 1450 г.
Продължение на мартенската тема с още три красиви и драматични истории за древни владетелки.
Когато чуем титлата кралица, обикновено си представяме благородна, умна и добродетелна (в повечето случаи) дама. Или поне такъв е образът на съвременните кралици, които сме свикнали да виждаме в медиите. В миналото обаче голяма част от провъзгласените за кралици жени е трябвало да се борят и отстояват позицията си на всяка цена. Често дори било нужно да се борят с предразсъдъци и незачитане в този толкова мъжки свят от отминалите векове.
Зинга, кралица на Ангола (царуване 1622-1663)
Тя е малко известна в Европа. Но това в никакъв случай не означава, че не заслужава нашето внимание днес. Известна е в историята като Клеопатрата на централна Африка. Зинга става кралица и управлява Донго и Матамба. Днес това е районът около Демократична република Конго. Нейните политически инстинкти се съревновават с тези на кралица Елизабет I и Екатерина Велика. Това твърди първото мащабно изследване за нея, направено на английски език от Линда Хейууд, историк към Бостънския университет. А имената на тези две кралици – конкурентките по слава на Зинга, със сигурност ви говорят много, което потвърждава мощта на анголската кралица.
Историческите хроники сочат, че Зинга се обличала като мъж и настоявала да бъде наричана крал. Имала си дори лична държанка. Но въпреки всичките ѝ усилия да прилича на истински мъж, тя продължавала да бъде дискриминирана от владетелите на останалите страни, eдинствено поради факта, че била жена. Например, сключила договор с португалците от името на своя брат, докато седяла на гърба на свой служител, застанал на четири крака, тъй като от ответната страна отказали да ѝ предоставят стол.
За Зинга е създаден едноименен филм на режисьора Серхио Грациано - https://www.imdb.com/title/tt3463004/
Кадър от филма:
Беренике III (81 пр. Хр. – 80 пр. Хр.) или Клеопатра-Береника
Клеопатра Береника III (на гръцки: Βερενίκη, Cleopatra Berenice, Kleopatra Berenike III.120 пр.н.е. - 80 пр.н.е.) е египетска царица през 81–80 пр.н.е. и е най-възрастната дъщеря на Птолемей IX Сотер и Клеопатра IV Селена от династията на Птолемеите в Египет.
Береника се омъжва около 101 пр.н.е. за чичо си Птолемей X Александър I и взема допълнителното име Клеопатра. От този брак тя ражда една дъщеря.
В началото на 88 пр.н.е. Птолемей X е изгонен чрез въстание от Александрия. Клеопатра Береника III с дъщеря си придружава съпруга си, когато той иска да събере нова войска. След една загубена морска битка Птолемей X бяга с жена си и дъщеря си в Ликия и пада убит при опит да завладее Кипър.
През 88 пр.н.е. Клеопатра Береника III се връща обратно в Египет и е сърегентка на баща си Птолемей IX. В Атина поставят за нея и баща ѝ бронзови стауи една до друга.
Когато Птолемей IX умира към края на 81 пр.н.е. или началото на 80 пр.н.е., Клеопатра Береника III става първата самостоятелна владетелка на Египет. След шест месеца тя е задължена да се омъжи за доведения си син Птолемей XI Александър II, който е извикан от Рим. Той нарежда обаче нейното убийство през юни 80 пр.н.е. в Александрия след 18 или 19 дни брак. Това предизвиква въстание, при което Птолемей XI малко след това е убит.
Съдбата на Клеопатра Береника III e описана в операта Berenice на Георг Фридрих Хендел.
„Тя е първата кралица на Египет, управлявала самостоятелно (а не като консорт) вдревната предхристиянска история", твърдят учените. Въпреки, че управлението ѝ продължава по-малко от година, нейният пример вдъхновява потомката ѝ Клеопатра също да управлява сама.
Томирис ( около 530 г. пр. Н. Е.) - кралица на масагетите.
Масагетите са живели на изток от Каспийско море в Централна Азия и са били подобни на скитите, както е описано от Херодот и други класически автори. Това е районът, където археолозите са открили останки от това древно общество.
Томирис (гръцка транслация на скитското име Тамури/Томри) е легендарна владетелка на масагетите, на която древногръцката история приписва смъртта на персийския шаханшах Кир Велики през 530 г. пр.н.е.
Според Херодот, когато Кир напада земите на масагетите, първоначално успява да плени с измама част от тяхната армия, заедно с водача им Спаргапиз. Тогава майката на Спаргапиз го напада с основните масагетски сили, пленява го и го обезглавява, потапяйки главата му в мех с кръв. Историята разказва, че Томирис пази главата на Кир и я използва като съд за пиене.
Образът на Томирис се утвърждава в средновековната европейска култура. Тя е изобразявана и по-късно от художници като Петер Паул Рубенс, Франческо Алегрини, Лука Ферари, Матия Прети, Гюстав Моро. В Казахстан и днес Томирис е смятана за национална героиня.
Портрет на Томирис от Андреа дел Кастаньо ок. 1450 г.
