Той смята, че форумът е причина за разногласията ни...

Рядко мърмори по този въпрос...Ама и аз гледам да не го предизвиквам - във форума влизам или от работата /по-рядко/ или когато задреме пред телевизора /както е в момента.../.
А за това, че може да си изнервена от работата, в комбинация с домакинската работа и грижите около семейството - повече от сигурно е...Съдя по себе си - стресът в работата ми и после от единия цирк та на другия - в къщи. Като се има предвид, че майка ми ни посреща със сготвено ядене и не се налага да правя нищо...Ако трябваше да тичам да прибирам Калина от градина и после бързо вкъщи да мисля какво да ги гощавам с баща й, честно казано не знам как щях да се оправя...

Накарай го той да си намери свой форум, неща които за него са важни и интересни. Задължително тогава втори комп.  иначе ....  У нас от една година е така.  А за промяната породена от даден форум, може да се поспори.

Ех момичета, страхотни сте, поразвеселихте ме малко

Нати, при нас с всичко се оправяме сами. Детето ни го гледат родителите му, когато сме на работа и двамата, иначе търчим или аз или той и лудницата е пълна аз и от това изперколясвам на моменти

Мдаааа, втори компютър трябва и в нашия скромен дом 

Ахам, измъкна ми темата изпод пръстите
Но добре, че го направи, защото аз сигурно нямаше да я пусна .
Точно приключихме с поредния 'спор' по въпроса за ползата и вредата от форума, започнал отдалеко с 'Нали знаеш, че аз те ценя и заради интелекта' и завършил с точно противоположното 'На мене умна жена не ми трябва' . Смятай какви мисли сме обменили между тези двете, още повече, че беше в леко алкохолна фаза моят човек.

Последното му излияние обаче в интерес на истина ме разби , напраО си прозвуча като обявяване на война, егати
Повече свястна и логична мисъл сигурно няма да мога да вържа по тая тема, оставам в размисли.
Сетих се за нещо обаче, което вчера ми подари една приятелка от първия форум, в който прописах и като че ли е точно на място, мой ред е да го споделя
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=20647

P.S. Гледам, междувременно размислите и по онази тема са напреднали, отивам и там да чета.

Докато имах нет вкъщи имах и проблеми... но като го махнах вече не.. В работата чета! Сега пак имам нет вкъщи и гледам как се дразни като съм на компа...
Определено има връзка, само че не знам каква... дали ревнува от форума..

Имали сме два- три сблъсъка по този въпрос, но нищо сериозно. Ние сме с два компютъра и поне не се бием кой да седи на компа. всеки си има негов.

Ами аз лично обвинявам игрите он лайн, които той играе за почти 100% от проблемите и търканията ни в брака. Каквито скандали сме имали на тази тема и по тази причина, за нищо друго не се е случвало. Стигала съм до пълно отчаяние, до необходимост да въвеждам правила и мерки за игра (като никога преди 10, когато децата още не са легнали). На няколко пъти се и изнасял от къщи времено като му дръпна шалтера на нета след поредното "ей сега идвам", което от половин час насам слушам докато го чакаме с децата пред изстиналата вече вечеря. Да не говорим пък откакто откри онлайн регистрирането в турнири,  крастата взе и финансово да опропастява семейството (това е наистина твърде пресилено казано).
С две думи, ако нещо такова може да очерни взаимоотношенията между двама, защо и пристрастяването към форум да не може? Ето, вече е почти три вечерта, а аз още стоя и ровя, а утре цял ден ще съм кисела и недоспала. Моята привързаност към форума далеч не е това, което е неговата към игрите онлайн, но е доста подобна, по много подобни начини. Все пак форумът е ценен информационен ресурс и има практическа полза (дори и за него, като се има впредвид вкусотиите на които ме инспирира Готварския), но съм убедена, че може да прерастне в болезнена и твърде времеконсумираща мания.

Мъжа ми се дразни като прекалено се паля за разни теми от форума. Предпочита да не го занимавам, да не му разказвам. Та за това напоследък започнах да му спестявам форумските истории. Иначе не ми е казвал форума да ми е променил нито негативно, нито позитивно 

Само първата страница изчетох...може да повтарям някого.

Според мен се дразни от времето, прекарвано пред компютъра (във форума), особено ако го правиш вечер, вместо да седите заедно - каквото и да правите 'заедно', даже да е блеене в телевизора.
Пробвай да седиш активно тук само, когато не е край теб (което не значи да притърчаш, като отиде до тоалетна, а когато го няма вкъщи).
Така ти ще си посещаваш бг-маммата, а той няма да те гледа как седиш във форума и не обръщаш внимание на него, скъпоценния - примерно да му се възхищаваш как самоотвержено гледа филм по ТВ

Аз лично пиша в един друг форум и чета доста книги тип психологически за човешките отношения и т.н. Та, моят приятел все ме обвинява, че покрай тези ми занимания или си пълня главата с глупости, или използвам някакви разсъждения, които не били мои, ами от книгите. Много болно ми става, защото аз държа да се образовам някак си допълнително и мисля, че няма нищо по-нормално от това да използвам наученото в отношенията си, естествено не зубраческата. А той ме обвинява в нещо, което изключително ме дразни - попиването на някаква информация, която за какво ми е аджеба да знам.
Идеята ми е- има мъже, за които такива допълнителни хобита са просто пълнене на главата с глупости и размътване на мозъка. Веднага се сещам за средновековието и дори не особено далечното минало, когато жена ли си - моля те, не си играй да знаеш много много, няма смисъл, добре си си и така 
Това ще е просто поредното камъче, което скоро ще ни обърне колата, но при теб е доста различно. Мисля, че има шанс спокойно да му обясниш, че дори и раздразнителна, дори и по-остра, ти чувстваш това, като свое духовно изграждане. Отделно ще добавиш, че нервността няма как да идва от форума разбира се, при положение, че работиш. Опитай се да не се изкарваш някаква еманципаторка, а с нежност и любов му обясни, че не ти е приятно да бъдеш обвинявана в "Твоите приятелки са ти напълнили главата с глупости", при положение, че не е вярно.
Не, че не е възможно да се влияеш, но аз лично се чувствам много обогатена от дискусиите по различни проблеми във форума, в който пиша, отделно, че научаваш ТОНОВЕ информация. Обясни му, че преди всичко, освен запълване на времето, този форум е място, където си получила ценни съвети за детето ви. Бавно и спокойно, би трябвало да има ефект, успех

Абе с две думи:есть нет-есть проблем,нет нет-нет проблем.

Интернетът наистина е краста, но честно казано не е нещо, от което мога да се лиша.
Ако трябва да си направя списък за и против, със сигурност ще излязат повече "за", но е факт, че това много променя човешките отношения, дневния ти режим, свободното ти време и възприятията ти. Все пак аз никога не си позволявам да не обърна внимание на някой (семейство, приятел) заради нета, докато аз редовно бидях игнорирана заради онлайн игрите. Но това е друга тема

Включвам се без да съм изчела всичко и затова се извинявам ако повторя по същество нечие мнение.
Мъжът ми не спори за форума 1. Защото в къщи нямаме комп и тук влизам само през работно време  и 2. Защото му изравям толкова много информация, която му е от полза.
Но съм изпадала в подобна ситуация по адрес на приятелки и колежки. В началото на брака ни, адски се дразнеше от някои от приятелките ми, особенно, ако му цитирах техни мнения.
После установих, че за него е непоносимо, някой който, по някаква причина го дразни да има мнение. Ако пък то е правилно и логично обосновано, още по зле.
Казах му, че е самомнителен глупак и ако си мисли, че щом съм се омъжила за него, съм се отказала от собствено мислене, много е сбъркал. После за доста време спрях да обсъждам всякякви проблеми с него.
При мен имаше ефект.

за сега проблем нямаме,но може би,защото във форума вися,когато няма никой в къщи.Когато сме всички се забавляваме с други неща.

Такъв проблем при нас няма ! Даже като се прибере ме пита какво ново има във форума  .