Продължителна менструация

  • 3 196
  • 17
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 190
Според моята АГ е основно от стрес. Аз съм доста неанемична.
Да, напълно е възможно в такъв случай да е от стрес. Тъй като аз и сега съм анемична, а пък менструацията ми се нормализира на 8 дни (и преди си беше толкова), докато миналата година с продължителните (18дена) започнаха да стават след като ми се бяха случили изключително неприятни неща.

Ако трябва да съм честна, не стига че съм с анемия, но и стреса в последната половин година ми е компания постоянно.
  Като включим факта, че съм с паник атаки и доста чести нервни кризи, зарди претърпяно домашно насилие, явно там се крие ключа.
   Но по мнението на лекари не съм за медикаментозно лечение, защото проблеме не бил толкова голям,  та си го карам на валидол, всеки път когато усетя, че нещата отиват към криза.
  Не знам вече какъв специалист да посетя - на психотерапевт ходих. И там ми казаха, че нямам вид на човек, който има проблем с психиката. 🤷🏼‍♀️
  Въртя се в един омагьосан кръг и само ми сменят хапчетата и дозата им, но до там.

# 16
  • Мнения: X
Ох, Миличка... Толкова много ти съчувствам 😔 Да. Нормално е да се чувстваш по този начин след като ти са се случвали тези неща... Иначе да, вероятно нямаш развито някое разстройство на психиката.  И мен почти ме върна жената за пиене на лекарства въпреки, че имам странни страхове. За ПА ти препоръчвам да намериш добър психотерапевт. Не би трябвало да те върне. Иначе би могло в твоя случай психолог защото пък проблемът не идва от теб, а от заобикалящата те среда. Психиатър, би могло, също ако намериш.
Според моята АГ е основно от стрес. Аз съм доста неанемична.
Да, напълно е възможно в такъв случай да е от стрес. Тъй като аз и сега съм анемична, а пък менструацията ми се нормализира на 8 дни (и преди си беше толкова), докато миналата година с продължителните (18дена) започнаха да стават след като ми се бяха случили изключително неприятни неща.

Ако трябва да съм честна, не стига че съм с анемия, но и стреса в последната половин година ми е компания постоянно.
  Като включим факта, че съм с паник атаки и доста чести нервни кризи, зарди претърпяно домашно насилие, явно там се крие ключа.
   Но по мнението на лекари не съм за медикаментозно лечение, защото проблеме не бил толкова голям,  та си го карам на валидол, всеки път когато усетя, че нещата отиват към криза.
  Не знам вече какъв специалист да посетя - на психотерапевт ходих. И там ми казаха, че нямам вид на човек, който има проблем с психиката. 🤷🏼‍♀️
  Въртя се в един омагьосан кръг и само ми сменят хапчетата и дозата им, но до там.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 190
Ох, Миличка... Толкова много ти съчувствам 😔 Да. Нормално е да се чувстваш по този начин след като ти са се случвали тези неща... Иначе да, вероятно нямаш развито някое разстройство на психиката.  И мен почти ме върна жената за пиене на лекарства въпреки, че имам странни страхове. За ПА ти препоръчвам да намериш добър психотерапевт. Не би трябвало да те върне. Иначе би могло в твоя случай психолог защото пък проблемът не идва от теб, а от заобикалящата те среда. Психиатър, би могло, също ако намериш.
Според моята АГ е основно от стрес. Аз съм доста неанемична.
Да, напълно е възможно в такъв случай да е от стрес. Тъй като аз и сега съм анемична, а пък менструацията ми се нормализира на 8 дни (и преди си беше толкова), докато миналата година с продължителните (18дена) започнаха да стават след като ми се бяха случили изключително неприятни неща.

Ако трябва да съм честна, не стига че съм с анемия, но и стреса в последната половин година ми е компания постоянно.
  Като включим факта, че съм с паник атаки и доста чести нервни кризи, зарди претърпяно домашно насилие, явно там се крие ключа.
   Но по мнението на лекари не съм за медикаментозно лечение, защото проблеме не бил толкова голям,  та си го карам на валидол, всеки път когато усетя, че нещата отиват към криза.
  Не знам вече какъв специалист да посетя - на психотерапевт ходих. И там ми казаха, че нямам вид на човек, който има проблем с психиката. 🤷🏼‍♀️
  Въртя се в един омагьосан кръг и само ми сменят хапчетата и дозата им, но до там.

Даже в момента съм на Джаз, от първи ден на цикъла. Вече е 8ми ден, още тече, какво става  направо не знам. Иначе като спре няма никакъв проблем. Но докато се накани.  Вече си мисля че наистина нервите и стреса ми прецакаха всичко 🤦‍♀️
  Докато се успокоя ( което за мен е най - трудното нещо за лечение - психиката) ще се видя в чудо май.

Общи условия

Активация на акаунт