Здравейте, момиче на 18 години съм и имам връзка от около половин година. Не живея с партньора ми, нямаме общ дом, нямаме и деца. Получавам заплахи от партньора ми от рода на "ще те пребия" и "ще те убия". Казва, че не го мисли, никога не би ме докоснал и с пръст, но вече неколкократно съм казвала, че не ми е комфортно да ми казва такива неща "образно" и "защото той така се изразява по принцип", но въпреки това той не спира. Това ми светва червената лампичка, въпреки че досега наистина не си е позволявал физически да ме нарани. Информирах се, че вербалното насилие се води към домашното насилие, а и много от жертвите, които вече не са сред нас, са си мълчали, защото са мислели като мен, че нещата не са сериозни (все още) и вероятно си въобразяват. Обичам го, държа на него, но и същевременно имам акъл в главата си и искам да избягам, защото си мисля че някой ден, когато заживеем заедно (а плановете са това да стане скоро), това ще се превърне и във физическо насилие. Обръщам се към вас като родители и хора, преживели повече от мен. Какъв съвет бихте ми дали, вие как бихте постъпили в тази ситуация?
- Публикувана: 23 март 2022, 07:39 ч.
- Последно мнение: 24 март 2022, 22:44 ч.
Домашно насилие?
Аз те съветвам да бягаш. Да вербалното насилие също е насилие. Дори да остане вербално, мнооого е трудно да живееш в психически тормоз, изобщо не е за подценяване. А и ти вече си развила някаква форма на страх, че може би не само си приказва, а и ще го направи един ден. И предполагам, че си права- ще го направи. Представяш ли си да заживееш с него и да не можеш да си стоиш спокойно вкъщи, чудейки се дали наистина няма да ти посегне и кога ще се случи? А когато се случи… какво? По- трудно става бягството, ако вече живеете заедно. Често вербалното насилие преминава и във физическо с времето, да.
Прояви уважение към себе си и намери човек, който също ще те уважава. Заплахите за насилие, дори “безобидни”, както ти ги представя той, най- малкото са абсолютно неуважение.
Прояви уважение към себе си и намери човек, който също ще те уважава. Заплахите за насилие, дори “безобидни”, както ти ги представя той, най- малкото са абсолютно неуважение.
Щях да кажа, че тийновете в сегашното време не са много умни, ама то и възрастните лелки по цял ден пишат същите постове в бг-мама, тъй че разлика голяма няма. В твоя случай не сте идеалистичното "партньори" което използваш, а сте тийн гаджета от няколко месеца, които като тръгнете в университет и ще се разпърдите така или иначе, ама за в бъдеще имай малко повече акъл и достойнство и недей да "обичаш и държиш" на някакъв дрисльо, който ти говори все едно си селска пръчка, а си ги избирай с малко повече мозък в главата. Колко трябва да си неуверена в себе си, за да позволяваш на някакви пикльовци да ти говорят така, думи нямам... На първото такова изказване не на шега трябваше да си му била шута...
Беше ми важно да се допитам до по-зрели от мен хора, благодаря за мненията. Оценявам честността, наясно съм че ситуацията ми не е розова. Същевременно има още нещо - той е по-голям от мен, в 30-те си години е, не е ходил в университет и не смята да ходи. Казвал е, че негова бивша приятелка е заслужавала да я пребие, защото е изневерила и други хора също са му се чудели как не я е. За мен той не е ръката на правосъдието и какво заслужава партньор, който е изневерил, е крайно субективно. На моменти се замислям дали няма да стъпя накриво по неговите виждания и да ме накаже както прецени.
Браво !Въпреки че си само на 18г разсъждаваш трезво.
Не позволяваш на Мунчо да те заплашва и да ти говори грубо.
Имаш чувство за самосъхранение.И достойнство имаш.
Ако се притесняваш,че той може да изпълни заплахите си и да ти посегне,просто се дистанцирай ....И най-важното-не бързай със съвместното съжителство.
Не позволяваш на Мунчо да те заплашва и да ти говори грубо.
Имаш чувство за самосъхранение.И достойнство имаш.
Ако се притесняваш,че той може да изпълни заплахите си и да ти посегне,просто се дистанцирай ....И най-важното-не бързай със съвместното съжителство.
Поставила съм ясни граници. Казах му, че ме кара да се чувствам зле, че ми говори така. На този етап съм обмислила да говоря с районното управление за заплахите, просто да предупредя някого, че не се чувствам в безопасност. Същевременно се замислям дали не реагирам прекалено бързо и остро за нищо.
Изобщо не разбирам какво правиш още с него. Наистина, какво!
Бягай и не поглеждай назад, авторке. Възрастовата разлика ще му позволява да прави всякакви опити да те манипулира, тъй като си “малка”. Поздравявам те за акъла, който имаш на 18год.
Това с бившата приятелка е достатъчно за “червена лампичка”. Този човек си звучи като насилник щом намесва такива теми, дори и “между другото”.
Това с бившата приятелка е достатъчно за “червена лампичка”. Този човек си звучи като насилник щом намесва такива теми, дори и “между другото”.
За какво ти е партньор, от който тръгваш да се чудиш как да се предпазваш, че и в районното да ходиш да предупредиш ... И какво като са предупредени? Все тая ако намерят трупа ти нейде...
Така не се гради връзка, а още по малко общ живот!
На 18 въобще къде си тръгнала да се събираш да живееш с 30 годишен чичак? Той иска някой да му пере чорапите, а ти да си играеш на голяма. Въобще не се оставяй да ти откраднат живота.
Мъж, който е без образование, бъдеще и на 30 е стигнал до никъде е просто ученическо увлечение по по-голям.
Събирай сърмите, поиграй си още на влюбена и смело напред към университета и нормалните връзки!
Така не се гради връзка, а още по малко общ живот!
На 18 въобще къде си тръгнала да се събираш да живееш с 30 годишен чичак? Той иска някой да му пере чорапите, а ти да си играеш на голяма. Въобще не се оставяй да ти откраднат живота.
Мъж, който е без образование, бъдеще и на 30 е стигнал до никъде е просто ученическо увлечение по по-голям.
Събирай сърмите, поиграй си още на влюбена и смело напред към университета и нормалните връзки!
Ще ходиш да се жалваш в Районното, ама няма да го напуснеш? Сериозно ли? И като го привикат евентуално за обяснения и като се прибере бесен, нали знаеш какво ще следва?
Събирай си багажа и се омитай.
Събирай си багажа и се омитай.
Здравейте, момиче на 18 години съм и имам връзка от около половин година. Не живея с партньора ми, нямаме общ дом, нямаме и деца. Получавам заплахи от партньора ми от рода на "ще те пребия" и "ще те убия". Казва, че не го мисли, никога не би ме докоснал и с пръст, но вече неколкократно съм казвала, че не ми е комфортно да ми казва такива неща "образно" и "защото той така се изразява по принцип", но въпреки това той не спира. Това ми светва червената лампичка, въпреки че досега наистина не си е позволявал физически да ме нарани. Информирах се, че вербалното насилие се води към домашното насилие, а и много от жертвите, които вече не са сред нас, са си мълчали, защото са мислели като мен, че нещата не са сериозни (все още) и вероятно си въобразяват. Обичам го, държа на него, но и същевременно имам акъл в главата си и искам да избягам, защото си мисля че някой ден, когато заживеем заедно (а плановете са това да стане скоро), това ще се превърне и във физическо насилие. Обръщам се към вас като родители и хора, преживели повече от мен. Какъв съвет бихте ми дали, вие как бихте постъпили в тази ситуация?