Как се справяте, ако детето по цял ден не иска да се отлепи от телефона?

  • 4 267
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 246
Все повече деца и младежи живеят като залепени за телефоните и таблетите си. Американският професор Анна Лембке смята, че това води до бум на депресиите.

Ако имате дете или тийнейджър, ситуацията вероятно ви е до болка позната. Младият човек постоянно се изкушава да посяга към устройството. Веднъж щом си пусне клипчета или се заиграе на някоя игра, сякаш губи представа за времето и може да прекара дълги часове с втренчен в екрана поглед. Разговорите по темата и опитите да ограничите времето на телефона силно дразнят детето. Може да доведат до пристъпи на гняв или до потиснатост.

Анна Лембке нарича екранното време "допаминова дрога" и обяснява по научен начин механизма на пристрастяване.

Съвременните дигитални продукти са създадени с идеята да бъдат пристрастяващи

“Човешкият мозък е еволюирал в продължение на милиони години. През по-голямата част от това време, удоволствията са били много малко, а опасностите са дебнели постоянно”, пише професор Лембке в книгата си. “Работата е там, че вече не живеем в такъв свят. Днес сме удавени в удоволствия. Никога хората не са разполагали с такова огромно разнообразие от субстанции и дейности, които да доставят такова достъпно удоволствие. Само допреди 20 години, не съществуваше цялата тази вселена от пристрастяващи дигитални стимули – съобщения, лайкове, онлайн шопинг, онлайн залагания, снимки, клипчета. Съвременните дигитални продукти са създадени с идеята да бъдат пристрастяващи” - пише професорът в своята книга "Допаминова нация".



Още за книгата сме писали в блога на BG-Mamma - в материала Давате ли на децата си допаминова дрога?

Какво мислите за екранните устройства и начина, по който влияят на децата?

Имате ли личен опит и наблюдения?

И най-важното - успявате ли по ефективен начин да ограничите използването на телефон, таблет или лаптоп във вашето семейство? Какви ограничения налагате?

Последна редакция: пт, 11 мар 2022, 15:59 от Редактор (Петя)

# 1
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Екранното време у нас се свежда само до анимация по телевизията. Устройствата са категорично забранени.
Рядко позволявам да се поиграе на някоя интересна игра на телефона ми, но наистина рядко и при изключен интернет.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Ограничавам с приложение времето на ползване.

# 3
  • Мнения: 206
Зависи на колко е детето.
Всички ще ме намразят и заплюят, но това е новото време. Или всички трябва да забранят на децата си, или никой. Имам предвид, ако сега на мода е играта "Х" и всички са в нея, но ти забраняваш на детето си да ползва телефон и т.н. ти ще отгледаш един аутсайдер, задръстеняк и т.н. Ние сме техническо поколение, новото поколение. И все по-зле ще става, всичко малко по-малко започна да става онлайн. Има хора, чийто животи са почти изцяло  онлайн, освен биологичните им нужди. Реших да напиша този коментар, защото знам, че има родители, които са твърдо против интернет, телефони и т.н. и по този начин превръщат децата си в аутсайдери.
И все пак зависи от възрастта. Да забраняваш на едно 14 годишно дете да прекарва онлайн повече от 1 час е едно, да забраняваш на 6 годишно дете е друго, а на 2 годишно съвсем!!!

# 4
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 280
Дъщеря ми няма много време да виси на телефона.
Най-много 1 час.Но не за да играе.Тя порасна и тоя период отмина.
На 12 г.
През седмицата е много заета с уроци,домашни.Ако остане свободно време-излиза навън с приятелка или излизаме заедно.
През уикенда-спортни занимания-конна езда,тенис.
 Ходим някъде семейно извън града.
Или излиза с приятелки.

Виси 1 час на телефона-или чати в групата на момичетата от класа или разглежда онлайн магазини за дрехи..
Като беше по-малка също се стараех да прекарва време или навън или да се занимава с нещо полезно.
Не съм забранявала,просто насочвах интереса и към други занимания.

На 2 години изобщо не съм и давала телефон.
Имаше си играчки и книжки,Най-много да изгледа 1 филмче по телевизията.Ходехме на площадка,на разходка.
На 5-6г-занимания вкъщи-оцветяване,четене,писане на букви,много съм се занимавала .Школа по рисуване,модерен балет.
Общуване с други деца,разходки,каране на ролери,колело,ходене на кино,на театър..
Вкъщи включвах детето във всичко-примерно заедно правим сладки ,заедно подреждаме играчките.

Последна редакция: сб, 12 мар 2022, 08:19 от Veronikaaa

# 5
  • Мнения: 79
Ограничавам и времето . И всеки дин ходи на градина.

# 6
  • Мнения: 2 211
През седмицата има право на 1 час екранно време, а през уикенда 2:30 - дете на 9 години. Няма телефон и не й е разрешено да използва чатове, тик ток или фейсбук на таблета.

# 7
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
Колкото и да се опитвам да ограничавам времето , ми не ми се получава. Играят всичките му приятели в мрежа, играе и той. През седмицата по два часа вечер, уикенда е чудо. Спира само, за да си научи, което му отнема три-четири часа, през другото време играе. Това е неговото поколение, отказала съм се да се тормозя и него да тормозя. Вярвам, ще отмине тази мания все някога. След някоя друга година белким започне да му се прави повече секс отколкото да трепа зомбита на компа.

# 8
  • Мнения: 31
Пристрастяването към игрите е като дрога. Аз гледам, че дъщерята поддържа добър баланс и съм доволна, но познавам, които физически се промениха от седене пред компа.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 259
Всеки ден набивам, натъртвам и повтарям, че истината е в баланса. Вярвам, че някой ден думите ми ще дадат ефект.

# 10
  • Мнения: 5 267
Това най-вероятно е при тези възможно, които нямат други активности, хобита и забавления. Ако се занимават със спорт, обичат да четат или рисуват, строят или играят настолни игри, няма как да са "цял ден залепени на телефона".

# 11
  • Мнения: 1 993
Онзи ден бях  при джипито и докато чаках, пред мен имаше едно 7 -8г. дете, което играеше на телефона, да речем съм чакала половин час, просто ми направи впечатление, че нито веднъж не отмести поглед, да види кой влиза или минава, направо като зомбирано.
 Ако занимаваш детето или го запишеш на някакви дейности то не изпитва потребност да виси на телефона. Дори сами идват да досаждат, че им е скучно и искат внимание. Малко ми напомня за телевизора  преди телефоните- когато няма какво да правят децата се оставят да гледат филмчета цял ден.
Като бях дете никой от родителите ми не се занимаваше с мен в свободното време, можех да седя и да гледам телевизия цял ден, но добре, че бяха децата от квартала да ме  накарат да излизам, дори в най-студеното време.

# 12
  • гр. Пловдив
  • Мнения: 68
Дъщеря ми има телефон, но почти не стои на него като е вкъщи. А пък и в училище може би не стои прекалено много, защото изкарва отлични оценки и това ме навежда на мисълта, че почти не му обръща внимание на телефона. За синчето мамино, телевизорът е най-важен. Без него не можем😂. Когато го отделя от ,, най-добрият му приятел" реве като магаре. Има моменти, в които излизаме навън с малкия, но сети ли се за Пес Патрула, айде вкъщи. Все пак не съм някаква майка, дето дава всичко на децата си. Естествено имаме много занимавки и по-рядко сме на екрани, но все пак е факт, че имаме телевизор и го ползваме😸

Общи условия

Активация на акаунт