Нямам никакви приятели в класа...

Здравей, няма да се притесняваш просто това е една вечер в която последно ще си с класа....и след това не се знае на къде ще ви завърти живота преминах го това нещо в 12 клас не исках до последно да хода на бал с тях.имахме една група фейсбук класната беше писала за бала че трябва да дадем за куверта и аз казах че не искам да идвам с тях на бала, и тогава ми прекипя обясних им защо че са лицемери че се делим на групи и т.н след това което написах започнаха по друг начин да ме гледат...а бях много мълчалива думичка не обелвах. но изкарах бала с тях беше ми горе-долу добре но това е 1 вечер

Та казваш, че си завършила средно образование? Странно. Не личи.

Не си длъжна да ходиш на бала. Аз не исках да ходя. Отидох за купона на бабетата и майка. В България това е институция, подобна на сватбата. Дядо си беше купил нов костюм за повода. Всяка бабиера и дядо дариха и осигуриха обувки, чанти, рокли, коли, букети, бижута. Чудех се как да угодя на всеки. Ако в Гърция това не е традиция, може би родителите ти няма да настояват да идеш и можеш да си отдъхнеш. По мое време можеше да се иде с кавалер. Ако в ресторанта има място, иди с кавалер!

Имах много приятелки в гимназията, но не останахме особено близки, а и никоя в момента не живее наблизо. Няма как да завърже приятелства с хора, с които нямате общо, не ти допадат или не те харесват и не си им интересна.

Акцентът не мисля, че ще е проблем. В гимназията учех с доста чужденци и си намираха приятели.

Децата ми не са ходили на балове. Във Франция също има, но е далече от българския театрален вариант. Дъщеря ми отиде веднъж, за края на предпоследната година, облечена в дрехи, които вече имаше, с автобуса и се прибра пеша.

В ресторанта аз умрях от скука.

Да, първия ми бал в 8 клас си ми беше скучен.
Вече в София имах доста приятели от класа, но пак беше скучен. Заради тъпата чалга. Едвам я издържах.
Тръгнах си по-рано. Замъкнаха ме в клуб, то се оказа чалга пак. Пък аз им казах, че едвам я трая. И оттам изчезнах бърже.
С годините все по-голяма нетърпимост имам към тази музика. И реших, че не мога да ходя на места където се слуша, защото ми влияе страшно зле на нервите. Защо да ходя някъде и вместо да ми е приятно да се нервирам.
И в студентските години не ходех на общите събирания на випуска.
С някои от колегите, които също не слушаха чалга се събирахме на други места.

Благодаря ти🥺

Ммм и аз нямах приятелки в училището. Аз бях аутсайдер за тях. И аз като теб много се терзаех и тормозих, че нямах приятели в училище и какво ми беше на мене да не ме харесваха и да искаха да имат по-близки отношения с мен. Вечното образуване на групички. В нито една от групите не се вписвах, въпреки че правих какво ли не да се впиша. Помагах им с домашните, при контролните, но напразни останаха моите усилия. Така беше и в университета. Мислих, че намерих 3-4 човека приятели, но се оказаха фалшиви. На бала бяхме на Слънчев бряг. Нямахме официална вечеря в родния ни град. Съучениците ми не искаха. Родителите ми и роднините ми не можаха да ме видят с балната ми рокля и да се порадват на мене. Съжалявам, че отидох на Слънчев бряг. Много тъпо си изкарах на бала. Никакви спомени нямам оттам. Дори имам 2 размазани снимки. Който ме снима, не беше направил свестни снимки. А никой не иска да се снима с мене. Две снимки на целия клас с класната бяха. Нали помните онези фотоапарати с ленти? С такъв бях. Те кръстосваха дискотеките на Слънчев бряг вечерно време, но не ме искаха. Стана ми крайно обидно. Много се разочаровах. Дори плаках. И преди да се качим всички в автобуса да се връщаме обратно в родния град, им казах, че повече не исках да ги виждам никога през моя живот. Казах им, че за какви се мислиха; за по-велики ли от мене. И до ден-днешен, ако срещна някого на улицата, дори не му отвръщам на поздрава. Няколко се опитаха да ме спрат на улицата преди няколко години, но аз се направих, че не ги познавах. Така и колегите ми в университета ги отрязах всички. Образуваха си групички, излизаха си по кафенета, вечерно време без да ми кажат, че ще излиза цялата ни група, подиграваха ми се и т.н. Преди пандемията бяха организирали среща, но пандемията дойде и не се осъществи тази среща. Моята позната - единствената колежка, с която продължавам да поддържам някаква връзка, се опитваше да ме убеди да дойда. Щяла да ми даде пари, тъй като съм безработна. Аз й казах, че не исках да виждам никого от тази група. За мене те са отписани. Тя започна да ме обижда нещо, че бях злопаметна, да забравя миналото и т.н.

    Мило момиче, дано прочетеш моя съвет. Няма приятели в този живот. Всеки иска да те използва за нещо. Когато вече са взели това, което искат от тебе, дори се правят, че не те познават. Гледай себе си и ти използвай хората. Не се сближавай прекалено много с някого. Ще съжаляваш после.

Проблемът ти си си го измислила. Трябва да имаш самочувствието, че говориш език, който не е твой роден. Това е причина за повишено самочувствие, не за комплекси за малоценност. Поне писмено се изразяваш прекрасно и много хора трябва да ти завиждат.

Не го пиша случайно, живяла съм в чужди държави, където другите са говорили родния си език, а аз съм се справяла не зле с техния. Никога не съм се сблъсквала с лошо отношение по този повод, точно обратното. Историята е, каквато сама си я разкажеш, ти избираш дали да си отлично справяща се с нероден език, или да си някой без самочувствие.

Дали ще може да седиш с приятелката си, ще си решите с нея. Но имаш толкова много време до тогава, че не се знае как ще се развият нещата, можеш да си намериш още приятели.

Време е да схванете едно - когато на първо, второ, трето място не можете да намерите приятели - проблемът е във вас.

Jennifer_w - особено ти. Има едни хора вечни жертви, вечно мрънкат. Все те предадени. Нямало приятели на този свят. Сама си го правиш.

Не е точно така. По-скоро става дума за несъвместимост със средата. Младите хора се търсят и напасват.

За над десетилетие в Англия не намерих нито един местен приятел. Приятел, не познат. Повечето ми завързани приятелства се случиха с хора от френско и португалоговорящи култури. Ако не живеех в Лондон, където ги имаше в изобилие щях да си живея самотно и без приятели.

Ако момичето е родено и живяло дълго в Гърция (предвид акцента на български), може културата да не и допада и да не и пасва, нейните интереси да не пасват на българските и връстници, а в Гърция да има много приятели.

Повечето ми гръцки познати, които учеха в България си излизаха с други гърци, в компания на гърци или кипърци. Даже и гърците, които ходеха с българки ги водеха в техните си компании и не излизаха с познатите на жената. Е, беше отдавна, де.

Несъвместимост на едно място - ок, на второ- добре, трето - приемливо, ама от там натататък в тях е проблема.

Тя няма проблем да създава приятелства по принцип. Има си добри приятелки, даже в училището, във випуска. Просто няма приятели в класа си и няма да се чувства добре сред съученици от нейния клас:

По-склонна съм да се съглася с Янтра, ама не съвсем.
Хората имат някакво съвсем необосновано очакване да срещнат приятели там, където прекарват най-дълго време с най-много хора. Някак се очаква за 12 години да напуснеш училище с дузина верни другари, дето само не сте си рязали вените и сте се клели на свещи. Една такава романтизирана представа.
Всъщност няма нищо общо с реалността и това се вижда бързо най-късно към края на първи курс - като не прекарвате толкова време заедно, вече ви става безразлично какво прави Мимето от В-клас, че даже и Ванчето от вашия клас.

Сред 10те най-добри приятелки нямам нито една, срещната в училище или факултет. Там ходех за да уча. Не съм имала и гадже съученик или състудент, съвсем съзнателно.

Нарциса, тя има приятелка в съседния клас, с която са се сприятелили още в пети клас. Няма в нейния клас.

Неве, видях. Друга ми беше мисълта. В училище имате 'общ враг' - я математичка, я химичка - който ви обединява, но като завършите, вече нищо не ви обединява и се забравяте. Авторката сигурно ще осъзнае , че няма никаква база за  приятелство с тези хора, когато ги загуби от поглед.

Знам, че е безсмислено притеснението ми, но ми е гадно когато в междучасията или груповите работи всички са на групички, а аз си седя сама.