С какво ви дразнят свекървите? – 135

Аз пък повече вярвам на бабите на детето, отколкото на сестрите и учителките в детската. Те са абсолютно обръгнали, казват каквото искаш да чуеш и никога няма проблеми, а знаят ли точно твоето дете от всички какво е яло, правило, не е ясно. Яде ли, яде, спа ли, спа. Родителят доволен, а детето яло само хляб, примерно... За детегледачката колко изпълнява, също съм на особено мнение.

Но всеки си знае, да не навлизаме в тая тема.

За мен драма няма , че бабата не иска да гледа децата.Независимо каква е причината. А относно съдовете , не е права.
   При нас нещата стоят така - Имаш ли планове за еди кога си, искаш ли да гледаш детето за ден/ за няколко часа,/ да идем на кино/дори не е нужно защо ме питат да го гледам.Искам , не искам , мога, не мога - както е за момента.Драма няма от нито една от двете страни. Но това е изговорено и уточнено преди да се роди.  Все пак и ние имаме личен живот,социални контакти, нужда от почивка , желание за кино. Или просто искам да си почина с книга или филм. Но когато ми оставят детето се съобразявам с всичко, което ми е казано  и изобщо не си позволявам волности. В дните, в които съм свободна, казвам,че ако искат , могат да се възползват от свободна баба на разположение.
    За каквито и отношения да става въпрос,смятам,че никой не е длъжен на другия с каквото и да е. Взаимното уважение и зачитане на личността срещу теб води до добри отношения.

Дразнят ме КОГАТО се намесват в вече самостоятелно изградено семейство, смятайки че по неписано правило им се полага подобно държание, понеже са родили единия от участниците в,, новото семейство,,. Явяват се коригирайки действията на съжителстващата персона с тяхното детенце, което им е център на света, сякаш другия човек няма майка и не е център на ничии живот. Бдят зорко новото семейство да пунктира модела им на живеене и битуване. Има някой свекърви, които просто са гадни и нетърпими, докарващи те до такива състояния, в които просто да ти се иска да си стегнеш багажа, за да няма жертви..

Аз наскоро говорих с майка ми точно по този въпрос.Не ми отказва да гледа детето,когато сме на гости или те са ни на гости,но говорим за 2-3-4 пъти годишно.Дори няма нужда да питам-щом сме заедно,тя помага,гледа докато ме няма и т.н.
Имаме роднина,която наскоро роди на много голяма възраст и е със супер странни разбирания,нищо не искала да й подаряваме..обаче ''Ела да гледаме заедно децата''.Малко като нахална снаха.Ако някой отиде,то ще много голяма мъка да се налагат точно правилата на майката,които са меко казано странни и за нас дори опасни,но...Те са родители,ок.Само че тя сега се цупи,че всички роднини се дърпат да ходят.Е?Хем така,хем иначе.
Всичкото гледане.без да е обвързано с договор и заплата,е по желание и на двете страни,едновременно.

Винаги с удоволствие вземам и гледам внуците. Няма такъв релакс, нищо, че грижите са много и че съвсем не са от кротките. Обожавам разговорите ни, сладкият начин по който се учат да говорят,  хилядата защо. Направо не ми побира ума как някой би се лишил от това, само за да няма ангажименти. Аз не изпитвах нужда да си оставям детето, за да отидем някъде, но тя беше послушна и една. Не е същото с две - и грижите, и децибелите са двойни. 😄 Напълно разбирам майчетата, които имат нужда от отмяна и усамотение.
Относно съобразяването с родителите - на мен така ми е по-лесно, да поддържам вече създадени навици.

Естествено, че роднините ще положат по-добри грижи. Безвъзмездно и без такси.
Анонс, специално за Мако и личните и заблуди. Дете, обгрижвано от хора с качества и обич има по-здрава психологическа основа и развива повече качества.
Нископлатените, бюджетни служители нямат подобни задължения. В родните ДГ, стриктно "спазват" нравствени и законни норми. Ще спестя общоизвестните казуси с психически и физически тормоз.

За ма ко анонса трябваше да е обяснение как се делегират отношения. Но обяснението, че липсва е, че самата ти не знаеш значението на доста думички, с които си служиш, в стремежа си да блеснеш, та не съм изненадана.
Ако роднините и в частност бабите, бяха гарантирано хора с качества и гарантирано полагаха нужните грижи с обич, нямаше да има примери как дават на детето нещо, към което е алергично, например и темата нямаше да е навъртяла трицифрено издание с едни и същи оплаквания

Професионалните бейби ситъри хич не са слабо платени

Мако, запази си личното мнение и критики. Наясно съм със смисъла на думите. Но с твоите интерпретации, винаги търсиш конфронтации.
Човешките взаимоотношения не са кухи теории и аксиоми. Липсва ти практика.

ма ко - тъй като не ти тежи да гледаш деца - може да погледаш моите за еидн уикенд. Никакви грижи няма да имаш. Големи отгледани. А?

Роднините в общия случай ще се постараят повече. Но може и повече да се бъркат. За мен това е проблем. Отделно, че го има и моментът с многото баби и хилавото внуче.
П.П. Не казвам, че гледането от бабите винаги е лошо. Казвам, че не винаги е добро. Зависи от бабите.

Давай ги. Иначе, казах, че моето не ми тежи да си гледам, ама се е случвало и чужди. Моя приятелка роди много рано, бяхме на по 18-19. Към момента имаше 6 годишен брат и майка ѝ почина, като бебето беше на 3-4 месеца и беше около Виденовата зима. И тя и мъжа ѝ се налагаше доста да работят за да издържат 2 деца. Почти изцяло бях поела бебето, а и брат ѝ покрай него, тях ги нямаше по 10-12 часа. Докато направи 2 години на мен викаше "мамо". После роди приятелката, на която свекървата кръсти детето и с него често съм стояла. На братовчедка детето го взимах от ясла и градина 1-2 години и го гледах по час, два докато го вземе. Като цяло, около мен моя е най-малък и с голяма разлика, никой не ми го е гледал, даже през ум не ми е минавало да го връчвам на някого. Защото опита ми от преди това, показваше, че като имаш дете го гледаш и бях напълно наясно с какво се захващам.
Поотраснали деца и да не ги познавам особено, ще гледам за някакви часове. Но на сестра ми отказах преди време и тя малко се понацупи, но повече не е повдигала въпроса. Децата са малки, живеят в чужбина и на живо ги виждам рядко. Не познавам нито навици, нито особености, нито какво може и не може по здравословни или други причини, които само те си знаят. Ако се наложи ще ги гледам, но и двете баби са на разположение, виждат децата по-често от мен, а от другата страна имат и много отговорен дядо, а тогава стана въпрос да спят у нас, че да се видят с моя, а тя да се прибере и да ги вземе на следващия ден.
Не, че на зълвата ѝ попречи да ми остави детето, уж за час, а я нямаше 3-4, от сега за след 10 минути, а го бях виждала преди това 2 пъти, беше на година и малко. Сама си поисках и списък и инструкции, всичко. Поне му беше приготвила храна и каза само това да дам, изброих какви плодове имам и каза какво може.

Янтра, имам един коварен план. Ти ми пращаш твоите дангалаци за една седмица. Ще ги заведа в Дисниленд, във Версай... ще се справя. После аз ти пращам моите монстъри за седмица.

Фил, за Версай ако е, идвам и аз да помагам. 😍 Предлагам и обмен на еднорози с елементи на монстъри, но едва ли ще те изкуша 😂

Аз пък си мисля, че ще съм най-обичаната баба, защото ги гледам моите кажи-речи вече 13 г. А дано, ама надали! Децата порастват, откъсват се и забравят кой какво е направил за тях. Остава удовлетворението, че съм направила, каквото е трябвало в един етап от живота им и то не е кой да е етап, а етапа на детството и първите училищни години, когато се формират като човеци.
Пък кой знае?! Може и да помнят и да оценят един ден.