Ето ме - нахилена като тиква и все още невярваща! Имам си дъщеряяяяяяя!
Е, още не е официално, но пу-пу да не е уроки, днес я видяхме и след... (и хабер си нямам колко време сме седяли заедно) веднага се върнахме в Регионалната Дирекция, попълнихме молбата, внесохме таксата, заверката пред нотариус и олеееееее!
Искам безкрайно много да благодаря на прекрасните социални работнички във Враца! Невероятни жени! Дейни, мили, от вратата се почуствах някак...като прегърната! А как се радваха с нас за решението! Фантастични дами!
Та така. Сега чакаме да ни се обадят за номер. Аз междувременно вече планирам следващото ми ходене до дома
Тя (моята дъщеря) е прекрасна! Не, прелестна! Приятелят ми така се размекна, че за малко да пусне сълзите...след това не спря да повтаря "Ох, много е сладка, ама много е хубава!".
Докато се осъзная и вече я въвеждаха в стаята...мъничка, спретната, сериозна. Директорката ни предупреди, че е срамежлива. Но въпреки това ни изпя песен за жабите...ехехе. Ще си имам конкуренция за шоколадите скоро - яде сладко на килограм без да й мигне окото!
И за да не идеализирам ситуацията, ще ви кажа, че детето беше доста мълчаливо, въпреки постоянните ни опити да я раздумаме. Отвличаше си вниманието, но пък, когато я гушнах да й измия ръчичките оцапани с шоколад - не се дръпна.
Накрая сякаш се умори. Все пак там бяхме ние двамата, две социални работнички и директорката, всички втренчени в нея...трябва да е притеснително. Като се замисля, мъничето се държа геройски.
Директорката ни успокои, че единствения друг път, когато е "гледана" се е държала по-затворено от сега, та да си го броим за точка
Тъжното е, че детето е събрало до момента 4 отказа, а е срещало кандидат осиновителка само веднъж. Заради уж ромския си произход. Уж, защото не е сигурен.
Благодарение на социалните работнички и директорката на дома, детето е задържано там до четвъртата си годишнина, иначе е трябвало да го преместят. И слава Богу! Дома е много хубав и поддържан, жените са невероятни, грехота, че го казвам, но чак не е за вярване! Подели са и една прекрасна инициатива - водят по-големите деца на детска градина. Там се виждат и си играят с деца, които имат дом и семейство, следователно имат възможност за социални връзки.
Не знам какво още да пиша в момента. Малко съм превъзбудена.
Ами освен - имаме си дъщеря на 4 години, казва се Ирина!
Е, още не е официално, но пу-пу да не е уроки, днес я видяхме и след... (и хабер си нямам колко време сме седяли заедно) веднага се върнахме в Регионалната Дирекция, попълнихме молбата, внесохме таксата, заверката пред нотариус и олеееееее!
Искам безкрайно много да благодаря на прекрасните социални работнички във Враца! Невероятни жени! Дейни, мили, от вратата се почуствах някак...като прегърната! А как се радваха с нас за решението! Фантастични дами!
Та така. Сега чакаме да ни се обадят за номер. Аз междувременно вече планирам следващото ми ходене до дома
Тя (моята дъщеря) е прекрасна! Не, прелестна! Приятелят ми така се размекна, че за малко да пусне сълзите...след това не спря да повтаря "Ох, много е сладка, ама много е хубава!".
Докато се осъзная и вече я въвеждаха в стаята...мъничка, спретната, сериозна. Директорката ни предупреди, че е срамежлива. Но въпреки това ни изпя песен за жабите...ехехе. Ще си имам конкуренция за шоколадите скоро - яде сладко на килограм без да й мигне окото!
И за да не идеализирам ситуацията, ще ви кажа, че детето беше доста мълчаливо, въпреки постоянните ни опити да я раздумаме. Отвличаше си вниманието, но пък, когато я гушнах да й измия ръчичките оцапани с шоколад - не се дръпна.
Накрая сякаш се умори. Все пак там бяхме ние двамата, две социални работнички и директорката, всички втренчени в нея...трябва да е притеснително. Като се замисля, мъничето се държа геройски.
Директорката ни успокои, че единствения друг път, когато е "гледана" се е държала по-затворено от сега, та да си го броим за точка
Тъжното е, че детето е събрало до момента 4 отказа, а е срещало кандидат осиновителка само веднъж. Заради уж ромския си произход. Уж, защото не е сигурен.
Благодарение на социалните работнички и директорката на дома, детето е задържано там до четвъртата си годишнина, иначе е трябвало да го преместят. И слава Богу! Дома е много хубав и поддържан, жените са невероятни, грехота, че го казвам, но чак не е за вярване! Подели са и една прекрасна инициатива - водят по-големите деца на детска градина. Там се виждат и си играят с деца, които имат дом и семейство, следователно имат възможност за социални връзки.
Не знам какво още да пиша в момента. Малко съм превъзбудена.
Ами освен - имаме си дъщеря на 4 години, казва се Ирина!
Просълзих се като четох написаното от теб.Върнах се назад във спомените си,когато и ие два пъти тръпнехме в очакване.Сигурна съм,че малката Ирина,ще бъде най-щастливото и обичано дете.Радвайте му се,и то ще ви отвръща със любовта която му давате. 
Пожелавам да минат бързо, бързо дните до момента, в който до теб ще е твоята Иринка. 
