Американски колеж - двадесет и пета тема

Честито на завършващите колежани и специални поздрави и на техните родители! Да са здрави и удовлетворени от това, с което решат да се занимават!

Благодаря и аз за пожеланията.
И на моята ще липсва колежа.
И на мен ще ми липсва.
Вече започвам да разбирам приключването на училищнитe вълнения.
Никога не съм виждала девойката толкова елегантна и официална….. почвам с емоциите аз. Изобщо последния месец добре ме избива на рев при всякаквито събития.
Трябва да се признае, че ги умее колежа тия работи
Роситка и Призма, за мен беше страхотно удоволствие да спoделяме колежански опит. Благодаря ви! Радвам се, че ви срещнах!
Ми …. Май е това, тръгваме към вечерята…..

Пожелавам много сила, дързост и вяра на децата! Нека срещат добри хора и вървят с увереност и спокойствие!
Да ги поздравите специално!

Специални поздрави и пожелания за успех на завършващите!
Дано знанията от колежа им донесат смислен и успешен професионален живот! Макар че за всички предполагам, това не е краят и ученето продължава.

Амели, Призма, Росита и всички останали мами на завършващи,
Попътен вятър на младите ентусиасти!❤❤❤
И да не избягата от форума ей! Ние идем след вас!

На добър час на Випуск 2022! Късмет, щастливи избори, спокойно бъдеще, радостни сбъдвания, любов, подкрепа!
Да бъде! 🍀
Благодаря на дейните мами от този випуск за споделянията и насоките! Може да си осиновите някой “заек” и да продължите с менторството! Полезни сте!

Дълго се чудех дали да напиша този пост или не. По-скоро знаех, че ще го напиша, въпросът беше каква част от него и кога.
 Преди малко обаче ми се обади поредният родител да ме поразпита малко за колежа, защото обмислят подготовка за следващата година и съответно кандидатсване.
 
Не зная дали бях от помощ. Аз, както не веднъж съм казвала, съм с розови очила. Причини много , но мисля, че най-ценната е хората, учителите, които децата срещат в колежа. Да, да, ясно, знам - има недоволни родители, има несъобразен обем материал, има непредаден материал, най-вече има различни екипи учители.... знам. И все пак нищо от това не би било причина ако сега правехме избор да не изберем колежа.
Малка случка, която надявам се ще предаде какво имам предвид...

В понеделник беше официалното дипломиране на дванадесетокласниците. Церемонията беше уникална. С точната доза тежест, с точната доза вдъхновения, послания за дързост и споделена мъдрост от гостите поздравяващи младите хора.  Факт е, че се развълнувах много, че бях в еуфория... Но моментът в който се разплаках, не беше сцената, не беше моето гардже в официална рокля....беше срещата с един млад учител, който преди година/две напусна колежа с обещанието към този випуск, че ще се върне за тяхното дипломиране. Честно да си кажа - вярвах в доброто намерение, но не вярвах в изпълнението.... Все пак над десет хиляди километра щяха да ги делят.....
Този учител, тази жена фурия, това младо създание вдъхновяващо като вселена в понеделник беше там!!! Мис Ибрахими е велика! Беше центъра на много широко усмихнати и разплакани от радост деца!

Това е.....база, ресурси, опит, визия, мисия..... да, уникални плюсове на колежа, но над всичко това стоят хората.  
Х О Р А Т А.
Така че,  да, твърдо съм убедена в смисъла на всяка похарчена стотинка, на всяка преодоляна трудност, на всяка дръзновена мечта, преследвана от хлапето!

Банда, не спирайте да помагате и да споделяте. Разбрете, че е ценно! Не превръщайте темата в отчетност, запазете я дом на преживяванията, на търсенията, на очакванията, на разочарованията ако щете, но я пазете жива. След вас идват други и те имат нужда от информация. Имат нужда да усетят духа на учиището. Показвайте им го.
 
Така както на мен ми беше безкрайно ценно да чета и да се вдъхновявам от всички преди мен, знам че и друг има нужда от това.
Ако не бях всички споделяли преди назад в годините едва ли аз щях да "видя" училището и да разкажа за него на детето си и то да намери своето вдъхновение, своето преследване на мечтите си.

В този ред на мисли искам да благодаря на всички писали преди, така, че да може моето майчинско любопитно сърце да намира нужните отговори, а понякога да рзбира, че трябва да задава въпроси.
Rosss, MIlenita, Sharky, Фран,  peneva_a, Ezhko, Oceans, StefanB, Hellsun, Петя, Zuri, ElementaK и всички, които пропускам, Благодаря ви!

Занапред с каквото мога ще се включвам, ще разказвам, но пишете и вие - настоящите ползватели на колежа, обменяйте опит, заразявайте ни с позитивните неща, които ви се случват или пък споделяйте недоволствата, които ви товарят! Ценно е повече отколкото очаквате. Има търсещи родители, които имат нужда от това!

Пожелавам много успех и радост на децата!

Амели,❤❤❤
Разрева ме! Прекрасен пост😄
Успех на нашето-вашето момиче!🍀🍀🍀 Ще липсва много на моето диване…
Дано и други деца имат късмет да попаднат в орбитата на Ибрахими!

P.S. Имаме си една нереализирана среща, на която много държа, но нека наборката приключи семестъра😉

Амели, защо не пишеш, бе човек, в смисъл да публикуваш, есета, разкази...имаш страхотна писателска дарба!
Че и илюстрациите към книгите можеш сама да си правиш...

ех бе Мецане, че си мил

пише човек, който има какво съществено да каже... Пък ние тук си приказваме просто...

В темата за частните училища имаше линк към филм за историята и архитектурата на сградите на чуждестранните училища в София. След 25:00 мин. започва частта за Американския колеж, която е много интересна. Пускам и тук: https://www.facebook.com/historicalroutes/videos/422816176346498/

Чудо, благодаря ти безкрайно за този пост! (направо си е за ковване отпред в темата, било то и в скрит текст; може да е със заглавие - "Есенцията за Колежа според много родители".)

Благодаря, че ми припомни колко много и в личен план ми е дала тази тема - безценното богатство да познавам лично голяма част от изброените. Неслучайно с част от тях се оказа, че се знаем от ученическите години или има неща, оплели ни съдбите още отпреди Колежа. Абе, горда съм, че сме поредното потвърждение на приказката за краставите магарета (тук има търкалящи се емоджита от предните, че настоящите са мнооо тъпи)

И отделно ме подсети с колко вече закъсняваме от онова обещание да се видим "ей, ся, скоро"...

Ами, айде де!

Вечерта след Арт Феста как ви се струва? Аз и преди това мога по всяко време .

Градината на Irish Bar-a Murphy's или нещо подобно с вътрешен двор?

Супер звучи, мен ме устройва като време, за място ми е все тая, където кажете

Поздравления и успешен старт на завършващите и кураж на родителите.
Нали знаете - малки деца-малки проблеми, големи деца - ....... проблеми.
А още са деца, пък и май винаги ще си останат за нас такива.

Късмет на всички.

Амели, всеки по реда си. Удоволствието беше И мое....

Страховито много искам да се видим, но ме чакат семейната ваканция и няколко адски седмици преди и след и никъв шанс преди 20 юни да кривна от окопа. Но пожелавам да се набъбрите и зарад мен.