Чувство за безизходица, липса на мотивация, липса на емоционалност.

Ти все пак трябва да завършиш училище и да се подготвиш за кандидатстване, това ти е номер едно в момента и то на всяка цена. Така че не ти е приоритет самоиздръжката, не и точно сега.

Макар и малко вероятно да наемат човек без средно образование, може да пробваш да кандидатстваш:

https://www.jobs.bg/job/6071378

Този човек малко по малко с всеки изминал ден ще те накара да се чувствам като изтривалка, като те манипулира и ти вменява чувство за вина. Повярвай ми, от такъв човек няма да видиш добро бъдеще. Както го описваш - вглъбен в себе си егоист, цял живот ще гони пари и власт, затова бягай от него с 200. Моят съвет е колкото и да ти е неприятно и да ти е кофти да си на едно място с майка си ... след като нямаш приятелка или братовчедка , пр която да се настаниш ... по-добре иди при нея, завърши си 12 клас и избери специалност, която ти харесва. Като започнеш в унивесритета, ще се запознаеш с много нови хора. С все някой от тях можеш да завържеш приятелство, да живеете заедно, да ти помогне с работа. Каквото и да става, не губи кураж!
1 - Махни се от тази отровна за теб връзка.
2. Върни се при майка си и просто потърпи няколко месеца, не й обръщай внимание и чети книги вместо да се самоизчмъчваш.
3. НЕ спирай да вярваш, че колкото и да ти е трудно, нищо не е за цял живот и в един момент нещата ще се подредят.
Съжалявам за това, което преживяваш, вярвам, че много скоро ще се почувстваш отново жива, ще имаш желание за живот и ще има радост в дните, спокойствие в сърцето ти.

Изпращам ти светла и чиста енергия, не губи кураж!

Не преувеличаваш, защото няма какво. Всичко е измислица. Пийте ги тия хапове бе, пийте ги...!   
Един съвет от мен. Наблягай на хронологията. Там си личи най-много когато си измисляш.   

От всичко, което прочетох останах с впечатление, че имаш нужда от ,,Тояжка", на която да се подпираш и затова стоиш в токсична ситуация. Още си много млада и имаш шанса да стъпиш на собствените си крака и да последваш желанията си. Това не означава, че няма да преживееш някой друг катаклизъм. Всъщност живота е постоянна крива - нагоре/надолу. Ако ти е трудно да откриеш собственият си ресурс, то потърси психолог или коуч. Вдигни си главата, момиче и продължи напред! Успех!

Най-доброто, което можеш да направиш е да се прибереш при майка си. От всичко написано се вижда една огромна емоционалност и бунт, които са типични за младите хора. Влизаш във връзка с мъж, който иска да прави бизнес и чете книги след работа и не иска да излизате и това е проблем за теб. Още от тук се вижда колко сте различни, не само възрастта. С риск да ме нападнат много хора, но ти все още си дете и се държиш като дете. Няма лошо в това, но искаш да си в живота на зрелите, еми заповядай, добре дошла. Когато сте обикаляли почивки и т.н. всичко е било добре, но като са дошли и ангажиментите и сериозната част вече не е добре. Не ме разбирай погрешно, не бих отишла да слугувам и да бъда домакиня на един мъж. Но не съм склонна да повярвам, че всички ей така от нищото идват да спорят и да се карат с теб, да те обиждат. Така както го описваш, не виждам в него домашния насилник. Разбира се, не всичко може да се опише, така че ако си жертва на насилие, отиди в кризисен център.  Прочети какво си написала - искаш да живееш, искаш да ти пишат в социалните мрежи хора, да излизаш, да си оправяш ноктите, да купуваш нови дрехи. Тези неща за някои хора губят своята важност с порастването. Очевидно е така за приятеля ти. Защо стоиш с него? Просто се вижда едно безсилие у двама ви, което създава напрежение и се трансформира в гняв.

Относно майка ти, извинявай, но донякъде оправдавам наличието на амбиции при нея. Когато си видял достатъчно много глупави и прости хора около теб и цялата простащина и невежество, които властват в ежедневието ни, да, напълно нормално е да искаш децата ти да не бъдат част от това. Интересно ми е как ти си я обиждала, защото казваш за нея, но след като е било спор, значи и от твоя страна е имало обиди. Ка според теб се чувства една майка, когато примерно й кажеш, че я мразиш или кой знае какво. Най-вероятно толкова много си приличате, че затова не може да се разберете, защото никоя не се отказва от мнението си.

Наистина е добре да потърсиш помощ от психолог и да поговориш с някой неутрален.

"Животът не идва с указание за употреба, така че всеки се оправя, както може. Остава безмълвен там, където друг би изкрещял... Смее се там, където друг би заплакал... Качва се на грешния влак, слиза една спирка по-рано... или по-късно... А поколебае ли се за миг, течението решително го отнася напред и му отрежда друго място."
Прочети и това:
https://izumitelno.com/50-malki-istini-koito-vseki-mlad-chovek-t … yabva-da-osaznae/