Притеснение относно развитие през пубертета

О, по този въпрос мога да напиша цял роман. Аз бях също много слаба на твоите години - някъде 39-40 кг на ръст 156 см, гръдна обиколка доколкото си спомням, около 79 см. Страшен комплекс имах заради това, носех по два сутиена наведнъж, пък подплънки, пък чудесии. То си и личеше и беше смешно, ама толкова ми е бил акълът. Бях намерила по едно време някакви много подплътени сутиени на Reflections и само такива носех, самата подплънка беше вградена отвътре, та стоеше по-естествено под дрехите.
Мечтаех за силикон - не огромен, просто среден размер, около 300-330 кубика. То при такива скромни данни човек и да иска, не може да започне с голям размер импланти, няма достатъчно кожа и място. Много трудно беше преди 15-16 години млад човек да намери толкова пари накуп. То и сега не е лесно, но тогава беше 10 пъти по-трудно, защото масовите заплати бяха по 300-400 лв, а аз на всичкото отгоре бях още ученичка и студентка и нямах кой знае какъв собствен доход. Както и да е. С помощ от майка ми, на 19 години, малко преди да навърша 20, си сложих силиконови импланти, 300 кубика, бях много силно мотивирана и се подложих на операцията. Всичко мина успешно и досега съм си с тези импланти. Гръдната ми обиколка се увеличи някъде до 85 см, тоест с около 5-6 см. По едно време преди няколко години бях отслабнала леко и беше намаляла до 83 см, което ме учуди, защото повечето ми бюст се състои от имплант, не от моя собствена мастна тъкан. Обяснявам си го с това, че имплантът е "изял" повечето от моята тъкан там, не че съм имала много. Но в последните години наддадох на килограми, сега съм около 47 кг и гръдната ми обиколка по някакво чудо стигна до невероятните за мен 88 см.
Далеч не всички слаби жени са плоски. Познавам такива с много скромни килограми (43-50) и с някакви огромни бюстове, естествени. Ами майка ми например - като млада е била по-слаба от мен, 43 кг на ръст 165 см, виждала съм нейни снимки по бански като ученичка. Крака като клечки, но огромен бюст, и това много години преди раждане, кърмене и т. н. Е, аз очевидно не съм наследила почти нищо от нейната структура. Също съм слаба като нея и трудно качвам килограми, но въпросът е и как се разпределят тези килограми. За да имаш бюст, не са нужни много излишни килограми. Два импланта общо тежат да кажем, между 600 и 900 грама, ако са от най-масовите размери. Така че не е рядкост и слаба жена да си има бюст, ако е предразположена да качва там, а не в ханша например. Аз съм от тези, които спокойно могат да си отгледат ханш 90 см, че и повече (на нисък ръст като моя не е толкова добре), но гръдната обиколка да си стои на 80. Имах и много тънка талия, под 60 см, това също вече се е променило, но каквото, такова.
Помня, че се явявах и на конкурс по телевизията с награда безплатни импланти, организиран от Венета Райкова, в "Горещо". Минах повечето кръгове, написах перфектно мотивационно писмо и ме поканиха на събеседване. Там обаче не бях одобрена, защото видяха, че съм дребна и слаба и силиконът не бил добра идея за моето телосложение. Напълно закономерно, спечели сравнително пълно и едро момиче (Марго, беше фолкпевица), даже Карбовски беше се възмутил в някаква статия, защо са дали силикон на нея точно. Хич не ме учудва това, но бях много афектирана тогава, защото моето писмо беше сред най-високо оценените и ако бях допусната в последния кръг - гласуване от зрителите, кой знае... Помня, че се тръшках, все едно е краят на света.
До ден днешен не обичам да ми се говори против силикона, не обичам някой да поставя под съмнение правото на една жена да си сложи силикон, ако чувства такава необходимост. Или пък да поставя под съмнение това, че аз например имам силикон (защото не е огромен и не се набива на очи), или да ми изтъква някакви псевдоетични аргументи, колко лошо било една жена да има силикон. Аз реагирам много остро на такива думи, защото силиконът лично на мен ми помогна да се чувствам много по-добре в кожата си и не намирам за нужно да се оправдавам защо съм прибягнала до него. Не можеш да обясниш това на хора с твърде малко емпатия.

Все пак да кажа, че приказките против силикона като цяло не касаят твоя случай. негативното отношение към "силиконките" е насочено към съвсем друга категория жени, с друга мотивация, други кубици, други маниери да демонстрират новите "дадености" и т.н.
Ама то това важи и за изрусяването, и за гримирането и за какво ли не.

На 18 г. бях 168 см и тежах 50 кг. Смятах се за идеална. Сега съм на 43г.,  72 кг след 2 бременостти и заседнал живот. Искам пак да тежа 50 кг и да мога да ходя без сутиен, защото още след първата бремеността вече не можех.

Авторката:
И аз съм виждала много момичета на моята възраст, които са слаби, някои като мен, но със сравнително големи гърди. Точно затова може би се притеснявам и точно това много ме учудва, защото на много места съм чела, че дали си слаб или по-пълен влияе на бюста. Но напоследък започвам да си мисля, че не е така.
Специално на мен не ми се иска нещо голямо, просто малък ( но наличен ), нормален бюст. При роднините не съм виждала и не знам да е имало "плоски" жени... Така че може би има надежда за мен...
А относно силикона, понякога си казвам, че ако нещата не се развият така, както ми се иска и ако някой ден в живота се чувствам зле по-някакъв начин, бих си сложила при възможност.
Мисля, че живеем във време, в което няма нищо лошо в подобни процедури ако са в рамките на нормалното и ни карат да се чувстваме добре.
Както при това да поддържаме косата и маникюра си, да се гримираме и т.н.

Нищо лошо няма, но изчакай поне до 18 години, по-добре до 20-21 и тогава се режи.

Моите на 16 бяха същите каквито и са сега (23г.) може съвсем малка разлика да има. Когато бях на твоите години и аз търсих начини да си ги уголемя- кремове, упражнения,  определени храни и т.н. бях се вманиачила по големите гърди. Каквото и да правиш, няма да порастнат - ГЕН!  Аз отдавна съм се примирила с малките си гърди и даже вече си ги харесвам, мисля че цялата роля играе самочувствието, едни гърди не те правят нищо повече и те няма как да определят колко си красива. Даже през годините и момчетата с които съм била, съм забелязала, че повечето не харесват много големи гърди, а по скоро малките и нормалните стегнати гърди. Другото което е, наблегни на фитнеса и на физическите упражнения с тежести, храни се балансирано и здравословно. И ако искаш някакси да си повишиш самочувствието прави упр. за дупе. Поне това сама можеш да си го направиш, а то е много по-добре и секси отколкото големите виснали цомби. В много сайтове, форуми и др. съм чела че мъжете предпочитат хубаво дупе и малки цици пред големи цици и виснало кльощаво дупе

Авторката:
Разбира се, че изобщо нямам намерения да правя подобно нещо на тази възраст. Имам предвид на по-зряла възраст...

Колкото хора, толкова и съвети ще получиш.
Това, което на мен ми иде да кажа, е да изчакаш поне до 21-22 години, защото тогава самочувствието ти ще е съвсем различно. Някъде до тази възраст, че и малко отгоре, моето самочувствие беше катастрофално ниско и не се влияеше ни от бюст, ни от килограми, ни от нищо. На ръст от 1,70 и тегло от 55 килограма се чувствах много по-зле, отколкото в момента, дето ме е срам да напиша колко килограма съм.
Пубертетът е един въртоп от емоции, хормони и неувереност, даже и да живееш най-лесния и охолен живот, а ти очевидно не си имала лек път до момента. Затова просто не мисли за бюста си и не се чуди дали ще ти е проблем в бъдеще. Колкото и клиширано да е, учи се да обичаш себе си тук и сега, такава, каквато си.
А ако на една далеч по-зряла и разумна възраст бюстът продължава да те притеснява - можеш да избереш да си сложиш импланти. Въпросът е, че тогава ще знаеш, че тези импланти са точно това, което искаш, а не вълшебен билет за неизмеримо щастие. Пластичната хирургия е достатъчно напреднала и един адекватен лекар ще те посъветва да си поставиш точно толкова, колкото е необходимо, без да приличаш на карикатури от Плейбой.

Много Ви благодаря! Съветът Ви определено ме накара да се почувствам добре. В момента съм в малко особени ситуация и момент от живота ми в личен план, и определено имам нужда да чуя съвет и мнение от по-зрял човек.
Преживяла съм много не хубави неща, в училище също са ме обиждали и тормозили, като по-малка често се затварях в себе си и това наистина е смачкало самочувствието ми...
Всичко добро Ви желая!

Тъй като аз самата съм на 17години знам колко деликатна тема е външният вид като цяло в пубертета. Истината е ,че формата и размера на гърдите са до ген,т.е една жена може и да е слаба,но пак да има големи гърди и обратното.Аз съм висока 177-178см и тежа 58 кг гръдната ми обиколка е 90 и да ти кажа честно искам още,не защото са малки,а защото ме гони една грандомания....Мисълта ми е ,че през този така емоционален период като пубертета ние не мислим много трезво и рационално ,искаме това,искаме онова още и още по много. Изчакай още 3,4 години виж се в огледалото и тогава прецени дали образът в него ти харесва. Не се комплексирай от малките ти гърди,не са нито първите,нито последните малки гърди на света.Човек трябва да се научи да обича себе си и да се приема такъв,какъвто е. Така много по -лесно ще те приемат и другите,ако не се обичаш и уважаваш ,никой друг няма да те обича и уважава." Няма лоши цици,има малки цици,но малките цици,не са лоши цици"! Това е в рамките на шегата ,но е истина

Да, така е. В един момент се чувстваш зле и комплексирана, в друг си казваш "много съм си добре" и т.н...
Абсолютно нямам нищо против малките гърди. Но малки и хубави, а не липса и на такива.
Другото нещо заради което понякога се чувствам зле е това, че съм по-слаба. Каквото и да правя все съм си такава. Единственото ми обяснение е - ген. Напоследък се опитвам да се храня добре за да вдигна малко килограмите, но може би всичко е и до време и всичко ще си дойде на мястото.
Благодаря ти за разбирането!

Ако не страдаш от анорексия, всичко ти е наред. Да можеш да ходиш без сутиен дори на 50+ и да си слаба е привилегия, възможна за избрани.

С годините метаболизмът се забавя. Аз бях 41-2 кг до не много отдавна, сега съм 47 кг, а по едно време бях и повече. Това без да си променям храненето.

Авторката:
Да, може би сте права. И не, не страдам от подобни заболявания, а напротив - искам да напълнея малко. Но...може би всичко с времето си.

Знаеш ли,че това,че си толкова слаба в този момент е само в твой плюс. С годините жените качват по някой друг килограм,неизбежно е. На 25 години вече ще си с няколко килца отгоре и ще изглеждаш много добре,докато други ще са разплути . Свидетел съм на това ! Жените се чудят как да отслабнат ,ти искаш да напълнееш хаха . Най-големият проблем според мен за една жена е не толкова колко кг. е ,а по-скоро дали има стрии,бричове,целулит. От тия неща вече почти спасение няма. Казвам го, защото има и слаби момичета,целите в стрии и целулит,но пък има и по-пълни с прекрасни кожи и обратното . Ти как си в това отношение? Ако нямаш нищо от това ,дерзай и се радвай на себе си и тялото си.


Мен сега много ме комплексира леката форма на пубертетско акне,загрозява ме. Ако някой знае нещо по въпроса да сподели някакъв илач .....откачам вече