Първа любов/ф

Първата любов:)
В детската грдаина. Посрещаше ме, изпращаше ме, мечтаехме как ще се оженим:) Даже и другрките знаеха за любовта ни и съдействаха. Патешкият танц беше наш дебют;) Но след детската градина си изгубихме следите .

Първата любов?
Ах, първата любов......
Казваше се Румен. Беше на 25 години - висок, рус, със сини очи, невероятна усмивка и тяло цялото в мускули /тренираше кик бокс/. Паркираше пред блока една червена спортна Алфа Ромео. Винаги беше облечен спортно елегантно. Слизаше от колата бавно, все едно го снимаха за реклама. В моите 16 годишни очи той беше Аполон. Когато минаваше покрай мен винаги се усмихваше, кимваше и ми казваше "Здрасти малката.", а след това продължаваше. А аз гледах дълго след него и си представях как някой ден ще се оженя за него.
Наистина беше греховно красив.

О, първата любов... За харесване, харесвах един съученик от моя клас Венци. Но първата ми любов беше на морето в Слънчев бряг като отидох да работя след като завърших гимназия. Казваше се  Борислав. Беше страхотен, всеки един момент когато можехме бяхме заедно. Аз работех в ресторанта на хотела той в компютърната зала. Всичко беше като в приказка докато не разбрах, че си има гадже... Само от 6години били заедно. Разби ми сърцето когато ми каза, просто мълчах и сълзите си течаха самички бях в шок, като се освестих станах да си тръгвам той ме хвана за ръката (точно като по филмите) и ми каза "обичам те, ти си различна и странна, караш ме да се усмихвам само като те видя" никога няма да забравя тези думи. Краката ми омекнаха, целунах го но му казах, че не мога. Напуснах след 2 дни, не можех да стоя повече и да го виждам. Имахме си обаче по него време скайп се ползваше, пишеше ми поне да си говорим от време на време признавам си не ми трябваше много да ме моли. Започнахме да си пишем, да си говорим по камерите, гледахме филми през скайп (пускаме го заедно по едно и също време и си говорихме докато го гледахме). Дойде веднъж в моя град, бях на работа не знам как ме намери къде ми е работното място. Тръгнах си по-рано и цял ден и цяла нощ си говорихме, не спахме. Като го попитах за приятелката му ми каза, че не можел да се раздели с нея, познавал всичките ѝ роднини и тя неговите... И тогава го помолих да си тръгва, изпратих го до гарата изчакахме влака и като се качваше му казах повече никога да не ми пише и търси... Опита се отново да се свържи с мен, но го блокирах. И без това толкова ме болеше, че не исках да си го причинявам. След него години не можах да се влюбя и щото съм умна се влюбих в най-големия тъпънар на света, но това е друга история 🤭

В първи клас и продължи докъм шести, несподелено, разбира се - той (връстник) си имаше гадже. Забележително е, че само с тази ми несподелена любов не изпитвах почти никаква ревност. Иначе много се измъчвах от ревност при следващите си любови, все несподелени.

Бях в 12ти клас. Той беше от съседната паралелка. Никога не си бяхме говорили, даже не го бях забелязала по коридорите. Имахме час по Информатика и в кабинета явно той беше седял на моя компютър предния час и си беше забравил отворен фейсбука. Най-добрата ми приятелка седеше до мен и видя, и реши да ни сватоса, като му писала все едно от мое име. И така той ми прати покана за приятелство, започнахме да си пишем. Умирах си от кеф, че е технически грамотен. Караше старо мицубиши, което сам си беше възкресил от гаража на дядо му, возеше ме и ми показваше разни неща по двигателя. Целувки, гаджета, голяма химия, голяма любов... за 2 месеца. След като ме заряза половин година бях в депресия и ревах на нашите песни. Мина ми като се запознах с втората си любов.

Хмм... Моята първа любов дойде, когато бях на 18.Преди това имах друга връзка и мислех, че той е моята голяма любов, но съм грешала.....
 Та с въпросният срещнат, който беше с 8 години по-голям, ни запозна моята най-добра приятелка, която ходеше с неговия най-добър приятел. Отначало изобщо не ми привлече вниманието,но както са казали "не съди книгата по корицата". Постепенно започнахме да се опознаваме и 7 години по-късно сме семейство... ❤️😊

Бях на 18, когато се влюбих за първи път истински, само че не беше взаимно. Трябваше да мине много време, за да забравя първата си любов.

За мен концепцията първа любов нещо не ми се получи и не я разбрах.
Имах разни срещи с разни хора, интереси, закачки, истории..
 Реалната ми любов с пеперудите до изглупяване дойде когато бях на 22г.