Аз вкъщи давам избори - някакви минимални избори които ТЯ да прави и решава сама, не диктувам какво да прави, но я насочвм с дадения избор (примерно: Ти ли искаш да си миеш зъбите или аз да ги измия ; Ти ли искаш да си прибереш книгите или мама да ти помогне;сега ли искаш да ядеш супата или след 2 минути като изстине и прочее). В яслата динамиката е друга, защото са в група, но пак ми засяда една бучка. Днес се разрева и не искаше да ходи.. Учителката тръгна да и говори на малтийски и тя изпадна в някакъв ужас. Успокои се след прилъгване със стикер и много целувки от мен.. Пак ми стана кофти. Не е ревала от бебе. Направо се хвърли в обятията ми и затова беше странно. Не знам дали го мисля прекалено много или просто вече осъзнато ми правят разни неща впечатление, които преди време съм пренебрегвала.
Сега ще звъня да видя за БГ училището дали ще я вземат на 3 години да ходи на занимания и да слуша повече диалози с други хора. Един път седмично за 2-3 часа пак е нещо.. ако не ще търся възпитателка да идва два пъти седмично за по 1-2 часа докато аз работя и да се занимават със градински задачки/activities(не ми идва как беше думата, да ме извините)/, игри и песни.
Преди няколко дни бях с приятелки на по вино и говорихме за работа, както вие сега си обяснявате.. и като ме почнаха - какво съм щяла да правя в БГ, нямало работа, не знам си какво.. Вие чували ли сте подобни изрази от близки хора? Аз се почувствах много зле, не ме оставиха да обясня защо искаме това или онова. Не съм от хората, които прекъсват другите, не съм и от хората, които ще кажат нагло да не ми се месят, защото реално те си обсъждаха видимо нормални неща. Но не знам.. гледам джобс-а и не ми прави впечатление да няма работа, също и в линкедин има много обяви, нови при това. По-скоро да няма компетентни работници за въпросните места или работодателите да не предлагат най-търсените/удобните условия (явно). Но не е навсякъде.. Имам толкова много познати с прекрасни заплати и работни времена, че дори им завиждам леко (в добър смисъл, радвам се за тях и ми се иска и аз да съм като тях). Вие какво мислите за подобни приказки, опит?
Само заплатите са ми малко... странни, при положение, че в Малта вземам 2 пъти повече от това, което предлагат на повечето места(и тук да добавя, че не конвертирам Еврото в Лев). Но не е навсякъде, разбира се.
Относно работата, аз също работя на компютър (от 4 години и нещо, перманентен хоум офис съм от 2020-та), но съм на смени за жалост. Иска ми се да имам една работа с работно време 9-5 от понеделник до петък, ама още малко време да мине и ще сменя сегашната - с по-висока длъжност. Само да ми мине курса и ще се пробвам да вляза в back офиса.
За почивка тази година ние се отказахме. Излезе при груби сметки 900 Евро само за пътя + кола за 7-10 дни (и проблема е, че ММ иска Дизел а на сайтовете са махнали въпросната опция), искахме и на планина за няколко дни да отидем, че ни е по път за вкъщи. И това за септември.. Решихме, че не си струва. Това е с Райън и Уиз с priority и 10 кг кабинен багаж, без никакви екстри, с други компании излиза още по-скъпо, да не говорим че са с прикачване повечето.