как да преодолея раздялата от няколко седмици със съпруга ми?

# 15 9 ноем. 2006, 09:27 ч.

София
Мнения: 18 679

От горчив опит бих казала на всички момичета - не допускайте чак толкова да се "сливате" със съпрузите си, не е добре. Човек трябва да си е сам за себе си - прекрасно е да обичаш, да си влюбен, да се чувстваш част от едно семейство, но трябва да можеше да се справяш и сам - психически, имам предвид. В противен слуучай, всеки път, когато мъжете ви са някъде, или вие се наложи да отсъствате, или не дай Боже стане някоя издънка, се чувстваш все едно са ти изтръгнали сърцето и си човек - наполовина, и то по-лошата половина, хубавата я няма, далече е Sad

Много е тежко да се чувстваш така - вреди не само на самите нас, но и на децата, които отглеждаме. Така че - по-ведро Grinning

Кажете си - той е прекрасен, но аз съм си самодостатъчна, мога да се забавлявам и сама, мога се оправям и сама, всичко ми е супер, а когато отново сме заедно, ще бъде просто перфектно newsm44

Това е единственият начин да не полудееш Peace

# 16 9 ноем. 2006, 10:29 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 408

Като чета какво си писала и като погледнах лентичката за това от кога си влюбена Heart Eyes

напълно те разбирам. Вие сте още съвсем в началото на връзката си и е нормално да ви е трудно да сте отделно. Не казвам, че с времето тази любов ще изчезне, а че ще стане по-зряла, ще навлезе в друг етап.
Съгласна съм с Белинда, че човек трябва да намери начин психически да се чувства добре и достатъчен за душевния си мир, когато половинката се налага да е далеч. Не може винаги да сме един до друг ...
Сега мисли за специализацията, за новите хоризонти, които ти открива - съсредоточи се върху себе си. Като се върнеш ще се хвърлиш към любовта със стократна сила Peace

# 17 9 ноем. 2006, 11:17 ч.

Мнения: 4 111

Напълно те разбирам, в подобна ситуация съм. Не съм се справила и не мога да се справя с това. Тъжно ми е, гадно ми е, Skype ме натъжава още повече, защото не мога да го докосна. Мисълта, че раздялата е временна донякъде ме успокоява, но не мога да се заблуждавам, че ми е добре, като не ми е. Нямам търпение да се съберем и повече да не се разделяме. Като успокоение - като си полипсваме малко ще се обичаме все- повече. Понякога двойките не се разделят дълго време и започват да се мислят един друг за даденост и една раздяла води до равносметката, която иначе не си даваме. Пожелавам ви много щастие!

# 18 9 ноем. 2006, 19:12 ч.

В една Дупка.
Мнения: 629

А не е ли просто РЕВНОСТ?Нищо друго ли не те радва, забавлява и т.н.освен този мъж.Женени ли сте, имаш ли дете?Не мога да си представя да нямам никакви ангажиментии домакинствои да не се зарадвам на малко "въздух".Нямаш ли приятелки, ако щеш роднини в друг град да ги посетиш?Хиляди неща ми идват като идеи, ако съм просто сама, макари временно.живей си сега,че неминуемо ще мине времето, изпълнено с желание за постоянен контакт с НЕГО.И аз съм и вървя по този ппът, но имам ангажимент с две деца, и просто нямам време да мисля, дали ми липсва.Даже понякога ми е по лесно, защото поне не готвя много,само за децата.

# 19 10 ноем. 2006, 00:12 ч.

Мнения: 2 591

еми не знам какво да кажа - повярвайте ми, никога не съм си представяла, че може да ми се случи такова нещо! имало е моменти, когато съм се наслаждавала на самотата, но сега тя ме поболява... опитвам се да мисля за нещо друго, но мисълта за това, че съм сама ме побърква...

не е ревност със сигурност, но любовта ми сякаш ме е направила зависима Confused

# 20 10 ноем. 2006, 10:47 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

изкуствен проблем, окачествяван като бял кахър от мен.

Причина:

Причина: