Здравейте,мами!Искам да ви попитам кой беше най-трудния период в отглеждането на вашето дете от 1 до 3 г.?Имам дъщеря на 1г и 3м у в къщи е всекидневно фиаско!
- Публикувана: 24 дек. 2021, 06:44 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2022, 20:58 ч.
Най-трудния период от 1 до 3г.
На 2г4м е дъщеря ми. Всеки следващ ден е по-труден от предишния, ако става въпрос за характера на детето. Тръшка се, крещи, прави обратното на това, което казвам, не яде, опитва се да ме командва, какво ли още не. Не дава да я събличам, не дава да я обличам, излиза и се, когато най-не може. Иии така.
Периодът от 2 до 3 години. Тогава беше най-трудно за мен. Пробваше всякакви манипулации, тръшкаше се, опитваше се да се налага. За щастие не позволихме номерата да минават и се успокоиха нещата. След три седмици става на 5 и мога да кажа, че е изключително лесно гледането, ако мога така да го нарека, защото много помага за всичко. Изключително е добра и обичлива и е удоволствие да сме винаги с нея. Много пътуваме по почивки и винаги си е с нас, което преди беше приключение, сега всичко е спокойно.
И според мен е периодът между 2 и 3. Тръшкане, рев, отстояване на "мнение", първи прояви на характер, но пък колкото повече наближават 3, толкова повече се успокояват нещата. Комуникацията задобрява, има разбирателство. Като всяко друго нещо е просто период, който трябва да мине, а родителят да не се оставя на хитринките на децата. 😀
Дъщеря ми другия месец прави две...има ли сме тръшкания навън,ревове но макс по няколко дни ...седмица,нищо фатално като чувам едно дете как се откопчило от майка си в магазин и избягало,моето е нищо.По скоро докато проходи,колики(тежки),зъби беше кофти и да наистина докато започне да разбира и да говори повече да обясни какво иска .
Ще видим след 2😃
Ще видим след 2😃
9-месечна възраст, после 1,9 месеч, после 2,9. След 3, обаче има и късен бебешки пубертет на 4,5. Едва на 6 почва да обмисля действията си.
На към 2 годишен целия квартал ме чуваше да крещя неговото име. Беляджийския период. Изхвърли ми всички червила в тоалетната. И като го питам "как така ги изхвърли?!", отговорът беше "по ено по ено".
Запомнила съм го.
На към 2 годишен целия квартал ме чуваше да крещя неговото име. Беляджийския период. Изхвърли ми всички червила в тоалетната. И като го питам "как така ги изхвърли?!", отговорът беше "по ено по ено".
Запомнила съм го. 
За мен най-трудно беше в бебешкия период- колики, зъби до към 1г.
После вече детето си беше контактно и можехме да общуваме. И през тръшкане минахме, и през рев защо го обличам, рев за чужди играчки и и т.н. Нямам лоши спомени от втората годинка, така и не разбрах защо я наричат "ужасните две". За мен с всеки изминал ден ставаше все по-лесно.
Към авторката на темата: приберете опасните за детето предмети, оставете му някой шкаф с безопасни неща, нека си ги открива и да си се занимава самО там. Научете го да слиза от диван/легло. На моето баща му и аз обяснихме с демонстрация два пъти как да слиза
))
Изобщо водете се по детето, поне растат бързо колкото и да е трудно.
После вече детето си беше контактно и можехме да общуваме. И през тръшкане минахме, и през рев защо го обличам, рев за чужди играчки и и т.н. Нямам лоши спомени от втората годинка, така и не разбрах защо я наричат "ужасните две". За мен с всеки изминал ден ставаше все по-лесно.
Към авторката на темата: приберете опасните за детето предмети, оставете му някой шкаф с безопасни неща, нека си ги открива и да си се занимава самО там. Научете го да слиза от диван/легло. На моето баща му и аз обяснихме с демонстрация два пъти как да слиза
)) Изобщо водете се по детето, поне растат бързо колкото и да е трудно.
На фази е. Има моменти с дни се държи като ангелче, толкова е послушна. Обаче като влезе в другата фаза ми идва да си сипя вино още в 10 сутринта! И така няколко дни решава, че ще прави всичко наопаки, ще реве за всичко, ще се тръшка за всичко. Няма вариант, в който да се угоди, защото просто и тя не знае какво иска. Подлудяваме в такива моменти.
На 2г и 6м е и определено ми е по- лесно, отколкото като беше на 1г. Най- малкото ходи стабилно, качва се и слиза от дивана и столовете без проблеми, говори и може да каже какво иска, не се налага да я нося, започва да се храни самостоятелно. Общо взето вече е дете, а не бебе.
На 2г и 6м е и определено ми е по- лесно, отколкото като беше на 1г. Най- малкото ходи стабилно, качва се и слиза от дивана и столовете без проблеми, говори и може да каже какво иска, не се налага да я нося, започва да се храни самостоятелно. Общо взето вече е дете, а не бебе.
От бебе до към година и половина мислех да емигрирам в Австралия по спешност😅
За мен с всеки ден ставаше по-лесно и дори периода на прохождане не ми се стори толкова труден, колкото чисто бебешкия.
За мен с всеки ден ставаше по-лесно и дори периода на прохождане не ми се стори толкова труден, колкото чисто бебешкия.
Най- трудно беше със сина ми. Всекидневна борба да го запазя цял. Вършееше из къщи като хала обръщаше ми всички шкафове, влизаше вътре, изтърбуши чекмеджетата и никакви предпазители не го спираха. Катереше се нависоко, падаше и се удряше постоянно. Навън хукваше и не се спираше, влизаше във всеки магазин, пипаше навсякъде, тръшкаше се и лягаше по земята, просто ад беше.
Сега имам момиченце почти на 16м и с нея ми е песен. За сега е добричка и няма нищо общо с брат си. Единствената ми трудност е свързана с това, че е постоянно залепена за мен и трудно върша всекидневните задължения.
Сега имам момиченце почти на 16м и с нея ми е песен. За сега е добричка и няма нищо общо с брат си. Единствената ми трудност е свързана с това, че е постоянно залепена за мен и трудно върша всекидневните задължения.
Най- трудно беше със сина ми. Всекидневна борба да го запазя цял. Вършееше из къщи като хала обръщаше ми всички шкафове, влизаше вътре, изтърбуши чекмеджетата и никакви предпазители не го спираха...
