Защо дъщеря ми не разбира от добро

Другото ти детенце е на месец - да не би да ревнува по някакъв начин и няма да се учудя, ако е така....като ви иска вниманието, вие да сте заети с бебчето и по някакъв начин това " не искам да го правя сега" и други, да е като "отмъщение" ...

представяте ли си какво е в училище. В къщи ние викаме по 1 по 2, те и там са така, не чуват докато не и м се кресне. Наща госпожа постоянно се оплаква, че не може да ги надвика, и свирката за физическо почти не помага.това са нашите деца, с които ние не се оправяме, че са ни по 2 а се сърдим когато в училище постъпват както ние вкъщи.

Лелеееееее,аз със две момчета......... .. ...какво ли ме чака.??????...... ................

Торнеросе,
моят се запали по хигиената от детската градина - там си мият ръцете на опашка за щяло и нещяло    и си бършат ръцете със салфетка    това го впечатли най-много.
Оборудвали сме се с тия сапуни с жабчето, на Памперс - Кандоо, дето излиза пяна - и мирише на пъпеш, ходи си сам в банята, мие се и после идва на инспекция - да помириша ръцете. Купихме специални негови кърпи, които сам си избра.
За дупе - също с тия кандоо, могат да се пускат в тоалетната - това, заедно с пускането на водата е най-интересно 
И моето се връща от градината с леко жълти гащи, омазан на дупето, разпасан, с розов крем по лицето, но няма как 
За банята взехме голяма гъба и душгел и се маже сам - все 'без косата'    Постоянно мисля нови номера и средства да му е интересно да се мие, ама не знам докога ще успея 

е де, не сме чак толкова недосетливи, все пак всички тук сме "бг-мами" теорията е ясна, проблема е, че не е толкова лесно. Поне в нашия случай по час на ден само за каката няма никакъв ефект...

Предполагам , чЕ ви е доста тррудничко, ако някой ден се реша на второ със сигурност ще си имам същите чуденки .. а като се опитвате да я приобщите към грижите zа бебето, как реагира?ПОмага ли, или пак се инати?Сестра ми раzкаzа чЕ нейната малка даже в детската градина почнала да става агресивна.. към по малки дечица.. но , предполагам това са си просто фаzи.. Въпроса е , колко ли дълго траят 

Да питаме дружно: Уosarian, колко време продължава, ако реагираш що-годе правилно?
 

Може проблема да се корени в появата на бебето, тя да ревнува, а за децата и викането е вид внимание. И си го проси, понеже не може да изрази чувствата си. Има нужда от повече любов и внимание и пак ще стане добричка!
Сега по темата, аз имах подобен проблем със сина ми който е доста по малък. Даже мъжа ми ни обвини, че сме истерици. Трябваше да крещя за да ме послуша и да ме чуе, един ден установих че така не се получава, само се изнервям повече и нещата се влошават вместо да се подобряват. Спрях да викам, и се справих с подходящ за възрастта му начин, едва ли те интересува как. Сега се разбираме идеално въпреки, че е малък изпълнява задачката от 1 път щом кажа, без да се налага да повтарям. По принцип при всяко крищене ние губим самообладание и губим собственото си достойнство и авторитет пред детето, мога да твърдя, че сега сина ми ме уважава много повече. Ще се опитам да ти дам някой съвети които съм чела, подходящи за вашата възраст. Ако искаш да те чуе започни да и говориш тихо на ухото (като вид игра ще и се хареса) или и се обади от мобилния си на телефона и когато тя го вдигне, ще получиш цялото и внимание и ще можеш да и кажеш всичко което искаш като си сигурна, че те чува. Можеш да направи таблица със задачки и до всяка свършена задачка да слагаш звездички, плюсчета и т.н. с които тя получава дивиденти които могат да се обърнат в играчка или нещо което иска. Това е само временно докато не си върне режима, задачките могат да се променят според нуждите, ако вече нямате проблем със миенето на зъбите, но имате със оправянето на леглото сменяш и т.н. Ако имаш проблем със обличането на детето можеш да използваш друга хитринка, започваш вид игра „Здравейте госпожице, радвам се че посетихте моя магазин, за вас имам идеална рокля, която би подхождала на цвета на очите ви” или нещо подобно. Ако имате проблем с храненето играете на ресторант. Ето госпожице, това е специалитета на заведението, не се чувствайте длъжна да оставите бакшиш” или „готвача е приготвил това специално за вас. А искате ли и нещо за пиене.” Ако примерно детето крещи силно или преминава през стаите като локомотив и пречи на бебето да спи, можеш да подвикнеш след нея „извинете госпожице това е болница, пациентите имат нужда от почивка”. Ако се срещнеш с нейното упорство не отвръщай, а си разменете ролите. Кажи и ти ще бъдеш майката, а аз ще съм ти детето. Вземи ми рака и внимателно ме приведи през улицата” или според проблема. Когато си оправи леглото без напомняне, можеш да и залепиш на леглото бележка „благодаря че си оправи леглото, обичам те; Мама!” и т.н.

Тина, чудесни идеи! Благодаря!

До тук не е спирало Просто наистина са фази, но повтарящи се Има затишие, има кротки игри и обич. Има бой, щипане и викане. Основния момент на ревност преди да се осъзнае какво става при нас продължи два месеца- месец преди и месец след раждането на дъщеря ми. Всъщност и аз не разбирах какво става. После се сетих, че това е прословутата ревност. Нещата за съжаление в този момент се уталожиха не благодарение на адекватната ми реакция, а по кофти стечение на обстоятелствата. Казват, че по- големите деца показват ревността си като искат да ядат от шише, почват да се напишкват или наакват за да им се радват като на бебето- нали на всяка пръдня въздишат бабите с умиление В точно този момент сина ми влезе в един от циклите си с растройство- от алергията. Яде една риба и като се почна едно разстройство- два месеца!!! И през ум не му минаваше да се прави на бебе и да се нааква нарочно- та той висеше постоянно на гърнето. Не му е минало и през ум да яде от шише или да иска от млякото на бебето- той просто беше на зверски режим. Та така или иначе през този период бебето спеше повече и аз обръщах много внимание на баткото- така без да осъзнавам преминахме периода на адаптация с новия член по правилния начин - с много внимание и гушкане. По- късно отново имаше моменти на раздразнение поради липса на внимание. Излизахме двамата и си говорехме, разхождахме се безцелно, купуваме си вредности - близалки и гумени бонбони. И се връща обратно моето слънце. Така е и до днес. Нормално е детето да изисква малко повече специално внимание за себе си. Иамше момент в който аз и двете деца бяхме сами по 12 часа на ден. Целият ни дневен план е съобразен с малката. Това е ужасно. Когато е топло и подходящо за разходка с малката- около обяд, тогава е вече време той да си ляга Изобщо бях зациклила в един момент. Малката иска да я разхождам в количката- само докато количката е в движение тя спи или е не плаче, баткото обаче иска да играе на пясъка. Драма. Сега вече отношенията им са на друго ниво Имат някои общи желания и са малко по- удоволетворени и двамата.
Не свършва де. Просто аз вече се справям по- добре, защото знам какво става и го забелязвам навреме. Ми това е.

Явно проблема не е само у нас, както си мислех 
Големият е на 11 години и постоянно повтрям "Изми ли си ръцете?", "Обу ли си пантофите?" , "Сложи ли си чорапите в коша за пране?" (а не до леглото в спланята ) и други от сорта  Мислех си с ужас, че на нищо не съм го научила въпреки милионните ми повтаряния.
И тогава предприех друга тактика, която може и да не е правилна, но при нас действа.
С плюсчета и звездички не бих го впечтлила, но....направих ценоразпис в къщи 
Например ако сам се сети да изхвърли болкука излизайки на игра - 20 ст. Ако се наложи да гледа брат си 50 ст. за час (това примерно ви го давам) и други подобни.Понякога поощрението е във вид на половин час повече с приятели навън, или половин час повече на компа (там времето е също лимитирано)
Ако обаче е забравил да се измие, да си обуе пантофите, да си подреди чантата и др. подобни , глобите са отново парични.
Ако щете вярвайте, но много бързо свикна да се мие, да не "забравя" вечер да си измие зъбите и т.н.
Но е трудно, много е трудно!Търпение му е майката, но до кога....