Как се постига социална интеграция

Трудна работа...Според мен много зависи от това с кого живееш. Повечето българки, живеещи в чужбина са омъжени за мъже от съответната държава. В този случай приобщаването става по-лесно, най-малкото, защото мъжът си има своя среда, семейство и така нататък, които да кажем, те приемат. Ако си сам, или /както в моя случай/, си омъжена за българин, приобщаването става по-трудно. Аз съм в Италия от4 години, не са толкова много, но не са и малко. Имам и приятели, но това е много относително, тъй като зависи в каква среда ще попаднеш. Някакси нямаш поле на избор. Попадаш на едно работно място и се интегрираш там /ако въобще успееш, зависи и от характера ти/. Аз бях късметлийка, че си намерих приятели, които ме приемат безпределно, така мисля. Не са много, но и тези ми стигат. Общо взето, чувствам се различна от хората тук, но това не ми пречи да ги приемам. Това ми помага да се чувствам интегрирана. А за трудностите, които съм имала...много са, особено в началото..но горе-главата и това е, няма друг начин. Разбрала съм, че човек трябва да има самочувствие, за да го възприемат по-добре. 

Първата и основна стъпка за социална интеграция е доброто владеене на езика.
Местните определено ценят вложеното старание да им научиш езика, а още повече, когато се стараеш да го говориш правилно, не на местния диалект. Лично съм присъствала на комикотрагични сценки с наши сънароднички тук, които говорят на диалекта и местните ги гледат  .
Втората стъпка е включването в групи по интереси. За теб знам, че пееш. Няма да е зле да потърсиш в околността певческа група или хор, които да търсят хора и да се включиш активно. Същото можеш да направиш примерно с готварски курс, плетачески или разни други, които  се предлагат. Дори и да не ти е интересно - ще имаш възможност да се запознаеш с местни дами, да понаучиш как си общуват помежду си, да те приемат, да се внедриш и да създадеш близки познанства (нарочно употребявам този израз, тъй като приятелства трудно се създават).
Местни женски съюзи сигурно има. Няма начин да не приемат такива разтропани дами като теб. При нас организират различни акции, седянки и каквото ти дойде наум.
Сега седиш и умуваш, ама ще дойде ден и ще станеш зависима от тефтера с календара и плана за срещи
Успех!

Благодаря за пожеланията!
Много сте мили, но целта ми не е решаването на мой проблем,
а дискусия по принцип по тази сложна тема. 

Мисля, че за всички е полезно да научим повече от хора, които от повече години
живеят в чужбина. Тук като че ли има повече момичета , които от 1-2 години са в чужбина,  и
някои се изказват доста ласкаво за интегрирането си , но всъщност мисля, че се бърка
чисто битовото адаптиране към средата с истинската интеграция в обществото.

Моя приятелка, която живее в Щатите от 16 години ( кога минаха...) ми каза при преместването ми " И ти чукай на вратите на хората, не ги чакай те да дойдат при теб".
Това много се запечата в ума ми, наистина тази политика действа до някаква степен.

Пътя ви, личния ви опит, трудностите, оценката на успеха/или неуспеха ви,  грешките са нещата , които ме интересуват повече от това къде може да се намери кисело мляко. ( с уважение към него, разбира се)

 

Още не съм я постигнала.... поне аз не се чувствам социално интегрирана...ама да си кажа правичката... първата година - две  дадох 100% от себе си, а беше прекалено рано ( сега го осъзнавам) в този момент мотивацията ми не е чак толкова голяма.... чакам пак да ми дойде музата

добре, обясни ( ако искаш)  с повечко думи за тези 100 % в първата година-две., защо е било рано..

Лени,     за темата!!

Много ще ми е интересно и ще следя отговорите - аз съм от "зайците" - нямам и година тук и все още съм в периода да се противопоставям и да се бунтувам на всичко немско.

Поздрави

Сега покрай бебето ще ти дойде музата.
Това много помага.
Лени, аз писах така обръщайки се към теб, но имах предвид нещата по принцип, надявам се си ме разбрала.
Още един плюс за интеграцията е наличието на книжка и кола. Това на мен ми липсваше определено първите години.

Ходих се бутах в какви ли не училищни ( задължителното езиково обучение) мероприятия, после почнах една доброволническа работа уж за упражнение на езика , но сега разбирам, че ми беше рано понеже езика не го приказвах и обикновенно почти веднага се минаваше на английски, а също така и не бях на ясно с някои порядки на обществото и го приемах малко лично... в прав текс на една моя приятелка и беше казано..."ееех вие от Източна Европа, работите, работите и не мрънкате..."


Вечерница,
нали? и аз така смятам , че ще стане

  разбрах да.
ох, само като я гледам тая балерина и това усмихнато дЕте, ми се плаче
Няма ли някакви лекарства срещу ПМС!? Разстройвам се от всичко тези дни)))
Вчера гледах някакъв филм тип 'коледен', плаках, като доня някаква от лат. филм.

Звезди, и аз мисля , че с бебето нещата лекинко се променят. 
Но това , което казваш е много важно и ми се струва доста реално.

ами аз още не съм я постигнала.
надявам се обаче да съм на път вече...причините защо 6г все още не, ги има.

аз съм много странен човек за някои, не мога да общувам  само заради това примерно да си упражнявам езика или за това да не си пия кафето сама или пък да си имам компания за пазар ми не мога!
за мен човека отсреща трябва да отговаря на някакви мои критерии, а досега тук, в испания не съм открила такъв. има някакви нови контакти, но те са от необходимост, при мен много е вярна приказката, че в чужбина се сприятеляваш по нужда.
предпочитам да съм сама отколкото с някой, който не ми е от кръвната група. преди време се събирах с една рускиня чат-пат, но тя слушаше алла пугачова и следеше до фанатизъм сапунени сериали. приятен човек е, ама нещо не ми е ...
испанки честно казано не съм си заплюла, майките на съучениците на децата не са ми също много по вкуса...ами срам ме е , че съм такава, но не мога да тръгна срещу природата си, ко да правя?!

Хубава тема, Лени 

Аз съм от старите кокали  4 години вечЕ.
Ако се замисля, не знам как да отговоря на въпроса ти..."Интегрирала" съм се достатъчно, за да знам какво ми харесва и не тук, и заЩо предпочетох да остана. Интересен и добър е този северен народ.

Ако интегриран означава да приемаШ/т.е. следваШ привичките им (начин на обЩуване и създаване на познанства), не съм се интегрирала. Пиене до откат в петък и събота вечЕр, емаил комуникация с човека в съседния офис, неудобство да кажеШ "добър ден" (Щото може да откъснеШ някого от мислите му напр.)...мога с чАсове да разказвам за привички и средства на създаване на познанства, които нямам намерение (нито ми е по силите) да овладявам. ОбачЕ ако знаеШ колко добре се интегрирах сред хора, които не сплетничАт, които като са затворени са наистина затворени, но когато имаШ нужда от помоЩ са приятели до гроб...

ПървоначАлната ми (не)интеграция беШе в задружното семейство чужденци. Сега си давам сметка, чЕ най вероятната причина е била езикът, както и липсата на търпение да търсиШ неЩо, което е така добре скрито зад лъжлива студенина.

Всяка сутрин ходех до всеки офис (първо в унито, а после и в компанията, където и досега работя) да кажа "добро утро". КАто реШиха, чЕ не съм ненормална, а просто от южна Европа, и те започнаха да идват до моя офис сутрин, за да ми кажат добър ден. Та сега дори и помежду си го практикуват  Та и те се интегрират към културните ми особености си мисля 

"интегрирам" се покрай Гого (миналата Коледа бях на детскоградинското им тържество, и той беШе много недоволен, чЕ не знам думите на песните; сега съм си поръчАла текстовете предварително и Ще сричАм  ) НАй сетне си седнах на "д" то и учА език. За "извънработни" занимания няма време, но пък гледам на всяко събиране на компанията да присъствам.

Аха, и спортът е много добро изпитано средство да създадеШ близки познанства (и аз, като ВечЕрница мисля, за приятелствата...) Това наблюдавах с близки, чужденци...А и тук спортът се тачИ толкова колкото и водката и бирата 

Та в кратце: нямам финска дружка, с която да отида на кафе когато ми скимне: Щото тук кафето се планира и се пиШе в работния календар. Но има хора, на които да разчитам, и които могат да разчитат на мен. Няма с кой да си обсъдя Анатомия на Грей или Др Хаус (имам де, ама те са чужденци  ). Но пък имам фински момичЕта и момчета, с които мога с чАсове да си говоря за музика, театър и майчински тревоги.

Не знам дали съм се интегрирала достатъчно. Ама май да, след като пръстите на едната ми рука не побират "близките" ми финландци. И май да, след като искам да остана известно време 

Хехе, и аз съм тип "Хара" и направо се подписвам под този постинг, за да не се хабя
И аз не мога да общувам и да се срещам с хора само за да се намирам на приказка и да не съм сама, какво съм такова диво говедо незнам Докато работих и учех долу горе си намирах среда, но от както съм с детето в къщи (междувременно се преместихме и на ново място) стана по трудно. Като тръгвахме да се местим всички ми казваха- ей сега като тръгнете с детето по площадките да видиш колко много контакти ще завържиш на новото място....божеееее ами аз само след месец знаех наизуст  как ще протече един такъв разговор на площадката и предпочитах да си чета някъде да сянка.... нали ви казвам- дивак Има няколко човека с които ми е приятно да общувам, ако ги няма тях предпочитам да съм сама, и мен ме е срам понякога от себе си, ама на, важното е да има душевен мир, другото майната му Само едно нещо ме притеснява от цялата работа- как да направя дъщеря ми контактна след като не й давам личен пример
За статистиката- аз съм от 8 години тук и мъжът ми е тукашен, но това не е критерий, само двама от приятелите му приех като що- годе свои, останалите си останаха чужди. В началото живеехме при свекърите в малко градче където всички ги познават и на мен от няма на къде и от учтивост ми се налагаше да общувам с комшии, познати техни и т.н. и да ви кажа не се чувствах конфортно от толкова контакти с непознати

Ми,Лени ,какво да ти кажа като за на4ало......всяко НА4АЛО е трудно.  
Трябва да мине време...
Аз ве4е по4нах 9та година тука.   Първата ми се видя коШмарна и безкрайна. Колко пъти бях на ръба да си хвана куфар4ето с парцалките и....обратно при мама.
Не бяхме оЩе бракувани с Ди Рока,той по цял ден на работа ( сутрин рано излиза ,ве4ер късно се връЩа ),аз сама в къЩи.Да,имахме нет ама не беШе като сега. Тая работа с евтинките тел.разговори беШе ме4та,Телекома ни пиеШе кръв4ицата и пристигаха сметки за тел за милиони. Лудница.
Аз се записах в на4алото в държавното уни тук в Милано,но скоро ми писна да предъвквам наново у4ени неЩа и зарязах ( сега се бия по главата ама ,ей на )   Имах да взимам изпити в Бг и да си напиШа дипломната работа за да завърШа. Единствените хора,с които обЩувах бяха свекитата и родата на мъжа ми,много си ги оби4ам,но представяте си колко високо интелектуално си комуникирахме.
И понеже се бях депресирала много яко си рекох "Стоп,тук трябват крути мерки ако не искам да дам фира тотално"
Кра4ка първа: реШих да из4истя вси4ки неЩа,които ми бяха в стенд бай,разбирай дипломирането. Напънах си трътката и се дипломирах.
Стъпка втора: оправих си вси4ки видове документи,тапии,книжки,резиденции и каквото оЩе там се сетите.
Стъпка трета::казах на мъжа ми,4е искам да ми съдейства да си намеря каквато и да е работа,за да си дооШлайфам езика,  да повярвам отново в себе си ( 4увствах се като безгръбна4но мекотело в онзи момент   ). Запо4нах като секретарка парт тайм в една агенция за недвижими имоти.Работих там около година,отрази ми се много положително...

Оттам нататък вси4ко ми тръгна нагоре:нова работа,сватбата,бебето  

Lennie, лекарства има, ама караме без лекарства, че не ща зомби вместо дете. Но това е друга тема.
Ти с това дето се разстройваш от всичко, много мирише на коледна изненада 
Съгласна с и с това, което каза Мама Б, за спорта.
Покрах фитнес студиото, което посещавам, също завързах познанства, някои, от които доста близки. Пък и като седнеш на дървените пейки в сауната какви философски разговори почват...

Голи и потни
Ама те и римляните са хортували по баните, така чеее...

Аз къде се бутам между шамарите, като дори и "новачка" не съм ама да кажа едно нещо.
За социалната интерграция си трябва да си мине време, през което да се научат разни работи за конкретната страна. Даже повечето изглеждат маловажни, ама за общуването хич не са.
Трябва да се научат разни неща от историята на страната, актуалните събития, за които се говори по новините, разни светски клюки, ако щеш. Да се има представа от политиката, от празниците и традициите, от типичните манджи, от хитовете по радиото...
Това не са неща, които сядаш и учиш ами сами идват при теб с времето. Натрупват се впечатления и започваш да ги разбираш, започват и от самосебе си да те интересуват много по-живо.
Така, когато си говорят "местните" хем ги разбираш (не за думите, ами за смисъла на разговора), хем можеш да не си само слушател, ами да дадеш и твоето мнение/впечатление.

дааа, и аз съЩото исках да кажа.
А за интеграцията, май нямам никакви съвети
Аз съм само от 17години тук, нямам и не съм имала проблеми... май единственият проблем е 4е аз не искам да се интегрирам особено с тези хора
Много съм си ограни4ила социалния живот, ама то и в България да си бях, ЩеШе да е съЩото...станала съм май много претенциозна... нямам желание да си губя времето със едно празно социализиране...

Странно, ама не мога да отговоря, дали
ми е било лесно или трудно. Живея от
няколко по три години тук, но се чувствам
у дома си, сякаш винаги съм живяла тук.
Много повече се изненадвам, огорчавам,
абе не се чувствам в кожата си и май имам
нужда от интеграция, когато се прибирам
в България. И си мисля, че всеки човек е
създаден, за да живее в еди-кое си общество.
Независимо къде е роден. Тук се чувствам
непритисната, спокойно ми е ежедневието,
знам, че от всяка ситуация има изход,
имам права.........

Ей това не го разбирам, имам позната която по същия начин мисли. И даже не и пука че не се е социализирала...а и няма и намерение, никакви усилия не прави
Ами нали харесваш, не харесваш дошъл си в тази страна, по ред причини, и трябва да се интегрира човек - може ли вечно да страниш от обществото и т.н. ...това са мои мисли - разсъждавам си просто, защото за мен е много важно да се социализирам - просто съм си такава, винаги съм била с много познати, приятели, компании, работила съм много, постоянно гости...кафета..но сега съм малко в задънена улица....ще чета какво пишете и ще се уча

 

Не става въпрос за страната (не 100% поне), както съм казала, и в България ЩеШе да е съЩото... може би е въпрос на възраст, знам ли?
Не ме разбирай погреШно, пълно е с хора около мен, и работата ми е такава и познати бол... нямам проблеми на интеграция, напротив... може би то4но затова не се "старая" пове4е...
В последните няколко години просто ограни4их социалния живот... предпо4итам собствената си компания пред отег4ителни, едни и съЩи аргоменти. Няколко приятели/ки, които са ми напълно достатъ4ни и децата ми... толкова...

От скромен опит пиша накратко какво е важно за мен:
1.Езиковата и културна грамотност, на ниво което ти дава самочувствие и хората тьрсят и харесват компанията ти
2.Трудов опит и колеги
3.Познаване на основните закони
4.Контакти с месни хора
5.Членство в месна организация,хоби група и всякаква подобна форма на ативитет

На мен ми допада да се рова из месните весници, да им научавам клюките, да проучвам манталитета и да анализирам, гледам с интерес месната тв(за разлика от времето когато пристигнах и тьрсех само английски или бьлгарски канали), вече си имам изградени предпочитания.В Холандия всеки новодошьл дьржи изпит по интеграция и ориентация в обществото, има набор от дискове за самостоятелна подготовка.Аз считам, че информацията в тях е много полезна.
И на последно място искам да кажа, че за мен социалната интеграция и скороста и за постигане зависи от характера на човека, амбициите му и обстоятелствата в които живее.Поне при мен беше, е така и ще е така.

За мен езика е най важният инструмент за постигане на тази цел,интеграцията.Започвайки да говориш един език,щеш не щеш започваш да разбираш не само думите,но манталитета на хората в една страна,по грубо казано-какво се крие зад думите.За мен силата е в словото.От това как се изразяваш зависи всичко.А най-важното е как ще те възприемат хората .Това впечатление правиш не само с външен вид(в много от случаите той няма никакво значение),но най-вече градиш представата на другите за самия теб като интелектуална личност.От това зависи дали ще бъдеш допуснат до една група или не.Дали ще си намериш работа,приятели,гадже,квартитра,дали ще ти отпуснат банков кредит и т.н.
За мен най-удачният начин да научиш един чужд език остават книгите.Препоръчвам горещо на всеки който има езиков проблем да чете колкото се може повече литература в оригинал,подкрепен от един джобен речник,в случай че не разбира нещо.
Моята първа книга на италиано беше Ханибал,голяма тъпня,но беше увлекателно четиво,лесна за четене,а това е от екстремна важност .Пробвах преди това с Принца на Макиавели ,но резултата беше нулев .
Примерно аз преди време изкарах един едномесечен курс в Милано,който едва ли някога би ми осигурил хляба,но ми помогна в много други отношения.Най-вече ми помогна да се почувствам по-сигурна в себе си,разбрах също че на хората които се запознах беше приятно и интересно  да комуникират с мен и да обсъждат различни неща,всде още се чувам с някои от момичетата и момчетата и това ми доставя наистина удоволствие.И на фитнес съм ходила,но определено не обичам да говоря на такива места,а и в моя фитнес женските бяха навирили едни носове...

Аз се чувствам "социално интегрирана". За мен това значи да имам приятели - не само познати  Да има с кой да си говоря, да има кой да ме разбира. За по-малко от 2 години от както сме тук съм могла да го постигна

От скоро участвам в организиране на благотворителни събития.

 Хем искам, хем не искам да започна да работя и нещо друго. Вярвам, че и с това добре ще се справя като му дойде времето

В началото ходих на курс за езика/ преди 4 години/, от където ми останаха най-добрите приятелки, но като интеграция беше с резултат 0. Е, имаше малък напредък, защото се записах на стаж в едно начално училище и започнах повече сама да общувам с местните.

След това се записах в Университета. Пърите няколко месеца бяха най-тежките в живота ми. Имало е случай, когато сама съм стояла на някоа маса, без никой да седне при мен. Постепенно успях да се погледна встрани и да видя, че малко или много причина имам и аз. Обичам контактите, но дори и сега понякога ми е трудно да направя първата крачка сама. А това е задължително тук, защото много рядко ще я направят те.  какво да направя и най-накрая започнах да работя към отдел комуникация в Университета. Сега на всяка крачка познавам хора, заговарям ги, те мен и така успях да разчупя леда.

За мен ключовите думи за успешна интеграция са: знаене на езика, инициатива, приемане на нещата, такива, каквото са, без много критики и все пак запазване на собствената индентичност. Поне според мен на холандците  това последното им прави добро впечатление. Живея тук и съм ги приела, но искам и те мен да ме приемат такава, каквато съм. Мисля, че борбата за достойно отстояване на място в обществото ще продължи докато съм тук.     

Аз се считам за интегрирана  . Даже доста се вълнувам, че утре ще ходя за първи път да гласувам (най-важно е как ще гласувам на въпрос номер 1 - да разрешат ли да се продава вино в супермаркетите ).

Усещам се, че почнах да казвам "нашия щат", "нашите политици" (май последното го използвам и за български, и американски). Както и казвам, че ще се "прибирам", когато летя към БГ, но и към Щатите. Шантава работа.

От почти седем години съм тук, и ще се съглася със Пиколина, че си трябва време, за да разбереш "отвътре" порядките на хората, културните им референции (телевизия, новини, книги), навици и възпитание откъде идват... А и моят мъж е българин, имаме и много на брой и на качество  български приятели, така че не сме потопени в "местната" среда. Ама не сме и от "заклетите български общества" де (такова съм виждала само в Чикаго, дето и по заведения, и по институции можеш само с българи да общуваш, дори можеш да минеш и без английски).

Но съм дотолкова интегрирана, доколкото характера ми го позволява. Мисълта ми е, че няма да тръгна да създавам нови приятелства само за идеята. С колегите си от работата поддържам извънработна връзка от виждане по семейно 2-3 пъти в годината. От университета имам 2-3 приятелки, с които на няколко месеца веднъж се виждам за кафе или питиета. Стига ми.

Мислих да пиша повече по тази тема, но като чета отговорите преди моя, мисля, че най-важните неща за постигане на интеграция са вече изброени. За това искам само да обобщя, че когато спреш да си задаваш този вьпрос, означава че си се интегрирала достатьчно.

Интересна тема, защото цял ден ме гложди въпросът ти Аз лично не знам какво точно значи да си се интегрирал-критериите и амбициите ни са толкова различни и индивидуално обусловени. Аз съм тук от 7 години, винаги съм работила моята си професия, била съм по цял ден само сред французи, езика владея доста сносно(според французите), вече съм много по в час с техните новини, политици и събития...
И въпреки това....ами не знам дали съм интегрирана..нямам много френски приятели, не членувам в клубове(но както бе казал някой по-горе аз и в БГ бях така затворена, никога не съм била по масовите мероприятия), не мога да готвя френски манджи...
Общо взето тук се чувствам вече много повече в свои води отколкото в БГ, но честно казано, днес малко се пообърках като четях темата...какво значи да си интегриран?
Абе много не ти помогнах
С една дума и аз съм почти като Бубка , само дето не гласувам...

Мисля, че има 2 пътя за интеграция в зависимост с каква цел си емигрирал. Едното е ако отидеш да работиш или учиш без семейство. Тогава става сравнително бързо, тъй като по цял ден имаш контакти с местните. Това предполага и че знаеш сносно езика предварително. Остава да запълниш личното пространство, т.е. да не се връщаш в празна къща, да са ти запълнени (не само с мероприятия, а и с емоции) weekend-ите и т.н. Евтл. част от колегите могат да се превърнат и в приятели. Както и да е този път ми е по-познат и ми се вижда и по-лесен от сегашната позиция. Преди 15г. обаче завиждах благородно на тези, които бяха омъжени и единствената им грижа беше едва ли не да си изберат лекцийките.
Другото е да дойдеш със семейство - като пак има 3 варианта - мъжът ти е местен, българин или ни едното ни другото. Ако е местен си доста свързан със средата и освен да се интегрираш не ти остава голям избор. Тогава трябва да минеш обратния път - евтл. да научиш езика, да си намериш работа или среда без работа, но наистина това ми се струва по-трудно в смисъл че трябва да проявявaш инициативата, докато в първия случай става по-естествено. От друга страна пък имаш средата на мъжа и семейството му.
Тук има такова правило - годините от 11 до 21 се броят по 2, когато се кандидатства за гражданство. Улеснена е процедурата и при получаване на гражданство, когато си съпруг/а на местен. Всичко това ми се струва доста резонно.
В крайна сметка доста е индивидуално - някои толкова искат да станат това, което не са, че след време забравят и бг и стават по-европейци (или каквото там) от самите европейци. Други и след 30г говорят перфектен бг, не странят от обществото, но и не са се изцяло претопили, а са успели да вземат най-доброто и от 2те култури.

С пристигането си, по4ти веднага, имах късмета да си намеря работа, която що годе ме удовлетворяваше. Създадох контакти. Събирахме се с колежките в извън работно време /не много 4есто, но по някои поводи/. После забременях, продължих да работя до последно. Не си се представях да се кютна да си седя саминка, без дружки и без семейството ми наоколо. Родих и запо4наха депресиите. На 6-тата седмица от раждането не издържах на "атаките" и се върнах за по няколко 4аса дневно, 3-4 дни в седмицата. По4увствахс е отново 4овек.
После офиса се премести в Австралия, а аз записах да у4а - дистанционно и тогава зациклих ... комуникирах само с де4ко и българските ми дружки. Едва около втория му рожден ден пак живнах - записахме се в един плейцентър и там откарахме по4ти 2 години. Това е нещо уникално за НЗ - Плейцентъра, като вариант на център за на4ално обу4ение - семействата се сближават много, а самите родители взимат дейно у4астие в израстването, възпитанието и ежедневието на децата.

Според мен възрастта също си оказва влияние за едно по- бързо интегриране. КОлкото по -рано си преселиш толкова по - бързо възприемаш и създаваш нови навици. Поне това са мои наблюдения. Също и настройката на самата личност.

имаме доста работа в службата, сега и детето , та още повече и... ами не съм имала време иzобщо да се zамислям в коя държава съм. Просто давам по правилата и не се zамислям мног омного много и не се zадълбочавам да правя параллел с българските. ПРсто приемам , че такива са нещата, каквито са и иzобщо не се zанимавам да тсрся под вола теле или да мъдря zа всяко нещо , което ми се случи дали няма да е раzлично, ако съм родена тук. Прикаzвам си на немски, със сигурнос с грешките , но докато ме раzбират ... до сега не ми се е случило някой да ми поправи граматиката 
Та тъй. Държа си се с хората , като с съzемляни  т.е както бих се държала и у нас и на всякъде.
честно каzано, на мен общуването в БГ ми беше доста по трудно, поради раzпостранената грубост, припряност, бнерви, простотия и мутро/bиzнесмен манията.

Много интересна тема наистина 

За интеграция където и да е основното и най важно нещо е езика  Не че ако говориш 5.езика различни от местния няма да се интегрираш, ще - но много по бавно, и в някакви други среди и общества но не и сред местните 

Също всичко е и до характера на човека, тук е имало не една тема дали имате приятелства в чужбина, и доста хора отговарят че приятелства се правят САМО в училищни и студентски години, останалото е само познанство , което ми се струва супер тъжно
С други думи се опитвам да кажа че трябва и желание за интеграция, винаги чужденеца е този който трябва да търси контакт и общи интереси, направо невъзможно е местните да дойдат да те дърпат да се интегрираш сред тях 
Ако не търсиш сам възможности за сближаване, може и 10г. да си живееш някъде и да се чувстваш като на самотен остров

Следващото важно нещо са интересите - да намериш група хора който споделят твоите интереси, както вече бе споменато, пълно е с различни курсове и всякакви организации, ориентираш се по собствените си интереси и се записваш някъде, където намираш един вид сродни души, от там нататък всичко е индивидуално, е  с едни сте по сродни, с други съвсем не  но то е според характерите вече...

Спорта също изключително лесно и бързо сплотява и сближава хората, така че изобщо не е за подценяване, ходете на аеробика, плуване, отивайте да гледате разни мачове на обществени кафета и барове, пак много сродни души ще намерите 

Аз имах изключителен късмет, дойдох без език но със спорт, и благодарение на средата в която попаднах - млади и супер момичета, за една година не само проговорих така че не можеха да ми вземат думата  но и намерих страхотни приятелки в лицата на някой от тях

А тук изключително полезно е че всички се поздравяват Добър ден, в смисъл на улицата не, но в работата например си казват и по 100х Добър ден, щом се видиш с някой поздравяваш, и така всеки ден няколко години може да сте на 100х Добър ден и нищо повече, това в повече трябва да дойде от теб, да си дадеш малко зор за да минеш на диалог, сближаване, приятелство...

Аз нямам проблеми с интеграцията, чувствам се интегрирана отдавна - 10г съм в Чехия, а в последно време не се спираме с бебона от организации и срещи  но съм и човек който и на спирката е способен да се заговори с някой който съм виждала няколко пъти - в работата, в квартала... Доста майки в квартала дори аз ги запознах помежду им, и съм главен организатор за доста детски мероприятия, но мен това ме забавлява, доставя ми удоволствие, а това изглежда си личи 

Доста съм контактна по принцип, май винаги първо аз заговарям, не чакам някой да ми обърне внимание  в повечето случай срещам отзивчивост в насрещния. А чехите по принцип си мисля че са изключително любезни хората, дори и да се карат или спорят всяка втора дума е Моля ти се

Та с други трябва да търсиш, за да да си намериш място в обществото, за да немериш средата която те приема такъв какъв то си, но за всичко се иска време, нищо не става за месец, за два

Нямах време да прочета останалите, но за мен първото условие за интегрирането е перфектното владеене на местния език. Следващото важно условие е да контактуваш предимно с местните, а не да се движиш само в групи със сънародниците си. Това последното изолира изключително много по мои наблюдения. Усвояването на привичките, обичаите, както и на всички норми на поведение характерни за страната е също много важно. Освен това аз лично винаги съм се стремяла да не подчертавам факта че съм чужденка, за да постигна снисхождение например или да бъда извинена за нещо. Просто съм се държала винаги като местна. Пример: преподавателят ми по английски не знае че съм чужденка. Изпитва ме и ме кара да преведа нещо от френски на английски. Обаче аз просто не знаех значението на един термин на френски. Но не го казах, отговорих че не мога да преведа и толкова. Доста по-късно преподавателят научи че съм чужденка и то защото чу един разговор между мен и един друг човек, в който казвах че съм от България. Въпросният преподавател се приближи към мен и ми каза, че е удивен от този факт! И как няма като един път чете една моя работа пред останалите студенти и ме даваше за пример за добър изказ на френски  Тази последната случка беше едно от стъпалата ми за интегрираност. Истински интегрирана обаче се почувствах на 6-тата година, като започнах работа. Вдигнах си стандарта на живот и заедно с това се научих и на някои маниери на поведение в обществото, което ми даде по-голяма увереност и оттогава сякаш всички врати започнаха да се отварят пред мен. Тогава един път колегите ми ми казаха, че направо са забравили че съм чужденка. Омъжването ми за французин стана едва след всичко това и тогава реших, че нямам какво повече да правя във Франция и се върнах в България. Сега съм в процес на интеграция в собствената си родина. Не е лесно!

Аз съм тук от 8 години, живяла съм в Щатите и преди, тук съм завършила, нямам проблем с езика, мисля че познавам културата доста добре, НО не знам дали съм напълно интегрирана нито тук, нито пък ако сега ми се наложи да се върна в България ще се чувствам като у дома си. Често си говорим и с други чужденци тук, че сме един вид хибриди - нито американци, нито принадлежащи към родините си. Има неща с които никога не мога да свикна въпреки че работя с много хора, опитвам се да разбера и видя различните гледни точки и от къде произлизат. 


това и за мен важи, не знам дали да не кажа за съжаление. В почивните дни (когато имам време за социализиране) предпочитам да съм с децата, да чета - ей такива неща. Понякога си мисля, че съм станала много затворена, че един ден това ще ми тежи, но това май е друга тема.

Аз май съм най-близко до Didi3, както го разбирам. Не мога да кажа, че съм изживявала разни културни шокове и самоти, защото е чужбина. Освен това си давам сметка, че и като живеех в България, не съм била кой знае колко социално интегрирана, просто съм с по-камерна нагласа, и където и да съм, няма да съм особено социално интегрирана. Тук ходим по разни социални събирания повече заради децата. Станах и аз като че ли по-затворена, може би защото тук усещам по-голяма свобода да си го позволя.

Интересен въпрос. Чесно казано не бях се замисляла...дойдох в Англия преди 8 години (млада,млада на 22 . Първо учене, университет и там като че ли направих 2-3 доста добри приятели. После работа, нови познанства, дете-още други, после пак нова работа и т.н.
Май да, чувствам се интегрирана.
Според мен най-важното (дори преди знаенето на езика) е каква е нагласата на човек-дали е отворен за нови порядки, култура и взаимоотношения, или не.

Това мнение, подобно на Блажка, се доближава най- много и до моето.
И аз съм в САЩ от 8 год.
Официално смятам, че съм напълно интегрирана - завършила съм университет тук, езика, естествено го говоря добре, женена съм за местен, детето ми е родено тук, работата ми е също главно с  местни.
Социалната ми (ни) среда е главно американска (до такава степен, че преди няколко седмици се оказа, че имам едва две български приятелки наоколо и няма с кого да направя погача за дъщеря си   ).
На пръв поглед- идеално интегрирана.
Да, ама не. 
Никога няма да бъда 100 %  такава и не се и опитвам да се заблуждавам, че е възможно иначе.
Дъщеря ми- да. Аз- надали. Независимо от усилията ми и/ или обстоятелствата.

И преди съм го пускала мисля, но пак ще го направя -  отказ от един любим мой разказ на Благовеста Момчеджикова. Няма друго нещо, което поне за мен толкова добре да описва състоянието, в което се намираме в качеството си на съвременни емигранти- опита ни за интегриране в новото място, духа ни, противоречията... Особено показателен, мисля, е втория параграф.

"...The foreigner is not from here. He comes from there and holds on to that spiritual connection while here. Thus, the foreigner hasn’t fully left there and, because of this, hasn’t fully arrived here.
 Having departed, having left there, the foreigner still exercises his responsibilities for there, not for here. He doesn’t owe to the here: it can’t boast a childhood house, memories, or family; it is not populated with the what constitutes the foreigner as such. The foreigner can leave the here at anytime and forever. However, he can never leave the here unmarked by it.

 The foreigner best represents the modern condition of living “in-between” cities, countries, cultures. Living “in-between” here and there, the foreigner is vulnerable, he questions both here and there, and frequently feels belonging nowhere, neither here nor there. Stretched between two places that have to connect in him, the foreigner is like the bridge: always belonging half-way to the parts it connects and thus, profoundly disconnected. He has always already departed and always already not arrived..."

  А ако все пак става дума и за конкретни примери за социално интегриране, Лени, ще ти кажа при мен как беше.
В началото трябваше да сменям визи, чаках документи и приравнявания, за да ме приемат тук и през съответното време нямах право да работя. Бях изолирана вкъщи, все още не говорех английски както сега, не познавах много хора...затова започнах да доброволствам. Отидох в една детска болница за деца с тежки физически увреждания и станах волюнтиър- два пъти седмично ходех и помагах на рехабилитатори, социални работници, в занималнята - това определно ме караше да се чувствам полезна, а колко много помогна за социалната ми интеграция мисля, че е излишно да казвам. 

това е и моето мнение и по-конкретно-дали е критикарски или не настроен емигранта;ако приемеме нещата каквито са без да им търсим зорлем кирливите ризи мисля 1е имаме по-голям шанс за успешна интеграция;
аз не се 1увстам нито изолирана,нито интегрирана;нямам о1аквания да намеря приятелства като от детството,работя си кротко,по правилата я караме, доколкото ги знаем,както казаха по-горе и съм благодарна 1е ми е дадена тази възможност..
познавам много интегрирани хора к на 3 думи правят 9 грешки,та това за мен не е най-най-важното..

Най-важното е охотата да се интегрира човек, няма ли я нищо не се получава, и после остава времето да понареди нещата.
Виждала съм българки който само с минимален език имат уважението на местните.
Отначало на мен ми помогна това , че имах работа за целия китайски народ, и почти неусетно страшно много познати, част от тях сега са добри приятели.
Не съм се насилвала нещата, в един момент сапунения мехур който ме обграждаше не беше там, имах право да реша, да избера и да предложа нещо на някой.
Първоначалните ми усилия бяха насочени ни повече към работата, а не към местните.

Като цяло чехите са добронамерени, така че доста ми помогна и този факт.
Сега дори и пощальоните ме поздравяват, а в библиотеката ме знаят по име, въпроса е това ли интеграцията?
Е, имам едно преимущество живея в градче с 15 000 жители, а сега когато ни се отвори шанс да се местим много се колебаем дали си заслужава да загърбим всичките тези хора с който се чувстваме добре и у дома.

Мисля си, че самата интеграция започва от самия човек и в усилието му да достигне хармония със средата в която живее, времето за мен си остава един от най-важните двигатели.

От 9 години съм тук, мъжът ми (българин) от 15. Познати и приятели имаме повече отколкото време да ги виждаме  . И двамата сме много контактни и създаваме приятелства буквално както си вървим по улицата и дишаме. Основно от къде:
1) Българската среда - още от първия ден в който пристигнахме ни юрнаха по купони. С времето и се сродихме с някой - тук имаме кръстници, кумове, ние бяхме кумове и пр.
2) Университетите - и двамата сме завършили тук, така че съучиници, съквартиранти, гаджета  
3) Работа - и двамата работим в сфери, където преобладават младите интелигентни хора.
4) Съседите - особенно сега покрай сина ни сме редовно канени по събирания и рожденни дни.

Освен Българи и Американци имахме удовоствието да се запознаем и сприятелим с хора и от най-различни краища на света: Русия, Украйна, Аржентина, Венецуела, Италия, Испания, Белгия, Чехия, Германия, Индия, Пакистан, Мароко, Турция, Гърция, Китай, Корея, Япония...

Като цяло смятам, че Америка е страна, в която е много лесно да си намериш "средата". Ако говориш езика, имаш добро образование и работа, почти няма прегради пред тебе. В много голяма степен ти си определяш до къде и с кого да се интегрираш.

Ами да,нормално...тези 100% никога няма да ги получиш като краен резултат.Защото и на 99 години да станеш и само там да живeeш и само с местни да общуваш пак ще си останеш българка.Българското в теб не мож го изкорени.Виж дъщеря ти едва ли ще се определя като българка,както и моето дете живэйки тук няма да се определя като мелез ,а като италианче.
Но тук говорим за интеграцията,която няма нисто общо със самоопределянето.Един арабин може да си остане арабин до мозъка на костите си,но въпреки всичко да се внедри идеално в новото общество в което се намира,нали?

аз съм  много комуникативна и умея да слушам. това много се харесва, а като по4на да добавям местни изрази, се захласват!мисля, 4е ве4е съм им разгадала кода на манталитета  и малко или много са ми прозра4ни като на4ин на поведение! но това не се харесва определено, а истината най-ве4е, особено от 4ужденка, когато е за критика! но ме познават определено за 4.5 г визуално  и ме поздравяват или искат да си говорим, да споделят с мене( аз съм гроб, хихи)!а бебка е много известна покрай мене и свекър ми, сега тя е клю4а към контакта!и е добре, на мене са ми безкрайно интересни хората като цяло!
 
 
 

Това е интересен въпрос и в контекста на това, как например в Англия има прослойки: или имигранти, или деца на имигранти, които не само не са интегрирани, ами са на нож с останалото общество. Немалко от тези "образцови млади мъже", дето от време на време ги хващат на път да взривяват гари и летища, са или от дълги години в тази страна, или са родени тука. Езика-говорят го, учили са тука, домовете има са тука, ама от това май не следва много.
Може би (взимайки езика за даденост, признавам), особено важно е да приемаш ценностите на "приемното" общество. Да знаеш историята му.  Да си наясно с нравите и етикета. Да имаш приятели от "новото" място. Да работиш.

Аз съм от 6 години в Полша. Никога не съм си задавала въпроса дали съм се интегрирала или не. Но покрай зетя ни, който е германец, виждам защо той не може да се интегрира - въпреки че поляците са доста отворени хора, особено младото поколение не е чак толкова негативно настроено към германиците (т.е. това не е пречка за неговата интеграция). Според мен да се впишеш в дадена среда и да заживееш в нея, най-важното е на първо място да желаеш това. После идва езикът - един от най-съществените моменти. Дори да не го знаеш добре, важно е за местните да видят твоето желание и стремеж да го научиш. Много е важен също, според мен, интересът към местната история, култура, традиции. Уважение към техните празници. Според мен контактите в работата са само средство за интеграция - има много хора, които работят в чужбина, но не се чувстват интегрирани. Важно е също и до каква степен ти самият ще се отвориш към другите и чуждото. И до каква степен ще позволиш то да те завладее. Т.е. за мен е по-интересно как да постигнеш интеграция (социална, както я определя Лени), а в същото време да запазиш своето различие, къде е също границата на тази интеграция - сам ли я поставяш или обществото ти я налага?  Мисля, че при смесените бракове това е по-трудно - там е по-лесно докрай да се претопиш.

Интересен въпрос...
Тук съм от 8 години, първо като студентка без ангажименти, после като съпруга на французин. Откакто съм тук работя, говоря езика на много добре ниво, в час съм с новините и темите за дискусии, готвя френските манджи, имам право да гласувам, излизам понякога с колеги....... НО!..... не съм сигурна дали съм социално интегрирана.
Аз съм си борсук по природа и хич не се виждам да се включвам в разни организации, не се занимавам с огранизирана общополезна дейност, добри приятели французи нямам (единствените, които имахме, взеха та заминаха за Канада), не заговарям непознати по улиците и в квартала. Но това си моя вина, тъй като не съм контактен човек, трудно ми е, не ми идва отвътре...
Та за мен, социалнта интеграция до голяма степен зависи от самия човек, от неговия стремеж и желанието което влага, после от обществото, където иска да се интегрира, дали приема "външни" с отворени обятия, или ги гледа подозрително и под око. И всичко това минава през едно изключително добро владеене на езика и познаване на местната действителност.