Благодаря за подкрепата, мили момичета! 💙 Тежко е много, особено покрай празниците е много трудно, друго си е любимия ти човек да е до теб. Аз, като възрастен, разбирам ситуацията, не се оплаквам вече, от години минавам през това. Лошото е, че детето с всяка изминала година реагира все по-остро на заминаването на тате. Усещах, че натам отиват нещата, но от два дни не позволяваше никой да говори с баща му, да го доближава, да контактува с него, баща му да отива някъде. Изобщо всичкото внимание на баща му да е върху него. Ние го очаквахме, разбира се, защото това е всяка година. Снощи не искаше да си спи на леглото, а искаше при баща си, мен ме избута да отивам другаде. Това също сме го виждали и не ни изненада. Днес рано, рано сутринта изпратихме таткото, той си спеше и нищо не разбра. Само веднъж ме пита за баща си - къде е и кога ще дойде, като не го лъжа и му казвам. Каза "добре" и до там, но това, което се случи преди малко май не съм го очаквала. Не позволи да го изкъпя и да го приготвя за лягане и само пищеше "Тати, тати, не мама", защото това си е техния ритуал, тяхното време, в което аз не се меся. И ми стана много болничко за детенцето ми....
Някой може да се е натъжил, но малко ми олекна, защото не си позволявам да пусна дори една сълзичка пред него и понякога е трудно да си слагаш усмивката на лицето.
Някой може да се е натъжил, но малко ми олекна, защото не си позволявам да пусна дори една сълзичка пред него и понякога е трудно да си слагаш усмивката на лицето.
прибрахме се пт Италия края на февруари 2седмици карантина, после наша позната се карантинира у нас при гаджето си... айде и ние затворени... та след 3месеца денонощно заедно установихме, че не можем един без друг и тази ситуация само е ускорила нещата м/у нас и през юни 2020 се изнесохме самостоятелно да живеем. 
