Искам съвсем сериозно да питам - какво се очаква при директно отрязване? Краставичката да плесне с ръце, да бравоса режещия и да се тупне по челото ей, че съм проста краставица, как не се сетих за толкова време, че няма да стане моята?
- Публикувана: 8 дек. 2021, 02:48 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2021, 13:21 ч.
Тя ми е сърдита без причина
Повечето хора се отказват при директен отказ за комуникация...
Дори да са се досещали, че вероятно няма да стане, аз лично никога не бих очаквала от влюбен човек, да се откаже, без да му бъде потвърдено с думи. Особено пък, ако имат някаква обща среда, тогава е още по-малко вероятно да се откаже сам. Докато не се разсеят съмненията, е нормално човек да лежи върху надеждата, не знам защо е толкова изненадващо това?
Дори да са се досещали, че вероятно няма да стане, аз лично никога не бих очаквала от влюбен човек, да се откаже, без да му бъде потвърдено с думи. Особено пък, ако имат някаква обща среда, тогава е още по-малко вероятно да се откаже сам. Докато не се разсеят съмненията, е нормално човек да лежи върху надеждата, не знам защо е толкова изненадващо това?
За мене е изненадващо, защото това значи, че е наистина много глупав. А пък това означава, че може и да не разбере правилно директния отказ за комуникация, ами ще си го интерпретира, както си иска.
Точно при обща среда е най-тегаво не само да се откаже сам, а да намериш начин да му откажеш и ти, без да се налага да се държиш като пълен темерут - на всички им прави впечатление различното отношение, а такова няма как да няма при такива ухажори.
Точно при обща среда е най-тегаво не само да се откаже сам, а да намериш начин да му откажеш и ти, без да се налага да се държиш като пълен темерут - на всички им прави впечатление различното отношение, а такова няма как да няма при такива ухажори.
А тази упоритост хората сами да се сещат, как се нарича? Не знам, за мен е много харш да оставиш някой да се чуди той ли е направил нещо, обидил ли е, засегнал ли е, как го виждаш изобщо човека...
Толкова ли е трудно просто да се каже 'виж сега, знам какво искаш от мен, но това няма как да се случи, по-добре да спрем контакта между нас'... и толкова. Нито трябва да обиждаш, нито трябва да си груба, просто да бъде казано ясно.
Толкова ли е трудно просто да се каже 'виж сега, знам какво искаш от мен, но това няма как да се случи, по-добре да спрем контакта между нас'... и толкова. Нито трябва да обиждаш, нито трябва да си груба, просто да бъде казано ясно.
'виж сега, знам какво искаш от мен, но това няма как да се случи, по-добре да спрем контакта между нас'...
При мен методът не е проработил нито в деликатния му вариант, нито с грубости, а аз съм имала и основание да кажа знам какво искаш от мен, защото ми беше обяснено.
Аз пък не разбирам, ама наистина не разбирам - в описаната ситуация - има някаква комуникация, която прекъсва; жената не подава сигнали; жената избягва комуникация, даже избягва поздрав - кое точно му е трудното да се досети човек?
И това оправдание - влюбен бил. У тях щял да ходи. На мен ми бие на мания. Почти на годините на лирическата героиня съм и да ми се изтъпани на вратата някой, който е просто познат, в най-добрия случай колега, па да ми иска обяснение - не е нормално това.
Различни са случаите, наистина. На мен ми е нелепо да се обяснявам на някой защо не го харесвам/искам, не дължа такова обяснение освен ако нямаме някакви близки приятелски отношения преди това.
Както и не разбирам хора, които се чудят - Той/тя харесва ли ме? Ами щом другият избягва комуникация, наистина ли се чудиш? Сигурно тайно плаче нощем над снимката ти.
Както и не разбирам хора, които се чудят - Той/тя харесва ли ме? Ами щом другият избягва комуникация, наистина ли се чудиш? Сигурно тайно плаче нощем над снимката ти.
Ами имало е комуникация, сега изведнъж няма. Нормално е човек да се чуди най-малкото защо вече няма. И то не само между влюбен-невлюбен, а и между приятели би било странно и човек би търсил обяснение.
Ако никога преди не е ходил до тях, ще е тъпо да се изтърси. Ако е ходил, може затова да го счита за нормална опция. Не знам какви са отношенията им, откъде се познават. В компания ли, колеги ли са...
Ако никога преди не е ходил до тях, ще е тъпо да се изтърси. Ако е ходил, може затова да го счита за нормална опция. Не знам какви са отношенията им, откъде се познават. В компания ли, колеги ли са...
За първи път чувам да се счита за нормална опция да ходиш до дома на някого да му искаш обяснение, понеже вече си ходил. Ама без покана ли си ходил? Или като си ходил, си минал домакинята и затова вече у тях ти е у вас и винаги си добре дошъл? Може би като се каже 'чувства', това вече е достатъчно оправдание за куку прояви?
Без контекст и съвети не могат да се дадат, още по-малко пък за нарушаване на личното пространство. Докато се обяснят условностите, които може би, евентуално, би могло да оправдаят въобще да се зададе въпрос, без въобще да се конкретизира кога и как, ще е нужен цял ден да се представят няколко хипотетични ситуации.
Мразя, лъжите, увъртанията, криенето, игрите.
Нищо тактично не виждам в това да оставиш някой да се чуди, като го виждаш, че страда. На хората не се налага всеки ден да си развалят спокойствието, заради някой влюбен в тях, а дискомфорта, който ще си причиниш ти за няколко минути, е нищо в сравнение с този, с които се бори човек с несподелени чувства.