На кого са кръстени децата ви

и моето така!

Не ми допада тази идея да се кръщава на някого.. Името ми харесва на мен, и толкова, аз съм майката, аз решавам. Иначе ще съжалявам цял живот, че съм послушала някого, така зная, че аз съм си виновна  

Станислава е на дядо си Станьо,а Анелия е на дядо си Андон.

На никакви баби, дядовци и прочие, на себе си  е кръстен.

На никого. Това беше единственото име, което и двамата с мъжа ми харесахме.

Голяма на нея си. Но го избра свекърва ми от пет предложени от мен варианта.
Второто- на баща ми. Майка ми е голяма мърморана и за да има в мир в семейството...Аз всъщност приемам идеята детето да носи името на дядо или баба положително- много обичам баща си и знам, че за него тези неща са важни и ако детето беше момче сама щях да предложа да носи неговото име (свекърът ми е починал). Но в същото време не смятам, че тези неща са задължителни. Родителите ни трябва да разберат, че майката и бащата имат право независимо и сами да изберат име на детето си.

Голямата на майка ми , а малката на двамата си дядовци.

На никого.
Харесах си името Боян и така го кръстихме
За ужас на половината род....

На нея си.
Родата малко трудно го преглътна, ама свикнаха

И ние със съпруга ми бяхме напълно против детенце да носи името на някой от родите ....затова я кръстихме Ивон на баща и- "Иван" 
Така е най-добре,за да няма сърдити роди

И мой те така.

Даже името е същото

Дъщеря ми е кръстена на баба си/свекърва ми/. Не сме променяли името. Бабата се казва Благородна и щерката се казва Благородна. Ако второто е момиче ще го кръстя на майка ми живот и здраве. Ако е момче ще го кръстя на свекър ми.

Голямата ми дъщеря е кръстена на мен-Анна,аз съм Аня,а малката Филипа на баща си Филип.

Синът ми е Данаил - кръстен е баба си Димитричка.
По повод темата намерих нещо интересно в нета:
Това е от българските традиции.
Най-стари български имена са тези, които се срещат и у другите славянски народи - Владимир, Владислав, Драгомир и съкратените форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

Според традицията първородното дете се кръщава на дядото, ако е момче, или на бабата - ако е момиче. За него се смята, че се ражда с готово име и подновява имената на родителите на бащата. Второто дете подновява имената на дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца се кръщават на близък роднина или на кръстника. Изключение се допуска, когато детето се роди на голям празник. Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христо, защото е роден навръх Коледа, а по-малкият му брат е подновил името на дядо си по бащина линия - Петко.

Ако дядото и бабата са починали, когато се роди детето, се смята, че родителите са свободни да му изберат име. Ако имат богат или влиятелен роднина, дори да не е много близък на семейството, предпочитат него пред много по-близки, но бедни сродници. На някои места избягват да кръщават на починал човек, другаде пък се смятат задължени да подновят името на починало братче или сестриче, на починал неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война. Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща. Ако детето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника. С имената на децата си родителите понякога ознаменуват случки и спомени от своя живот. Ако са се запознали на връх Вежен - син Вежен, сгодили се на връх Вихрен - син Вихрен. Челси Клинтън е кръстена на квартала, в който Бил и Хилъри са живели, когато са я заченали. .