Спекула на цените на българските производители заради COVID 19?

A аз предлагам след като собственика на малко хранително магазинче направи фермите за зеленчуци и отглеждане на всякакви животни, включително екзотични да направи фирма за екскурзии до Луната. Ясно е, че той от всичко разбира и може да управлява и има толкова много свободно време, което да вложи в други дейности с алтруистични цели. Имам и още други доходоносни идеи свързани с добив на горива и фотоволтаици на МАРС.
Имам и някой конструктивни забележки към Марк Зукърбърг, да му дам акъл как да си управлява бизнеса и парите.

Има спекула и е имало винаги.Който с това се занимава.
Но...ако днес има късмет да е зареден  и да използва раста на цените , утре може да падат и да е купувал на високи, особено с краткотрайни активи  е нужно да ликвидира веднага, иначе са за боклука и продава на доставна, че и по-ниска цена.
Малкине не могат да влияят на пазара, но големите го правят с картели,  разни други договорки,  а и  заради пазарните условия, имали късмет или нямали късмет.Преценили или не.
То за това се навират и в управлението под всякакви форми ,че нерядко там има инфо за предстоящето.Все пак  се говори преди инфото да изтече.А и на мен не ми върши работа без грам ресурс  никакво инфо.
По-скоро парадирането с имане  говори за човека
А беднякът се дразни на всеки имащ, то революции стават за това..

Не мога да се съглася че това са международно признати, одобрени и приемливи практики. Не съм против някакво богатство и/или неравенство, а против някои варианти на натрупването му, използвани често у нас ( и това на фона на всичко случващо се в България, и въобще цялостното ни положение). Изглежда тук се търсят всякакви варианти, да се оправдаят имащите и да се узаконят техните начини на печелене, напук на всичко друго.

Това ми се струва, че е лично. Никой не ви държи на сила в този магазин, нито ви кара да пазарувате от него.

Мога да ти предложа личния си анализ, не гарантирам за достоверност. 2015 г навлото на един 18 тонен, 20' контейнер беше около 1200-1300 долара по спомени. 2019 декември - 3 хиляди долара минаваше за прилично навло. Юли тази година се радвахме на 5600 долара, след две седмици китайците при сключен договор за транспорт и контейнера в склада на пристащето внезапно от днес за след два часа казаха 7400 или няма да го качим. Последно преди месец поискаха 18 хиляди. Отделно от 2019 китайците почнаха да вдигат цените на суровините. Вкараха различни екологични ограничения, отделно някои провинции имаха проблеми с електричеството. Това неминуемо се отразява на цените. 2019, преди светът да беше чул за Ковид. И после Ковида съвсем скапа нещата.

Викаш, няма значение, че цените са твърде високи и спекулативни когато шефът реши да купи втори и трети магазин (в които също ще продава на спекулативни цени) 🤣

Моите пет стотинки по темата - купувам и ще продължа да купувам оттам, където цените са ми изгодни. И по-ниски от място, предлагащо същата стока, но на двойна цена. Скрупули нямам. Вина не изпитвам.
Магазини и търговци - бол. Да внимават как ценообразуват, не им се меся, опазил ме Господ-както искат да ценообразуват, и 500 процента надценка да си слагат, все ми е тая. Да са живи и здрави.
Но клиентите , повечето, ще търсят изгодата за себе си. Което е съвсем в реда на нещата впрочем. И се стига в един момент от отлив на клиенти към търговци, самозабравили се леко. Проблемът е за тях- търговците. Защото ще загубят рязко клиентела.
А клиентът ще намери същата или подобна стока на друго място...

Някои стоки не са от първа необходимост и там винаги се гледа съотношение цена / качество. Понякога се изисква и някаква услуга във връзка със стоката. Въобще има ли пазар, има пазар за всички.

Абсолютно точно 👍

И, викаш, ти ценообразуваш, а? Браво, браво. Ама вместо да се тюхкаш за профуканите сто бона на шефа си, вземи прочети поне що е ценообразуване и не се излагай повече!

Как да си го представям това, прибираш се вечер от работа, гледаш няма хляб, излизаш и почваш от магазин на магазин, кръстосваш града 3 часа докато намериш там дето продават най-евтино ли?

Знаем много добре къде кое колко струва. Не се налага да обикаля никой.
На някои им е спорт да се заяждат. И не за хляба говорим...

Интересно ми е как шефа на малко магазинче на село възнамерява да вдигне цените с прилична печалба, при положение, че покупателната способност на редовните клиенти си е все същата? Тоест, баба Пена харчи три бутилки олио на месец, по три лева всяка, обаче ся олиото струва четири лева, пък пенсията са я повишили с 2.38 тоя месец, тоест, налага се да изкара с две бутилки месеца, аз друга опция за месечния бюджет на баба Пена не виждам.
 Всички дребни бизнесмени, които " едва оцеляват", биха могли да помислят за промяна на пазарната ниша, вместо как да измъкнат и последната стотинка от клиентите си. Щото между дома ми и Фантастико има три хранителни магазинчета, които явно оцеляват, като не си плащат сметките. От друга страна, покрай ковид, фирмите за почистване постоянно търсят персонал.

По същия начин потребителят има право винаги да търси най-изгодната цена за себе си, а не да му се набива чувство за вина, че купува нещо от Лидъл, където до три години след покупката ще му сменят гаранционната стока без да го разиграват със селски номера.
Шефът е купувач на работна сила, потребителят е купувач на стоки и услуги от търговците.
Уточнявам, че постът ми не е конкретно към тебе, а е предизвикан от дискусията като цяло, но се хванах за бодящата очите реплика.
При все че се считам за патриот, не разбирам това демонизиране на чуждите вериги и припознаване като великомъченици на местните търговци. За едните и другите има място на пазара. Ясно е, че на нашите търговци им е трудно напоследък, но пък през добрите си години въобще не им пукаше нито за потребителите, нито за служителите, нито за обществото. (Говорим за обща тенденция, разбира се, изключения винаги е имало и ще има.)
Значи, не може години наред да се държат в стил "не ми гледай в канчето" и "за твоето място чакат още десет души" и изведнъж да се започнат вопли как хората трябвало да подкрепят местния бизнес.
Искат го от същите хора, които деряха с надценки, с витиевати гаранционни условия, от същите работници, на които не плащаха осигуровки и от същата държава, от която криеха данъци.
Сега масово има някакъв рев, че нямало кадри. Ами откъде да дойдат. Кой отчая младите хора, че тук няма коректни работодатели? Стига вече с тези оправдания за скапаната ни държава, зад тази скапаност стоят конкретни хора. Колко от родните бизнесмени са инвестирали в развитие на човешките ресурси?
Разбира се, че на търговеца си е негова работа дали ще си купи кола за 100 хил. лв. Само че когато същият търговец започне да има претенции към обществото и държавата, когато закъса с финансите, проблемът престава да бъде само негов.
Някой каза, че покупката на скъпи автомобили били признак находчивост. Въпрос на гледна точка. За мене е признак на еснафщина, селяния и комплексарщина. Находчивост щеше да е ако тези пари бяха инвестирани за повишаване на конкурентноспособността, а не за стоки на лукса. Ако при едни и същи мащаби на бизнеса немецът кара голф, а българският му събрат кара Х5, значи има нещо сборкано в бизнес модела.
Връщам се на максимата "Шефа затова е шеф, защото той определя правилата." Едно изречение, в което са синтезирани мнозинството от проблемите на родния предприемач. Проблеми, които засега успява да прехвърли в голяма степен на клиентите и персонала, но това ще е до време.
Като разговарям с някои бизнесмени разбирам, че въобще не ги е напуснало това мислене от 90-те години, а се чудят откъде им идват проблемите.
Колкото по-рано осъзнаят, че това им "шефство" не е спуснато свише и вовеки-веков, а се намират на два важни пазара - пазара на труда (мдам, понякога и на този пазар продавачите имат предимство, конюнктурата се мени) и пазара на продаваните от тях стоки/услуги, толкова по-лесно ще се адаптират към новите реалности.

Е, и? Всички шефове и фирми, които работят, някак оцеляват, при положение че всички поребители търсят най-изгодните цени и условия за себе си.