Да знам, че не съм сама в полудяването покрай моята 4-месечна сладурка.
Да си помрънкам малко и аз пък дано ми олекне... Падна ми се бебче, което хич не обича да спи, особено през деня. Спа каквото спа първия месец и след това се започна едно будуване по цял ден, което за бебе на 2-3 месеца не ми се струваше хич нормално, а и не е никак лесно по цял ден да забавляваш толкова малко бебе, което не иска да спи А вечер приспиването става все по-кошмарно. Къпем я към 20:00 и човек ще си помисли, че ще хапне и до 21 ще е заспала, но не... тя заспива чак към 23-24 часа след 300 мъки, слагане на гърда, люшкане, гушкане, бял шум и какво ли още не. Накрая с баща й сме трупове
Мислех си, че все ще имам малко време за себе си, но не ми остава такова, защото ако поспи 30 мин. през деня, е рекорд Сега и с този ковид съвсем съм се затворила вкъщи и се депресирам, че съм по пижама по цял ден, не се виждам с никой и дори нямам време да хапна или да отида до тоалетна... Станала съм супвр изнврвена и само ме избива на рев
Другата забава е, че бебка не иска да се вози в количката. Редовно се прибираме с писъци след 5-минутна обиколка пред блока, по-далеч не можем да стигнем... изпуснахме хубавото време, затворени вътре, защото понякога започва големия рев, докато я слагам в количката и дори не успявам да излезем през вратата