Има(х)те ли проблеми с кърменето?

О, имах доста 
Ще започна хронологично, още в болницата гърдите ми се бяха втвърдили ужасно, боляха, горяха, но никой не ми каза какво става. Толкова зле беше, че не можех да спя от болка, но премина, когато бебо почна да суче. В нач. той, не искаше да захапе зърното, молих се, плаках, но някак си , успяхме   .
Следваха разранени зърна, сънливо бебе, разболях се и се обезводних и от там ми намаля кърмата, но не се отказах, кърмехме се по начесто и го преодоляхме, минахме и през фази на растежа, и през запушване на канали, последното от преди 3 дни, но съм тъпа и упорита и ето вече  почти 3 м. сме само на кърма, без АМ, вода, сокове и тем подобни. А, още в болницата ми казаха, че имам недостатъчна кърма и да давам добавка. Но с тази "недостатъчна" кърма удвойхме теглото си от раждането още втория месец  , от 3,050 на 6,100кг.
Не пуша и не близвам алкохол, така че не ми липсват.
Сега само мисълта, че може да не кърмя ме ужасява, а шишето с биберона ми изглежда мн. странно.
С вс. това се справих, благодарение на Форума, БЛАГОДАРЯ ви момичета

   Винаги съм искала да си кърмя децата, бъдещите С мисълта, че е най-хубавата храна за бебетата.
Но сега виждам и много други предимства Проблем имах в болницата още, защото бебето само спеше,
не можеше да суче активно и заспиваше веднага, а гърдите боляха. През втората седмица пък се появи
ужасна рагада и си стоя гордо и болезнено един месец. Така че, удоволствието да си почивам, докато кърмя,
дойде към края на втория месец. Ако всичко върви така добре, ще я откараме дълго.

Имах огромно желание за това да кърмя и то колко се може по-дълго.Преодолях една почти цяломесечна кърмаческа стачка и то поради това,че в началото не знаех с какво съм се сблъскала.Благодарение на форума и определени майчета се справих и затова все още кърмя дъщеря си,което ме прави мнооооооого щастлива.
А това дали една майка ще кърми зависи от много причини:информираност,сила на характера,която да прояви при създал се проблем,дали слуша повече приятелки и баби,вместо собственото си сърце,дали са по-егоистични и мислят как за тях ще е по-добре(има и такива майки за съжаление),слушат педито вместо кърмаческия форум ...

Да и аз имах проблеми и именно поради тази причина кърмих бебка само 2 месеца. Нямах достатъчно кърма-много майки се опитват да обдят,че такова нещо няма - но ето факт, тя просто не можеше да изсмуква много, защото беше мъничка явно, или защото нямах достатъчно и ..... май ми схвана мисълта, доста объркано го описах ама....., това ми е болна тема.

Обикновено се включвам се в теми като тази с доброто намерение да дам кураж на неопитните майки, които искат да кърмят, но се опасяват че за това са нужни някакви особени знания, умения и усилия на волята. Е, аз съм жив пример, че всичко може да мине гладко и без да сме особено подготвени. Вероятно това са изключения, вероятно съм имала късмет, но е факт, че такива случаи има! Личният ми опит:
 - никой не ми е показвал как да кърмя - просто поставих бебето на гърдата, и то се справи - природата е по-мъдра от нас, и е "измислила" начина на хранене - просто трябва малко да и помогнем!
 - убедена съм, че кърменето е най-добрия начин на хранене - затова го и наричаме "естествен". Нищо против изкуственото хранене, но само като резервен вариан за случаите, когато майката наистина не може да кърми по някакви причини, независещи от нея;
 - относно недостатъците - звучат ми глупаво оправдания от рода на "вързан съм вкъщи" - нали все пак родителството е за зрели хора, които са наясно, че отглеждането на деца изисква време и усилия? А какво да кажа за "незная колко е изял" - ами нали майката има усет към детето си, и може да прецени дали е гладно или не? По тази логика, кога разбираме, че детето е болно, едва когато го заведем на лекар ли? Или можем да познаем това по поведението му? Такива оправдания ми звучат като измъкване и бягане от отговорност. Или пък липса на желнаие - това някак по-лесно се приема, отколкото измъчените оправдания.

Накратко, кърмене без проблеми има, кърменето за мен е най-добрия начин на хранене, кърменето не е мъчение и не е подвиг. То е съвсем естествен процес. Това са изводите ми след 7-месечно кърмене.

Да,имах,но не ми е минавало през ума,че спра да кърмя.За щастие всичко се нареди в рамките на няколко дни и след това не съм имала.

Хиперлактация и висока температура, иначе никакви болки, нито рагади, нито запушени канали. Докато не разредих кърменията не направих режим, бях на ръба да се откажа, особено като ми се пържеше мозъка при температура 39,5, но от втория месец досега не съм имала никакви проблеми, обаче при мен кърмето на поискване се оказа кошмар, защото имах страшно много кърма, а и бебчо повръщаше като фонтан от преяждане и плачеше от силни колики, затова не мисля, че трябва да се отрича кърменето под режим. Естествено, ако кърмата е малко е добре да се кърми на поискване, но в противен случай според мен не е желателно, защото се увеличават проблемите, особено ако кърмата е в повече.

Не съм имала проблеми.

Докато родя нямах някаква позиция относто кърменето,не се бях замисляла чак толкова. Искаше се ми се, но бях настроена за нещо неприятно и болезнено. Проблемите в началото-разранени зърна(плакала съм докато кърмя), безсънието (нощите минаваха в кърмене и цедене), страха на няколко пъти,че ми е 'свършила' кърмата...Благодарение на форума сина ми е изключително кърмене бебе вече 5 мес.и половина Все още има проблемчета-кърмачески стачки ,лекото притеснение да кърмя навън, неодобрение от педиатъра в началото,но...вярвам,че правя най-доброто за детето си

Преди да родя смятах, че кърменето е най-естественото нещо и всичко ще си дойде от самосебе си. Е, притеснявах се малко дали ще ме болят гърдите, защото през цялата бременност бяха болезнено чувствителни, дори не можех да търпя дрехи. Но не съм знаела, че кърменето може да се превърне в ад. Оказа се, че зърната ми са плоски и още след първите засуквания на бебка те се разраниха ужасно. Започнах да кърмя със силиконови накрайници, но болката и рагадите не минаваха. Не помагаше нито Гермастана, нито Лансиноха. Изтръпвах от ужас преди всяко кърмене и когато Ени започнеше да плаче от глад, аз започвах да плача от предстоящата болка. Имало е моменти, в които ми е идвало да крещя - от болка, от безпомощност... Нещата започнаха да се нормализират в края на 3-я месец. Понякога и сега ме болят зърната, но това се случва много по-рядко. Като прибавим към всичко това и едно сънливо и мързеливо бебе, което сучеше по минимум 40 минути, а понякога и по 1 час.
Това, което ми помогна да не се откажа е информацията, която четох тук във форума. И най-вече ентусиазмът и подкрепатана на майките с по-голям опит от мен. За пореден път Благодаря на Хедра за отзивчивостта и съветите, с които ми помага всеки път. Благодарение на всички вас устоях на натиска от педито и бабите, които ме "съветваха" да дохранвам, защото кърмата ми била малко и т.н.
Мъжът ми също се запали по кърменето (е, освен кърменето на открито, на което е твърт противник ) и ме подкрепяше дори само с галенето докато плачех от болка и кърмех Ени.

Винаги съм знаела,че ще кърмя.Незнам откъде съм била толкова сигурна,че ще успея  . Преди да родя си купих всичко,което мислех че ще ми е необходимо за успешно кърмене-помпа на авент,чашки за замразяване на кърма,силиконови зърна за всеки случай,кремчета,кърпички и други помощни средства.Със всички,с  които разговарях на тази тема,споделях че мисля да кърмя дълго и да не давам вода или сокчета.Някой оставаха потресени от "глупостите ми",други ми казваха че може и да "нямам кърма" и просто всякакви глупости.Свекърва ми каза"При тия хубави млека,ще си мъчиш детето на гола кърма.И как няма да му даваш вода  .Я изкарай един ден ти без вода,ще обезводните детето".Не ми се ядосваше да обяснявам на такъв ограничен човек доводите ми,сигурно не би ме разбрала,нито тя нито дъщеря и са кърмили.Ох,отплеснах се   
Та проблемите ми са били незначителни засега(дано да е занапред все така)
-болки когато захапе за да се кърмим,но поносими сравнение с чуството,което изпитва всяка жена когато кърми
-малко надаване според педито първите 15 дена-390 гр.Благодарение на Бу  разбрах че е нормално.Помогна ми да повярвам,че всичко е в реда на нещата щом бебето пълни пампите и е спокоино.Още веднъж Благодаря Бу   
Сигурна съм че всяка една от вас би ми помогнала,но аз се обърнах към нея
Сега всичко върви повече от прекрасно.Мъжа ми ме подкрепя във всяко едно отношение,кърмим се и навън,като той няма нищо проти и разказва на всички за форума  Сигурна съм че нищо няма да ми попречи да кърмя дълго и да дам добър старт на детето си
Благодаря ви че ви има   

Преди да забременея, нокога не съм отдавала особено значение на кърменето. След като забременях, намерих този форум и малко по-малко започнах да се образовам, мнението ми се промени до такава степен, че започнах да агитирам роднини и познати, които чакат бебе. Всички ми казваха да поохладя малко ентусиазма си, че не е толкова лесно и често има проблеми като тези, за които пишеш. Бебка беше на гърдата ми 2 часа след раждането си и всичко стана толкова лесно и естествено, че даже малко се притеснявах, тъй като очаквах проблеми. До днес се кърмим на поискване, не съм и давала нищо друго освен цица и тя е едно щастливо бебе. Моят мъж, който беше свидетел на отказване от кърмене от страна на наша близка, в началото непрекъснато ме питаше дали нещо ме боли като кърмя. Аз и досега му казвам, че съм малко като ромките: бебе плаче даваш цица, млякото шурти, не цедиш, нямаш рагади, бебето не прави стачки и т.н. Искрено се надявам да продължаваме така още няколко години .

Проблемите ми бяха първите 10-тина дни - запушени канали и цедене нонстоп като независими от това вдигах и Т....е, нормализира се, но бях полуизтрещяла от безсъние

Нямах никакви проблеми, бебето засука веднага и правилно, не съм имала рагади, запушени канали, нищо.ВСичко беше супер, до момента в който се наложи да оперират едната гърда,И го отбих... за една нощ.Позволиха ми да релактирам като се възстановя, но той не пожела да засуче пак, опитах всичко, четох в Библиотеката.И така, кърменето ми свърши безславно за 5, 5 месеца.Надявам се другият път да имам повече късмет.

Да, имах... калсически случай - обективни проблеми плюс такива ,които си създадох сама в следствие на външни влияния. Преодолях ги, кърмим се на поискване и дай боже ще се кърмим дълго, дълго.

Секцио, късно слизане на кърмата - 6 ден. Гладно бебе което ревешенон-стоп докато беше при мен в болницата - от 6 сутринта до 12 през нощта. Тогава кърмех по 15-тина пъти в денонощие поне. У дома - ревящо бебе, висящо нон-стоп на гърда, за три седмици не си върна рожденото тегло, дохранване вечер по препоръка на педиатъра. Бях чела тук през цялата си бременност, бях мотивирана и информирана, но страхът и смъртната умора надделяха, дохранването ставаше все повече (от шише) бебето спря да суче правилно. На 40 дни - две трети от дневния порцион АМ, другото кърма от шише, намаляваща. но пак предлагах гърда преди всяко хранене, макар че ме хапеше ине се сещаше как да суче.

Виждах как вървим към отбиване и изпитвах ужас, потрес от себе си и как е стигнало до там. Хем ме беше страх отново от безсънието и изтощението, хем не можех да повяравм че ще оставя детето си на АМ - както е писала Хедра, много зависи оттова дали човек си дава сметка колко е важно кърменето за бебето. И именно с нейна помощ и подкрепа, от 41-я ден разкарах от дома всички баби и почнах да намалявам АМ всеки ден. Свикнах да кърмя легнала и на обществено място. По цял ден се кърмехме. Бебка засука отново с много помощ от моя страна. Когато стана на два месеца беше вече само на кърма. горе-долу тогава за пръв път усетих слизането на кърмата осезаемо и видях да пръска кърма от гърдите ми докато кърмя - нещо което другите описваха толкова пъти а аз само завиждах...

Минах и през това, дедето ми да наддава слабо - 5-600 грама пъривте два месеца, 300 третия (страшеннатиск да дохранвам тогава - оказа се урологична инфекция, открихме я пак благодарение на форума и Хедра). Оттогава наддава нормално.

Една сега когато кърменето е успешно, а страха ми преодолян, мога да се отдам с удоволствие на тези моменти и да разбера колко съм спечелила и че кърменето е много важно не само за нея, но и за мен.

Знам че имамного жени изправени пред реален или въображаем недостиг на кърма. Ужасно трудно е да седовериш на природата и детето си и да повярваш, че то само ще има грижата да увеличи предлагането и да си осигури храната. Всъщност кърменето е изцяло заслуга на бебето, поне според мен. От майката се иска само да му се довери и да откликва на исканията му.